Решение № 7 от 11.01.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Червен бряг, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440101192 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.542 и сл. от ГПК вр. с чл.19 от ЗГР Производството по делото е образувано по повод постъпила молба на Р. Д. И., с ЕГН ********** от гр. ...., подадена чрез адв. .. Х. Г. от САК, с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение, с което да извърши промяна в бащиното и фамилното му име и задължи длъжностното лице към Столична община, р-н „Илинден“ – общината по месторождението, да отрази тази промяна в регистрите за населението. В молбата се твърди, че съпругът на майката, който бил вписан в акта му за раждане като негов баща е починал около година след раждането му. Твърди се още и, че от тогава всички бащини грижи от тогава и до момента е получавал от Д...., с който майка му съжителства на семейни начала и с който имала две общи родени деца. Твърди още, че през годините винаги е усещал морална, духовна, емоционална и финансова подкрепа от ..., което обосновава желанието му да промени своето бащино и фамилно име с неговото, като по този начин няма да се различава с едноутробните си братя. В допълнение добавя, че не поддържа никаква връзка със семейството и роднините на покойния си баща. Твърди се още и, че желае да носи имената на човека, който винаги е бил негов баща и се е грижил за него.

С молбата са представени: свидетелство за съдимост, препис-извлечение от акт за смърт, нотариално заверена декларация-съгласие, адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса.

Молителя редовно призован не се явява лично, за него адв. .. Х. Г. от САК, която от името на доверителя си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Заинтересована страна – Столична община, р-н „Илинден“ редовно призована не изпраща 1 представител и не релевира становище по молбата.

Контролираща страна – Районна прокуратура – Плевен редовно призована, представлява се от прокурор ....... оспорва молбата, като излага доводи за липсата на важни обстоятелства по смисъла на закона, като отбелязва, че по този начин ще се заобиколи закона, предлагащ друг ред за промяна на бащинството, което би било и пред друг родово компетентен съд.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявената молба е допустима, доколкото разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР допуска промяна на собствено, бащино и фамилно име.

Молбата изхожда от активно материално-правно легитимирано лице, имащо качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 544, ал.2 от ГПК удостоверява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата и допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съдът счита, че така депозираната молба се явява неоснователна.

Молителя е сезирал съда с искане за промяна в бащиното и фамилното му име, като желанието му е да носи бащиното и фамилното име на човека, който е баща на едноутробните му братя и който се е грижил за него от бебе.

По делото е приложена нотариално заверена декларация за съгласие на Д...., молителя да носи неговото име за бащино и фамилията му. Изслушана е и майката на молителя, от чийто показания се установява, че семейството е изключително задружно и сина й от първия брак, търпи неудобство да обяснява защо е с различни имена от братята си, като потвърждава изнесеното в молбата, че от най-ранна детска възраст за него се е грижил изключително ....

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица. Поради това законът допуска да бъде променяно само по изключение – когато са налице предпоставките визирани в чл. 19 от ЗГР – въз основа на писмена молба на заинтересувания, в конкретно посочени хипотези, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В закона не са посочени изрично какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското 2 право и обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носеното на името в частта, в която се иска промяна. В настоящия случай молителя претендира промяна на неговото бащино и фамилно име поради наличието на важни обстоятелства, които последния обосновава с това, че „след смъртта на баща му, всички бащини грижи до момента е получавал от Д...., с който майка му съжителства на семейни начала и с който имала две общи родени деца, както и, че през годините винаги е усещал морална, духовна, емоционална и финансова подкрепа от ..., което обосновава желанието му да промени своето бащино и фамилно име с неговото, като по този начин няма да се различава с едноутробните си братя. В допълнение добавя, че не поддържа никаква връзка със семейството и роднините на покойния си баща. Твърди се още и, че желае да носи имената на човека, който винаги е бил негов баща и се е грижил за него.“.

Посочените причини не може да се приемат, като „важни“ по смисъла на правната норма, доколкото преценката на съда винаги е обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения, относно начина на формиране на бащиното и фамилно име на физическо лице.

Съгласно разпоредбата на 13 от ЗГР - Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите., а разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗГР определя, че фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Името на лицето носи информация, както за произхода на лицето и един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице.

Промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.

“Промяната на име” представлява “смяна, замяна” на името/ в случая бащиното и фамилното/, изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото образуване. Поради това искането за „замяна“ на определения от законодателя ред не представлява искане за промяна на името по смисъла на чл.19 от ЗГР.

Правото на име освен лично субективно и неотчуждимо право представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в законодателство принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР. В тази връзка промяна на бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

3

Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни причини”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във всеки конкретен случай при съобразяване с общите принципи на гражданското право и възприетите от обществото морални норми.

В настоящия случай съдът намира, че изложените от страна на молителя обстоятелства за промяна на бащиното и фамилното име от Д. на Димитров и от Рабишев на Димов, не се явяват достатъчно основателна и важна причина за промяна на същото. От друга страна съдът намира, че това искане е и в противоречие с императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 от ЗГР.

Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.

Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма.

В случая молителя е поискал по реда на визираната разпоредба смяна на бащиното и фамилното си име извън правилата на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Тези норми са императивни и рефлектират върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от тях. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочените правни норми. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.13 и чл.14 от същия закон. Тъй като в процесния случай искането не съответства на императива на тези разпоредби, то няма как да се уважи.

Само за пълнота настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че Република България е светска и правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, и всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Посочената правнанорма /чл.14, ал.1 от ЗГР/ не е в противоречие с чл.8 от ЕКЗПЧОС, тъй като не са създадени пречки при избора на име. Лицето носи лично име, така както е заявено от родителите му. Останалите части от името на всяко лице се подчиняват на правила, установени за страната, които не противоречат на посочената международна правна норма. В сравнителноправен аспект следва да се отбележи, че всяка една суверенна държава със закон урежда начинът, по който се структурира името на всяко едно лице, неин гражданин.

С оглед изложеното, съдът намира, че молбата на Р. Д. И., с ЕГН ********** от гр. ...., подадена чрез адв. .. Х. Г. от САК, с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение, с което да извърши промяна в бащиното и фамилното му име е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на Р. Д. И., с ЕГН ********** от гр. ...., с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение и извърши промяна в бащиното и фамилното му име.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Червен бряг, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: