Определение № 511 от 12.12.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 654/2025
- Вид
- Определение № 511
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.22 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435,ал.1,т.1 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19,ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.35,ал.4 · Правилник за администрацията в съдилищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500654 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9446/12.11.2025г., уточнена с молба вх.
№12905/08.12.2025г., от Л. А. Б. против Разпореждане №240 от 12.09.2025г. на изпълняващия функциите на председател на Окръжен съд-Пазарджик, с което преписка вх.№9254/10.09.2025г. по подадената от него по електронната поща на 09.09.2025г. молба за отвод на ЧСИ М А с рег.№*** и район на действие Окръжен съд-Пазарджик по воденото спрямо него като длъжник изп.дело №2017***0400011 е изпратена по компетентност на ЧСИ М А.
Жалбоподателят поддържа, че се касае за процесуално действие на окръжния съд, изразяващо се в служебно препращане на молбата му за отвод към самата ЧСИ М А, вместо съдът да се произнесе по същество съобразно чл.22 и чл.437 от ГПК, което е незаконосъобразно действие с преграждащ ефект и представлява отказ от правосъдие, поради което се обжалва по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК. Поддържа, че обжалването не е насочено срещу съдебен акт, а срещу процесуално действие на съда, което по своя характер подлежи на контрол по чл.435,ал.1,т.1 и т.7 от ГПК. Счита, че това процесуално действие реално засяга движението на делото и поражда правни последици, поради което подлежи на съдебен контрол, независимо, че не е 1 материализирано в самостоятелен съдебен акт. Счита, че е налице и мълчалив отказ по чл.435 от ГПК на самото ЧСИ, който е длъжен да се произнесе незабавно, особено при искане за отвод, тъй като всеки ден без произнасяне е действие по смисъла на изпълнителния процес. Позовава се на съдебна практика. По подробно изложените съображения претендира за отмяна на обжалваното действие на Окръжен съд-Пазарджик, изразяващо се в препращане на молбата за отвод вх.№9254/10.09.2025г. към самата ЧСИ М А, и връщане на преписката на Окръжен съд-Пазарджик с указания да разгледа молбата по същество и да се произнесе по направения отвод съобразно чл.22 и чл.437 от ГПК.
Настоящата инстанция, след преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
На 09.09.2025г. по електронната поща е подадена молба вх.
№9254/10.09.2025г. от Л. А. Б. с искане съдът да отведе ЧСИ М А с рег.№*** от изпълнително дело №2017***0400011, по което той е длъжник, да спре изпълнителното производство до произнасяне по отвода, да изиска по служебен път посочени документи и да укаже изпращането на изпълнителното дело на друг ЧСИ от района, определен по реда на чл.31,ал.1 от ЗЧСИ. С Разпореждане №240 от 12.09.2025г. на изпълняващия функциите на Председател на Окръжен съд-Пазарджик е прието, че възможността за отвод на ЧСИ е изрично предвидена в чл.19,ал.3 от ЗЧСИ, препращащ към разпоредбата на чл.22 от ГПК, който единствен е компетентен да прецени дали следва да се отведе или не, като отводът е личен акт и не подлежи на самостоятелен последващ контрол, нито е възможно контролната инстанция да отведе който и да е съдия и/или съдебен изпълнител, а останалите искания подлежат на разглеждане, ако съдът е сезиран с редовна, допустима и вероятно основателна жалба по реда на чл.435 и сл. от ГПК, каквато в случая не е налице. По тези съображения е прието, че компетентен да се произнесе по направеното искане за отвод е съдебният изпълнител, и е постановено изпращане на преписката по компетентност на ЧСИ М А.
На обжалване подлежат единствено постановените от съда актове решения, определения и разпореждания, но не и останалите процесуални действия във връзка с постановяване на тези актове и тяхното изпълнение, включително действието по изпращане на преписка по компетентност в 2 изпълнение на постановено от съда разпореждане, поради което настоящата инстанция приема, че предмет на жалбата е самото разпореждане на изпълняващия функцията председател на Окръжен съд-Пазарджик за изпращане на преписката по компетентност на ЧСИ. В него е посочено, че то е окончателно, и на Б. не е изпратен препис от същото, поради което подадената частна жалба е в срок. Това разпореждане по своя характер съставлява отказ за образуване на дело по молбата на Б., който препятства разглеждането й от съда, поради което е с преграждащ характер и като такова подлежи на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.1 във връзка с чл.279 от ГПК. В компетентността на административния ръководител на съда е преценката дали въз основа на постъпилите в съда книжа да се образува дело от съответен вид, в каквато насока е изричната разпоредба на чл.35,ал.4 от Правилника за администрацията на съдилищата. Въз основа на постъпващите в съда книжа се образува дело, когато са налице процесуалните изисквания за това. От книжата следва да е ясно какъв е видът на търсената от лицето пред съда защита. В случая е подадена молба от Б. в качеството му на длъжник по изп.дело №№2017***0400011 по описа на ЧСИ М А за отвод на ЧСИ М А.
Според чл.19,ал.3 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл.22 от ГПК.
Според чл.22,ал.2 от ГПК, съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал.1,т.1-5, а, когато не приеме отвода по ал.1,т.6, да обяви обстоятелствата, като при заявено от страната искане, въпросът за отстраняването на съдията, за когото е направено, се решава от съда с участието на този съдия, съгласно чл.23,ал.2 от ГПК. Съответното приложение на посочените норми налага извода, че молбата за отвод на съдебния изпълнител се разглежда от самия съдебен изпълнител, чието отстраняване е поискала страната в изпълнителното производство, а не от безпристрастен орган, различен от отведения, както неоснователно поддържа жалбоподателя. Нормата на чл.437 от ГПК, на която същият се позовава, касае разглеждане на жалбите, подадени срещу действия на съдебния изпълнител по чл.435 от ГПК, а депозираната от него молба няма характера на жалба против такова действие. При това положение не са налице процесуалните изисквания за образуване на дело пред съда по молбата за отвод на ЧСИ А от конкретното изпълнително дело и правилно с обжалваното разпореждане е отказано образуване на такова и изпращане на преписката по компетентност на ЧСИ А, поради което същото 3 следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №240 от 12.09.2025г. на изпълняващия функциите на председател на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отказано образуването на дело по преписка по молба вх.№9254/10.09.2025г. от Л. А. Б. за отвод на ЧСИ М А по воденото срещу него като длъжник изп.дело №2017***0400011 и преписката е изпратена по компетентност на ЧСИ М А.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500654 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9446/12.11.2025г., уточнена с молба вх.
№12905/08.12.2025г., от Л. А. Б. против Разпореждане №240 от 12.09.2025г. на изпълняващия функциите на председател на Окръжен съд-Пазарджик, с което преписка вх.№9254/10.09.2025г. по подадената от него по електронната поща на 09.09.2025г. молба за отвод на ЧСИ М А с рег.№*** и район на действие Окръжен съд-Пазарджик по воденото спрямо него като длъжник изп.дело №2017***0400011 е изпратена по компетентност на ЧСИ М А.
Жалбоподателят поддържа, че се касае за процесуално действие на окръжния съд, изразяващо се в служебно препращане на молбата му за отвод към самата ЧСИ М А, вместо съдът да се произнесе по същество съобразно чл.22 и чл.437 от ГПК, което е незаконосъобразно действие с преграждащ ефект и представлява отказ от правосъдие, поради което се обжалва по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК. Поддържа, че обжалването не е насочено срещу съдебен акт, а срещу процесуално действие на съда, което по своя характер подлежи на контрол по чл.435,ал.1,т.1 и т.7 от ГПК. Счита, че това процесуално действие реално засяга движението на делото и поражда правни последици, поради което подлежи на съдебен контрол, независимо, че не е 1 материализирано в самостоятелен съдебен акт. Счита, че е налице и мълчалив отказ по чл.435 от ГПК на самото ЧСИ, който е длъжен да се произнесе незабавно, особено при искане за отвод, тъй като всеки ден без произнасяне е действие по смисъла на изпълнителния процес. Позовава се на съдебна практика. По подробно изложените съображения претендира за отмяна на обжалваното действие на Окръжен съд-Пазарджик, изразяващо се в препращане на молбата за отвод вх.№9254/10.09.2025г. към самата ЧСИ М А, и връщане на преписката на Окръжен съд-Пазарджик с указания да разгледа молбата по същество и да се произнесе по направения отвод съобразно чл.22 и чл.437 от ГПК.
Настоящата инстанция, след преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
На 09.09.2025г. по електронната поща е подадена молба вх.
№9254/10.09.2025г. от Л. А. Б. с искане съдът да отведе ЧСИ М А с рег.№*** от изпълнително дело №2017***0400011, по което той е длъжник, да спре изпълнителното производство до произнасяне по отвода, да изиска по служебен път посочени документи и да укаже изпращането на изпълнителното дело на друг ЧСИ от района, определен по реда на чл.31,ал.1 от ЗЧСИ. С Разпореждане №240 от 12.09.2025г. на изпълняващия функциите на Председател на Окръжен съд-Пазарджик е прието, че възможността за отвод на ЧСИ е изрично предвидена в чл.19,ал.3 от ЗЧСИ, препращащ към разпоредбата на чл.22 от ГПК, който единствен е компетентен да прецени дали следва да се отведе или не, като отводът е личен акт и не подлежи на самостоятелен последващ контрол, нито е възможно контролната инстанция да отведе който и да е съдия и/или съдебен изпълнител, а останалите искания подлежат на разглеждане, ако съдът е сезиран с редовна, допустима и вероятно основателна жалба по реда на чл.435 и сл. от ГПК, каквато в случая не е налице. По тези съображения е прието, че компетентен да се произнесе по направеното искане за отвод е съдебният изпълнител, и е постановено изпращане на преписката по компетентност на ЧСИ М А.
На обжалване подлежат единствено постановените от съда актове решения, определения и разпореждания, но не и останалите процесуални действия във връзка с постановяване на тези актове и тяхното изпълнение, включително действието по изпращане на преписка по компетентност в 2 изпълнение на постановено от съда разпореждане, поради което настоящата инстанция приема, че предмет на жалбата е самото разпореждане на изпълняващия функцията председател на Окръжен съд-Пазарджик за изпращане на преписката по компетентност на ЧСИ. В него е посочено, че то е окончателно, и на Б. не е изпратен препис от същото, поради което подадената частна жалба е в срок. Това разпореждане по своя характер съставлява отказ за образуване на дело по молбата на Б., който препятства разглеждането й от съда, поради което е с преграждащ характер и като такова подлежи на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.1 във връзка с чл.279 от ГПК. В компетентността на административния ръководител на съда е преценката дали въз основа на постъпилите в съда книжа да се образува дело от съответен вид, в каквато насока е изричната разпоредба на чл.35,ал.4 от Правилника за администрацията на съдилищата. Въз основа на постъпващите в съда книжа се образува дело, когато са налице процесуалните изисквания за това. От книжата следва да е ясно какъв е видът на търсената от лицето пред съда защита. В случая е подадена молба от Б. в качеството му на длъжник по изп.дело №№2017***0400011 по описа на ЧСИ М А за отвод на ЧСИ М А.