Решение № 21325 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21325 гр. С., 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110171283 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозира от „.“ ЕАД срещу Р. А. Й., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителен искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2774.21 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 350.36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2024 г.; сумата в размер на 58.32 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 11.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава за периода от 16.07.2021 г. до 07.03.2024г върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153 състав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството и на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни 1 вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез назначения особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Изтъква се, че не са ангажирани доказателства за количеството доставена топлинна енергия до имота, като се подчертава, че приложените към исковата молба извадки нямат обвързваща доказателствена сила. Твърди се, че не е изяснена и методиката, по която се извършва начисляването на претендираните суми за топлинна енергия. Поддържа се, че ищецът е длъжен да издава фактури за потребеното количество топлинна енергия за отчетен период, определени на база изравнителни сметки, но такИ. не са представени по делото. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че а.., находящ се в гр. ., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

От ответницата чрез назначения и особен представител не се оспорва изрично 2 наличието на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество, но липса и изрично признание в тази насока. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответницата Р. Й. е била собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот ., том ., рег.№ .г, съгласно който . продава на ответницата Р.

А. Й. апартамент ., находящ се в гр. С.. Следователно по делото е установено, че през 2008г ответницата е придобила право на собственост върху процесното топлоснабдено жилище.

Приложен по делото е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека ., том ., рег. № ., нот. дело . от 2009г, от който е видно, че на 22.07.2009г именно ответницата Р. Й. е учредила върху собствения си имот договорна ипотека за обезпечаване на вземане по банков кредит.

Учредяването на ипотека обаче не води до загуба на правото на собственост от страна на Й., поради което следва да се приеме, че същата и след 2009г е продължила да е носител на правото на собственост. Аналогично следва да се приеме, че от приложената обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху процесния имот отново не може да се направи извод, че ответницата е загубила правата си върху имота. По делото не се излагат твърдения, нито се ангажират доказателства, че срещу ответницата е образувано дело за отнемане на противозаконно придобито имущество и че процесният имот е отнет в полза на държавата.

Ето защо Софийски районен съд приема, че от страна на ищеца е доказано, че именно ответницата е била собственик са апартамент ., находящ се в гр. С. и през исковия период.

Съгласно действащата към 2008г, когато ответницата е придобила право на собственост върху имота, уредба - § 1, т. 42 /отм./ ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл.

153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответницата Й. се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е придобила и качеството потребител на топлинна енергия.

ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответницата е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

3

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответницата. По делото не е установено и ответницата да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до имота на ответницата реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответника направено в отговора на исковата молба, съд намира следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването.

От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от третото лице-помагач главни отчети от 09.06.2022г и от 29.05.2023г, носещи подпис на потребител и неоспорени от ответницата се установява, че з а имота на ответницата за исковия период е бил осигурен достъп и са отчетени показателите на 3 броя . с изрично посочени номера и 1 броя водомери за топла вода. В заключението се вещото лице е посочило изрично, че именно въз основа на така извършените реални отчете е начислена топлинната енергия потребена в процесното жилище през исковия период както за отопление, така и за .. Посочено е както в отчетите, така и в заключението по съдебнотехническата експертиза, че в жилището е имало щранг лира в банята без техническа възможност за монтиране на уред.

Вещото лице е констатирало, че при отчета на дяловите единици са съставени протоколи и данните от тях са нанесени правилно в подробни изравнителни сметки. В заключението е посочено и, че топлинната енергия начислена за сградна инсталация в съответствие с нормативните изисквания. По отношение на задълженията за заплащане на топлинна енергия за сградна инсталация следва да се съобрази, че във връзка с приложението на .И. 2005/29/ЕО, е постановено решение от 05.12.2019г. по съединени дела . и ., с което Съдът изрично е посочил, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Следователно не е налице противоречие на уредбата, предвиждаща начисляване на разходи за сградна инсталация, с европейското законодателство и заплащането на такава е дължимо от 4 потребителя. С решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело . е дадено разяснения единствено в насока, че самото изчисляване на количеството топлинна енергия, отделено от сградната инсталация, е неточно, тъй като не включва определени критерии, които са индивидуални. Това обаче не означава, че не се дължи заплащането на разходите за отдадена топлинна енергия от сградната инсталация, а касае единствено начина на изчисляването и. В случаите, в които не е налице ясно правило за определяне на размера на едно задължение, законодателят е предвидил възможност размерът му да се определи от съда по реда на чл.