Решение № 611 от 24.04.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4402/2022
- Вид
- Решение № 611
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- Мария Бончева
Цитирани разпоредби
- чл.182, ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 611 гр. Варна, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20223110204402 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на К. С. К. против Електронен фиш серия К № 6427523 н а ОД МВР- гр.Варна, с койт о на К. С. К. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 3 0 0 лева на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш.
В съдебно заседание редовно призован , жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от текста на съставения електронен фиш според административнонаказващия орган, на 19.09.2022г. в 11и33ч. в обл. В**** гр. А**** по път втори клас № 29 9 км. жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№ ТХ 1803 АР, със скорост 91 км/час при ограничение въведено с пътен знак В-26 от 60 км/час. Скоростта била измерена, 1 фиксирана с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 с номер 120 CCDA.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съдът намира, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи целените с него правни последици. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в ел. фиш е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. В ел. фиш е посочен номера на същия, срещу кого се издава и за какво нарушение. Посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушието, нарушителя и наказващия орган. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че е било допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на ел. фиш.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:
Изложената във фиша фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателят, който в подкрепа на твърденията си не сочи доказателства в жалбата. В същата декларативно се оспорват констатациите на наказващия орган приети за установени в електронния фиш. В конкретния случай, нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е за установена скорост от 91 км./ч. при разрешена с пътен знак В- 26 -60 км./ч., т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел със скорост превишаваща допустимата от 60 км/ч. с около 31 км/ч. –установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч толеранс от установената с техн. средство скорост 94 км/ч. Нарушението е било 2 установено с годно техническо средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение. Съдът намира, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения при използването на техническото средство и че електронният фиш за налагане на глоба съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП. Видно от текста на посочената за нарушена разпоредба на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП – Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лева.
Съдът не приема възраженията на жалбаподателя, че на конкретното посочено в ел. фиш място не бил поставен знак ограничаващ скоростта В -26.
Видно от получената справка от АПИ и предоставената схема на пътния участък пътен знак В 26 е бил поставен на км. 7+700.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретн ото нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в размер, императивно установен със закон, обжалваният електронен фиш следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В 3 случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № ****, с който на К. С.
К. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лева на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА К. С. К. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4