Решение № 98 от 16.02.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Силистра, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М.П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420101288 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на “Е. 1” ЕООД с ЕИК . и адрес на управление: гр. В., ул. „Г. И.“ № , ет. , ап. , представлявано от Е. И.

Н. срещу заповед № РД 04-209-3 / 18. 07. 2023 год. Директора на ОД „Земеделие” гр. С., издадена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал.

8 от ЗСПЗЗ, с която е постановено да се изземе земеделски имот в землището на с. М. П., включен в държавния поземлен фонд, от жалбоподателя, който го ползва без правно основание, като е постановена и възможност за внасяне по банкова сметка сумата от 10 431.00 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. М. П., общ. Г., обл. С. при желание за спиране на изпълнението на заповедта.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразно и неправилна, тъй като в същата не е посочено в какви точно действия се изразява осъществяваното от него ползване на земята и твърди, че дружеството не е ползвало имота, не е заявявало същия за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Директорът на ОД „Земеделие” – С. не е изразил становище по жалбата, не е изпратил представител в съдебно заседание, но депозирал писмени бележки по същество на спора, като счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Твърди, че със заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г.

Директорът на ОД „Земеделие“ наредил да се извърши проверка на земите от 1

ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № 1 / 31. 05. 2023 год., в който установила неправомерното ползване на имота. Жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал; при разглеждането на възражението комисията извършила повторна проверка на терен, при която установила, че имотът се ползва от жалбоподателя и достигнала до извод, че възражението му е неоснователно. Ответникът също така посочва, че констатациите за ползването на имота са извършени въз основа на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя, засяването им с една и съща земеделска култура и заявяването на имота в Общинска служба "Земеделие" за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл.34, ал.

8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал.2 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Със заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – С. наредил да се извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за осъществяването ; на 31. 05. 2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в землището на с. М. П., общ. Г., съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че част от ПИ с идентификатор *** в землището на с. М. П., общ. Г. с площ от 61.000 дка е засята с едногодишни полски култури и се ползва неправомерно от жалбоподателя. С писмо до “Е. 1” ЕООД от 30.06.2023 г., връчено му на 03.07.2023 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или възражения. На 06.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 / 03.07.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – С. назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по основателността на постъпилите възражения; в изпълнение на функцията си комисията провела заседание на 17.07.2023 г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна проверка било установено, че имотът е засят с слънчоглед. Вследствие на проведената процедура е издадена атакуваната в настоящото производство заповед с която е наредено изземването на посочения по – горе имот с площ от 61.000 дка, като на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта е предоставена 2 възможност да спре изпълнението , ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 10 431.00 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане в размер на 57.00 лв. / дка за землището на с. М. П., общ. Г.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал.

1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие" /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ.

Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. В конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. К. е извършена по силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора на областна дирекция "Земеделие" – С., като след извършването на констатациите на назначената комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал. 1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на засегнатите лица са били разгледани по реда на чл. 35 АПК, поради което съдът приема, че административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на атакувания административен акт.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен начин разкриват причините за решението на административния 3 орган, макар да не съдържат уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният ползвател на този имот. В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК.

Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В конкретния случай административният орган не ангажира доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 1 / 31.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 31. 05. 2023 г. установява единствено обработването на имота - засяването му с едногодишни полски култури, но не и лицето, което е осъществило обработките. В писмената си защита ответникът заявява, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя и заявяването на имота в Общинска служба "Земеделие" за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ, но тези твърдения освен че са заявени несвоевременно, не са подкрепени от каквито и да било доказателствени средства.

От изложеното следва извода, че оспорената в настоящото производство заповед се явява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Поради уважаването на жалбата на основание 143, ал. 1 от АПК ОД „Земеделие“ – С. следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.

4

Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД 04-209-3 / 18. 07.

2023 год. на Директора на ОД „Земеделие“ – С., с която на основание чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на неправомерно ползван от “Е. 1” ЕООД с ЕИК . и адрес на управление: гр. В., ул. „Г. И.“ № , ет. , ап. , представлявано от Е. И. Н. ПИ с идентификатор *** в землището на с. М. П., общ. Г. с площ от 61.000 дка, включен в ДПФ.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – С. да заплати на “Е. 1” ЕООД с ЕИК . и адрес на управление: гр. В., ул. „Г. И.“ № , ет. , ап. , представлявано от Е.И. Н. сумата от 450.00 / четиристотин и петдесет / лева – разноски за производството по адм.д. № 1288 / 2023 год. по описа на СсРС.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Административен съд - Силистра, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5