Решение № 725 от 17.06.2022, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Велико Търново, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110103648 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с право основание чл. 124 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на основание давностно владение признато с нот. акт № 66/26.04.1972г., том 2, дело 501/72г. на нотариус при ВТРС е собственик на сграда с идентификатор ***.2., представляваща църковна килия, построена в поземлен имот с идентификатор ***, а по регулационния план на гр. **, съставляващ парцел I-49, в стр. кв. 10. Ищецът сочи, че спорната постройка се намира в двора на църквата и е построена през 1834г. Допълва, че необезпокоявано е владял същата чрез църковното си настоятелство от 14.05.1871г., когато е създадена Българската православна църква /БПЦ/ с приема на Устава за управление на Българската екзархия, до датата на подаване на исковата молба. Ищецът уточнява, че през 2020г. във връзка с одобряване на инвестиционен проект за ремонт на покривната конструкция на спорната сграда узнал, че същата е актувана като публична общинска собственост с АПОС № 3739/31.01.2007г. Изтъква, че посочения административен акт има декларативен характер и не създава права, поради което оспорва ответникът да е собственик на процесния имот. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е собственик на сграда с идентификатор ***.2 по КККР на гр. *** на основание давностно владение. Претендира разноски.

1

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразява, че спорната сграда е обект за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, като част от гробищния парк на населеното място, в който се извършват траурни обреди и на основание чл. 3 ал. 2 т. 3 ЗОС е публична общинска собственост, поради което през 2007г. е издаден процесния АПОС. Възразява, че оттогава до настоящият момент постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано упражнява фактическа власт върху имота, чрез кметство гр. ***, поради което твърди да го е придобил по давност. Във връзка с наведеното придобивно основание изтъква, че през 2010г. е подал декларации по чл. 14 и чл. 17 ЗДМТ за облагане с дължимия местен данък върху недвижимия имот.

Възразява, че е предприел действия за ремонт на имота, като е кандидатствал за финансиране пред различни държавни институции, както и че е поддържал имота през визирания период. Изтъква, че през 2018г. е възложил и изготвил инвестиционен проект за цялостна реконструкция на спорната сграда. Ответникът смята, че по този начин недвусмислено е манифестирал поведение присъщо за собственик на имот, за разлика от ищеца, който е бездействал през периода от 2007г. до настоящия момент и не е владял процесната сграда. С тези доводи ответникът моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Съгласно нот. акт № 66/26.04.1972г., том 2, дело 501/72г. на нотариус при ВТРС ищецът е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 1070 кв.м., представляващ дворище пл. № 49 по кадастралния план на гр. ***, за което е отреден парцел I – 49, кв. 10 по регулационния план на с.гр., с построените в него църква и църковна килия, при граници: улица, от две страни гробища и общинско място. Съгласно скица № 40/23.03.1972г., послужила за издаване на нотариалния акт, имотът е записан като черковен, като построено в него килийно училище е с площ от 150 кв.м. Същото е разположено в югоизточния край на поземления имот и е с идентификатор ***., според действащите към момента КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД – 18- 702/11.10.2019г. на изп. директор на АГКК /скица № 15-845681/15.09.2020г./. За процесната сграда /бивше килийно училище, полумасивна конструкция, построено през 1850г., състояща се от 7 броя помещения/, както и за У П И II в кв. 5, с площ от 6420 кв.м., отреден за „озеленяване“ е издаден акт за публична общинска собственост /АПОС/ № 3739/31.01.2007г. В същият като правно основание за придобиване на собственост е посочена нормата на чл. 3 ал. 2 т. 3 ЗОС.

През 2010г. ответната страна чрез кметство гр. *** е подало декларации по чл. 14 и чл.

17 от ЗМДТ във връзка с данъчното облагане на спорната сграда относно дължимия местен данък, в които същата е декларирана като публична общинска собственост.

Между страните не е спорно, че сградата на бившето килийно училище, заедно с 2 църквата „Св. Марина“ и камбанарията, представляват архитектурен комплекс, който през 1979г. е обявен за паметник на културата с местно значение. Обстоятелство, което се установява и от писмо на министъра на културата от 03.12.2009г. до ответната община, ведно с приложения към него доклад от 06.10.2009г. /лист 43-44/. От последният е видно, че кметът на гр. *** от 2005г. е изготвил проект – програма и количествено – стойностна сметка, преработена през 2009г., за необходимите укрепвания на процесната сграда, като поради липса на средства в ответната община работата по проекта е спряна и не е включен в инвестиционната й програма.

От протокол от 21.04.2010г. на комисия, включваща представители на страните по делото, е видно, че е обследвано състоянието на архитектурния комплекс и в частност на спорната сграда. Констатирано е, че поради липса на средства процесите по деформации и амортизации продължат и е предложено да се търсят възможности за финансиране на реставрационни мероприятия както от Великотърновската Света Митрополия, така и чрез кметство гр. ***. Във връзка с констатациите в протокола е разменена кореспонденция между ответната община и Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ относно укрепване на камбанарията в процесния архитектурен комплекс.

През 2015г. специализирана комисия назначена от кмета на ответната община отново извършва проверка за състоянието на сградата на бившето килийно училище, като констатациите й са отразени в КП № ВТ-1911/05.02.2015г. В него е посочено, че сградата е актувана като публична общинска собственост, че е заплашена от самосрутване, поради което е предложено собственикът да изготви инвестиционен проект за реконструкция на покрива и възстановяване на училището. Дадени са препоръки към кмета на ответната община за аварийно укрепване на разрушената част от каменната фасада и временно защитно покритие над самосрутилия се покрив, както и за разработване и съгласуване на проект за възстановяване на сградата на училището.

В изпълнение на тези предписания през 2018г. е изготвен инвестиционен проект за „Реконструкция на килийно училище към църква „Св. Марина“ по автентични данни“ с възложител кметство гр. ***, който е съгласуван с Министерството на културата и с РЗИ /листи 54-94/. От обяснителната записка към проекта е видно, че процесната сграда представлява правоъгълна постройка с пет стаи, преградени с паянтови стени, в чиято източна част е осъществена пристройка с обособен санитарен възел.

В края на 2020г. отец Й. – председател на църковното настоятелство при ищеца е подал заявление до ответната община за извършване на ремонт на покривната конструкция на спорния обект, както и заявление от 02.02.2021г. за деактуването му като публична общинска собственост. С две отделни писма ищецът бил уведомен от ответника, че за ремонта на сградата е изготвен инвестиционен проект и че не са налице основанията на чл. 64 ал. 1 ЗОС за отписването й като общинска собственост 3

/листи 8-9/.

От заключението на изслушаната СТЕ, което не е оспорена от страните и се цени от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че въпреки аварийното състояние на килийното училище, същото понастоящем съществува като годен обект на правото на собственост - сграда по смисъла на ЗУТ. Макар фактическото му състояние да не позволява неговото ползване към момента, съществува възможност за възстановяването му съгласно изготвения инвестиционен проект.

От показанията на свид. П. – член на църковното настоятелство към ищеца се установява, че родителите й са ходили на училище в процесната сграда, че след закриването му в него са живели последователно един свещеник и две калугерки, някъде до преди 20-30 години, както и че сградата винаги се е ползвала от църквата, в чийто двор се намира. Свидетелката посочва, че към момента гробарите държат своите инструменти в килийното училище, но че се топлят с дърва дарени на църквата. Не е виждала служители на кметство гр.*** или на Община В. Търново да правят нещо в сградата на училището, нито е чувала кметът да каза, че тя е общинска собственост.

Единствено косачи към кметството косят двора, но окосеното се събира от служители на църквата. Знае, че църквата е искала да ремонтира килийното училище, но нямало пари.

От показанията на свид. А. – бивша чистачка в църквата се установява, че е чистила двора, църквата и тоалетната, намираща се в сградата на килийното училище.

Според свидетелката тоалетната е строена с пари на църквата. Сега никой не идва да прави нещо по сградата, единствено служител на кметството коси тревата, реже дърветата и храстите около нея, но свидетелката почиства след него. Не знае дали църквата е имала намерение да ремонтира килийното училище.

От показанията на свид. П. се установява, че е кмет на гр. *** от 2015г. и че оттогава ежегодните грижи за косене и снегопочистване в района на спорната сграда се извършват от служители на кметството. Знае, че тези дейности са извършвани и от преднишния кмет. През 2018г. по възлагане от кметството е изработен проект за възстановяване на килийното училище, а през 2017г. със средства на кметството и двама работника е възстановена паднала каменна зидария на тоалетната, част от покривната й конструкция и е монтирана нова врата. Тоалетната не се почиства от кметството, но според свидетелката е част от килийното училище. Преди 2-3 години кметството е ремонтирало и обзавело стая в килийното училище, в която гробарите почиват и си държат инструментите. За килийното училище има съставен акт за общинска собственост, декларирано е като такова в ответната община през 2010г. и оттогава до сега кметството плаща данък сгради и има разкрита партида за ток, но няма консумация. Знае, че през 2021г. ищецът също е декларирал имота в отдел 4

„Местни данъци и такси“ и е платил данъчни задължения за пет години назад. През същата година отец Й. е ходил при свидетелката, за да се интересува защо не върви проекта за възстановяване на килийното училище.

От показанията на свид. М. – гл. специалист в кметство гр. *** се установява, че предишния кмет е инициирал изготвянето на проект за реконструкция на сградата на килийното училище и проверки от министерството на културата във връзка със състоянието му. В изпълнение на изготвените от проверките доклади кметството е окастрило част от клоните на дърветата, за да не се опират в покрива на килийното училище. Поддържането на района около него и изграждането на пътеки е станало със средства на ответната община. Постоянно се почиствало и косяло, защото оттам е входа за гробищния парк. Кметството ремонтирало паднала стена на тоалетната, покрива над нея и сложило нова врата, ремонтирало и стаята на гробарите.

Свидетелката не е виждала някой от църквата да почистват килийното училище и пространството около него, нито да извършва ремонти дейности.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост от правосубектно лице, представляващо местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на Великотърновската Света Митрополия. Съгласно чл. 140 ал. 1 и ал. 2 от Устава на Българската православна църква /УБПЦ/ църквата е обединение на православните християни от една или повече енории, където се намира храмът и е юридическо лице, като наименованието й като ЮЛ е наименованието на съответния храм. В процеса ищецът – църквата „Св. Марина“ гр. *** разполага с активна процесуална легитимация, тъй като действа чрез църковното си настоятелство и неговия председател отец Й. /заповед № 76/22.07.2020г. и протокол № 12/30.12.2020г./ и е налице съгласие и одобрение от Великотърновския епархийски митрополит църковното настоятелство да води иска за собственост, както изисква разпоредбата на чл. 154 т. 12 от УБПЦ /лист 23/. Следователно съдът е сезиран с процесуално допустим иск за собственост, чиято основателност е предпоставена от установяване на твърдяното от ищеца придобивно основание – в случая давностно владение, удостоверено в представения от него нотариален акт от 1972г. издаден по обстоятелствена проверка респ. недоказване на релевираното от ответната община възражение за придобиване на имота по давност в периода от 2007г. до настоящия момент.