Решение № 419 от 08.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Смолян, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500550 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОУ „С. Т.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ ******, представлявано от Д. Д. – директор, против решение № 424 от 04.09.2025 г. по гр. д. № 532/2025 г. на PC – Смолян, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. О. Ч. ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ.

С., следните суми: 1 915,71 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 433,56 лв., считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025 г. и законната лихва върху главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане; 318,57 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01269 от 06.12.2022 г. обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за период от 21 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 72,10 лева, считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025г и законната лихва върху главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане; 3504,57 лв. разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно 1

КТД, ведно с мораторна лихва в размер на 793,13 лв., считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025г и законната лихва върху главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Смолян в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по делото в размер на 417 лв. и сумата 300 лв. - разноски за експертиза, направени от бюджета на съда.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Разграничават се безспорните по делото факти, свързани с трудовото правоотношение между страните и прекратяването му, считано от 01.07.2023г. Обосновава се становище, че разпоредбите на подписания на 10.08.2023г. Анекс към Колективен трудов договор от 2022г. не се прилагат за служителите, освободени от заеманата длъжност преди подписването му. Сочи се, че планираното увеличение на индивидуалните работни заплати, макар и считано от задна дата - 01.01.2023г., ползва само педагогическия и непедагогически персонал, зает в училищното и предучилищното образование към датата на подписване на анекса. В случая ищцата не попада в тази категория, тъй като е била освободена от системата на образованието преди посочената дата. Поддържа се също, че към датата 10.08.2023 година ищцата вече не е и синдикален член, т.е. освен валидно индивидуално правоотношение с нея към наведения правнорелевантен момент липсва и втората предпоставка за практическо реализиране на увеличението – синдикално членство. Обосновава се извод, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението за минал период, като предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено и само на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати съобразно чл. 118, ал. 3 КТ. Прави се и нормативен анализ на ЗДБ за 2023 година и Параграф 3 от ЗР на Наредба № 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влиза в сила от 01.01.2023 година, като се изразява становище, че тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемането на изменението на нормативния акт. Акцентира се и върху това, че КТ точно и ясно посочва момента, в който влиза в сила и действа КТД.

Така, според чл. 54, ал.1 от КТ КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора могат да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид друг момент или дата, различна от датата на сключването/подписването му, от която ще влезе в сила. Поддържа се, че в случая не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, а за началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи 2 качеството на работници и служители към момента на постигането на договореността - 10.08.2023 година, т.е. основанието за увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023 година с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.

Търси се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковите претенции се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което се иска да бъде потвърдено. Обосновава се извод, че и в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, и в Анекса към КТД, не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата (01.09.2023г.), респективно сключването на анекса (10.08.2023г.), поради което стеснително тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага.

Така, изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование-синдикални членове, които към 2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. Цитира се обилна съдебна практика във възприетия от районния съд смисъл. Претендират се разноски.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ищцата е предявила против ответника обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал.

3 КТ, чл. 224, ал.1 КТ вр. чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на: 1. увеличения размер на трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., 2. увеличения размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и 3. увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава върху трите главници в размер на законната лихва, считано от 10.08.2023г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното училище на длъжност старши учител, прекратено, считано от 01.07.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т. 10а от КТ поради придобиване право на пенсия. Сочи, че през времето на работата си при ответника е била член на синдикална организация 3 към Синдиката на българските учители, който е страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022г. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към този договор били увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както и било прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди, че за заеманата от нея длъжност „старши учител“ било предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. Поддържа, че изменението на КТД и предвиденото в него увеличение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г. С оглед на това счита, че й се дължи разликата между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса, а именно разликата между изплатено и дължимо основно трудово възнаграждение, преизчислено с минимум 15 %, ведно с дължим процент за прослужено време; разликата между изплатено и дължимо обезщетение при пенсиониране от 11 брутни заплати спрямо КТД и разликата между изплатено и дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ /42 дни/. Твърди, че на 17.02.2025 г поканила ответника да изплати доброволно сумите, но без резултат, като претендира и лихва за забава върху тях, но не от този момент, а считано от 10.08.23г до датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва претенцията. Признава, че ищцата е работила при него на длъжност „старши учител“ до 01.07.2023 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не оспорва, че е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители - страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022г., изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023г., въз основа на който са увеличени минималните основни работни заплати от 01.01.2023г.

Счита обаче, че ищцата няма право да получи увеличение на основната работна заплата с 15% със задна дата, тъй като към момента на подписване на анекса към колективния трудов договор - 10.08.2023г., правоотношението между страните е прекратено и не поражда права за минал период.

Същевременно с прекратяване на трудовото правоотношение автоматично се прекратява и качеството на страна по КТД.

Намира за безспорно ретроактивното действие на анекса, подписан на 10.08.2023г., който влиза в сила от 01.01.2023г. и предвижда с обратна сила увеличение на заплатите на служителите. Счита обаче, че тази определена задна дата не изменя кръга на ползващите се лица, а именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не сочи, че тези лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което прави извод, че кръгът от 4 лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно моментът на подписването му - 10.08.2023 г. Поддържа становище, че предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено в полза на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е чл. 118, ал. 3 КТ. Припомня, че КТ не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори, тъй като трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор (чл. 119 КТ) или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор.