Решение № 1432 от 26.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330113932 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от Г. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап.

*, чрез адв. Д. П. от АК - П., против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от **** ****, за осъждане на ответника да заплати: сумата от 6000 лева /шест хиляди лева/ - обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, стрес и притеснения, страх от осъждане, претърпени вследствие водено срещу него наказателно производство по ДП № ******* г. по описа на Военно-окръжна прокуратура, ведно със законната лихва върху тази главница за периода от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на цялото обезщетение и 1000 лева /хиляда лева/ - обезщетение за причинени имуществено вреди, за заплатен адвокатски хонорар по ДП № ***** г. по описа на Военна-окръжна прокуратура, ведно със законната лихва върху тази главница за периода от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че против ищеца било образувано досъдебно производство № ****** г. по описа на Военна-окръжна прокуратура-П., за това, че в качеството му на ****, на **** г., около **** часа в град П., в междублоковото пространство, намиращо се между жилищни сгради с адрес: бул. „Б.“ № *** и бул. „Б.“ № ***, чрез свити в юмруци ръце, нанесъл удари в областта на *** и **** на лицето К. М. К., като и причинил лека телесна повреда, при условията на домашно насилие. На **** г. Г. Т. бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Била взета мярка неотклонение „П.“, като на ищеца била извършена и полицейска регистрация, изразяваща се в снемане на дактилоскопни следи, фотографиране и изземане на образци за ДНК профил. За предявяване на материалите по разследването на 23.04.2025 г. ищецът се явил със защитник. Твърди се, че в хода на разследването били провеждани множество разпити на очевидци и свидетели. Въпреки това не били събрани достатъчно доказателства за авторството и механизма на деянието. Поради 1 това обвинението останало недоказано. На 04.07.2025 г. на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство било прекратено и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение била отменена.

Твърди се, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е претърпял имуществени вреди, досежно заплатения адвокатски хонорар и неимуществени вреди. По отношение на претърпените неимуществени вреди се навеждат твърдения, че наказателното производство продължило около осем месеца, през което време ищецът напуснал държавна служба и се преместил да работи на по-лоши условия, а освен това търпял здравословни проблеми, страдания, стрес, унижение, притеснения и страх, че може да бъде осъден.

Неговите близки и приятели странели от него, затова ищецът избягвал да излиза, за да не го гледат с укор. Част от св. му се обаждали, за да го разпитват все едно бил престъпник, усещал съмнение дори и от близките си. Съседите и живущите в района го коментирали.

Заради обвинението развил нарушения на съня, постоянно бил уморен от недоспиване, изпитвал ежедневни притеснения и тревожност и изгубил желание да се храни. Негативно отражение оказала и наложената мярка за неотклонение. Макар и най-лека, тя в определена степен ограничила личната свобода на ищеца. Целият този стрес, на който бил подложен, дал отражение и на здравословното му състояние – често имал ****, появил се **** синдром, ****, характерни за **** по тялото и главата. По този повод се наложило ищецът да посети и специалист- ****, който му изписал нужните медикаменти. Всичко гореописано касаело неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последици от незаконното обвинение на ищеца в извършване на престъпление.

Предвид горното се развиват подробни съображения от юридическо естество относно възникването на право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ заради незаконно обвинение. С оглед на които съображение ищецът счита, че в негова полза е осъществен фактическия състав на това права, респ. може да търси отговорността на прокуратурата за незаконно повдигнатото му обвинение. В тази връзка налице била и причинна връзка между действия на органите по разследването и търпените от ищеца вреди. Развиват се също така и съображение относно размера на обезщетението предвид деликтния характер на отговорността и съответното приложение на чл. 52 ЗЗД, предполагащ определяне на обезщетението по справедливост. В тази насока аргументира, че сумата от 6000 лева е справедлив размер на това обезщетение с оглед тежестта на престъплението, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитетът на мерките на процесуална принуда, комплексния начин, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, респ. характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди, и при отчитане на установената съдебна практика, като претендира за репариране и на платения от него адвокатски хонорар в размер на 1000 лева за защита от адвокат по време на досъдебното производство. По изложените съображения се моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура П., е подал писмен отговор, с който намира за неоснователно претендираното от ищеца обезщетение в общ размер на 7000 лева за имуществени и неимуществени вреди. Не се спори, че срещу ищеца било повдигнато обвинение и е било водено наказателно дело.

Счита, че постановлението за прекратяване на наказателно производство не е влязло в сила на 14.08.2025 г., от която дата сочи ищецът. Липсвали доказателства кога наказателното постановление било връчено и на пострадалата, от който момент следвало да се отчете срокът за обжалване на същото, след изтичането на който влиза в сила. Оспорва иска на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди, като недоказан. Сочи, че макар в исковата молба макар ищецът да твърди, че е претърпял страх, безпокойство и силен стрес, то същия не бил представил доказателства, че претърпените морални вреди били в пряка и непосредствена последица от действия на ПРБ. Претенцията за посочената сума не 2 съответствала на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД и на трайната съдебна практика по аналогични случаи. Сочи, че в случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от значение е как незаконосъобразните действия на държавния орган са се отразили върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Претенцията на ищеца е завишена и не съответствала на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Претенцията не била съобразена и със срока на наказателното производство, което приключило в кратък срок.

Оспорва изложената в исковата молба претенция за обезщетение на имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото делото не се отличавало с изключителна и правна сложност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложеното досъд. пр. № **** г. по описа на Военно-Окръжна прокуратура – П. се установява, че същото е образувано срещу ищеца Г. В.

Т. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК за това, че като *** от в.ф.

**** –П., на **** г., около **** в гр. П., в междублоковото пространство, намиращо се между жилищните сгради с адреси: бул. „Б.“ № *** и бул. „Б.“ № ***, чрез свитите си юмруци в ръце, нанесъл удари в областта на *** и **** на К. М. К., като й причинил лека телесна повреда при условията на домашно насилие.

На **** г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за цитираното престъпление и същия е взета мярка за неотклонение „п.“.

В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване на експертиза, като същото е приключило с мнение за предаване на съд от 30.04.2025г. на *********.

С Постановление от **** г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № **** 4г. по описа на Военно-окръжна прокуратура- П. и взетата спрямо същия мярка за неотклонение е отменена. Цитираното постановление е връчено на пълномощника на ищеца на 05.08.2025г. и следователно по отношение на същия прокурорския акт е влязъл в сила на 13.08.2025г.

За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. М. И. Т. /обективирана в протокол от съдебно заседание, проведено на 16.03.2026г./.

От показанията на същата се установява, че е *** на ищеца. Преди досъдебното производство Г. бил лъчезарно момче, винаги бил душата на компанията, веселил се и бил нормален **-годишен младеж. Преди две години се запознал с едно момиче и когато решил да се разделят, започнали мъките. Тя започнала да пуска жалби. Това му се отразило много зле. Докато работел към **** се водело разследване. Въпреки, че имал огромно желание да работи там, след като започнало разследването много се притеснил, започнали **** ****, разболял се заради стреса от ****. Отказвал да остане сам в апартамента си и се наложило св. да го взима след работа с нея, тъй като живеела в къща в съседно село. По цяла нощ не спял, чувствал се като престъпник. Прекратил служебното си правоотношение с ****, тъй като не можел да понесе да го разпитват колегите му. Сега се чувствал много по-спокоен.

Съдът кредитира показанията на св. Т., като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същата има непосредствени възприятия относно установените от нея факти, показанията й съставляват първичен източник на доказателства и не са оспорени от 3 страните, като не се констатираха противоречия с доказателствената съвкупност по делото, които да налагат самостоятелния им анализ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.

При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се ангажират от ищеца доказателства.