Решение № 15030 от 01.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15030 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110160358 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. В. Я., ЕГН **********, чрез адв. В. Т., с която срещу „фирма“ ЕООД, Сфирма, „фирма“ ООД, Г. Е. Е., Р. И. С., К. Д.

Т. и Т. Д. Д., е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на право на квазиползване по чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.), като съгласно същото има право да ползва 25 % идеални части от незастроената част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се на адрес /населено място/ целият с площ 655 кв.м., както и иск по чл. 109 ЗС срещу ответника „фирма“ ЕООД за осъждане на последния да му предостави достъп до незастроената част от имота.

В исковата молба ищецът твърди, че е единствен собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се на втори етаж в жилищна сграда с адрес: /населено място/ Поддържа още, че като такъв притежава и идеални части от общите части на сградата и 25 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, което съгласно скица № 15-686044/29.07.2019 г. представлява поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на поземления имот: /населено място/ Поддържа, че дворното място към момента на построяването на сградата е било държавна собственост, като в полза на праводателите на ищеца е било прехвърлено право на строеж след построяването на сградата, заедно с правото на собственост върху изградения апартамент на втория етаж с обща площ 201,51 кв.м. през 1968 г. Не му е известно кое лице и кога е построило сградата, като поддържа, че след 1945 г. държавата е отчуждила обекти в нея, заедно с идеални части от дворното място, а впоследствие е продала на частни лица имот, заедно с право на строеж. Уточнява, че притежава 25 % от правото на строеж, съответно счита, че има право да ползва 25 % от незастроената част на имота. Сочи, че правото на собственост върху земята, върху която сградата е построена се съпритежава от ответниците, като единствено ищеца има право на строеж върху земята. Твърди още, че към датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът „фирма“ възпрепятства ползването на дворното място по предназначение, тъй като достъпът до 1 него е ограничен с врата, управлявана с дистанционно управление, което доколкото му е известно се ползва само от дружеството и неговите клиенти, а паркоместата се отдавали под наем на трети лица. Излага доводи, че като собственик на идеални части от правото на строеж върху мястото, съгласно чл.15, ал.3 /отм./ ЗС има право да ползва незастроената част от имота, която се ползва като паркинг. За целта отправил покана до ответника с искане да му бъде предоставен достъп до дворното място, но му било отказано с доводи, че може да ползва същото само за осъществяване достъп до самостоятелния обект, позовавайки се на нормата на чл.64 ЗС. Според ищеца тази норма е неприложима, тъй като правото му се основава на разпоредбата на чл.15, ал.3 (отм.) ЗС, действала към момента на построяване на сградата и придобиване на имота от негова страна. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на искове за признаване на правото му на ползване на 25 % ид.ч. от незастроената част от дворното място и за осъждане на ответника „фирма“ ЕООД да му предостави достъп до незастроената част от терена за паркиране. Претендира разноски за производството.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „фирма“ ЕООД е постъпил отговор, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се ищецът да е титуляр на право на квазиползване върху незастроената част от дворното място на соченото от него в исковата молба правно основание. Счита, че ищецът е собственик единствено на самостоятелния обект в сградата, заемащ целия втори етаж, но не притежава право на собственост върху земята, за разлика от останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, които притежават и идеални части от дворното място. Сочи се, че процесният недвижим имот на втория етаж от сградата е бил придобит през 1968 г. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот /жилище/ съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 01.09.1968 г. Поддържа, че съгласно този договор самостоятелният обект на втория етаж е бил прехвърлен на праводателите на ищеца с латентно право на строеж върху земята, обособено в самия самостоятелен обект и не е предвидено право на строеж извън хипотезата на чл.64 ЗС. Оспорва имотът някога да е бил еднолична държавна/общинска собственост. Посочените идеални части от дворното място, с които самостоятелния обект е одържавен през 1949 г., са останали държавна собственост към 1968 г. – в изпълнение на разпоредбата на чл.15, § 4, изр.последното от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд /НПЖДЖФ/. Сочи, че към 1993 г. идеалните части от имота, припадащи се към самостоятелния обект, разположен на втория етаж от сградата, са били частна държавна собственост, а към 1999 г., по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС същите са се превърнали в частна общинска собственост. Ето защо, Сфирма се явява съсобственик наред с ответното дружество и останалите етажни собственици, ответници по делото.

Оспорва твърденията в исковата молба, че единствено дружеството ползва дворното място, като отдава под наем паркоместа на трети лица. Автоматичната врата на дворното място е била монтирана по решение на ОС на ЕС от 11.05.2018 г., като всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, притежаващи и съответното право на собственост върху земята, притежавал дистанционно управление за автоматичната врата и възможност да ползва двора за паркиране. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът поддържа становище, че ищецът, в качеството си на собственик на самостоятелен обект и носител на право на строеж върху земята, може да използва дворното място само за достъп до сградата, но не и за други дейности /включително паркиране/, които биха лишили от съдържание правото на собствениците на земята. В тази връзка уточнява, че сградата разполага с общ централен вход от към /населено място/“, който позволява лесен и безпрепятствен достъп до самостоятелния обект, находящ се на втория етаж. По изложените 2 съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените в производството разноски.

По делото при предходното му разглеждане от първоинстанционния съд е постъпило писмено становище от М. В. Х., К. Д. Т. и Т. Д. Д., с което са заявили, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, както и че притежават идеални части от правото на собственост от поземления имот, в който сградата е построена. Оспорват предявените искове, тъй като считат, че ищецът има единствено право да ползва дворното място за достъп до собствения си апартамент, но не и да ползва незастроената част от имота съобразно изложеното в исковата молба.

Отговор на исковата молба е подаден и от ответника Р. И. С. чрез назначения й от съда особен представител адв. М. М., с който предявеният срещу нея установителен иск е намерен за основателен.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, на основание чл. *, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства:

- че ответниците притежават право на собственост върху съответните самостоятелни обекти, находящи се в сградата на /населено място/, както и че само ответниците притежават правото на собственост върху поземления имот;

- че ищецът е носител на правото на собственост на 25 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху поземления имот, в който сградата е построена;

- че достъпът до незастроената част от имота не е свободен за паркиране на автомобили.

Страните не спорят също така, че ищецът е поискал да му се предостави достъп до вътрешността на незастроената част от поземления имот за паркиране на автомобил, както и че към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, Я. не е разполагал с такъв.

Ищецът се легитимира като собственик на апартамента, разположен на втория етаж в жилищната сграда, построена в процесния поземлен имот на адрес: /населено място/, целият с площ от 201,51 кв.м., заедно с прилежащото към същия помещения, както и припадащите се на апартамента 25 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което сградата е построена, въз основа на договори за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от 27.12.2016 г. (н.а. № *, том I, рег. № *, дело № ** г. на нотариус, рег.

№ *) и от 20.12.2004 г. (н.а. № 16, том III, рег. № *, дело № * г. на нотариус, рег. № *).

Както се посочи и по-напред, не е спорно между страните, че всички ответници съпритежават правото на собственост върху поземления имот, като доколкото предмет на спора е обемът права на ищеца, не тези на ответниците, то и не следва да се обсъждат подробно писмените доказателства, удостоверяваща правата на останалите ответници, с изключение на тези на Сфирма.

По делото е установено също, че сградата е била построена въз основа на строителни книжа през 1932 г. от наследници на Н. Ц..

Приет като доказателство по делото е акт за завземане на недвижим имот, бивша собственост на Б. А. К. от гр. София, за държавен № 497, съставен на 12.09.1949 г. на основание ЗОЕГПНС по преписка № 1790/48 г., V район, одържавен с Постановление № 21 от 04.04.1949 г. за следния недвижим имот: апартамент на /населено място/, 3 състоящ се от пет стаи и кухня и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, с припадащите се таванско и зимнично помещение. Съгласно акта за държавна собственост същият имот на 13.09.1949 г. е бил предаден на Софжил фонд съгласно параграф 51 от Правилника за приложението на ЗОЕГПНС.

С решение от 23.03.1968 г. на Ленински районен народен съвет на основание т. 14 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, се предвижда апартамент, находящ се на втори етаж в жилищната сграда на адрес: /населено място/ с площ 201,51 кв.м., заедно с избено и таванско помещение, както и 25 % идеални части от общите части на сградата и 25 % правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 660 кв.м., да се продаде на М. Я. Г. и М. А. Н., софийски жители, непритежаващи недвижими покрити имоти.

С договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 01.09.1968 г., сключен между председателя на ИК на Ленински районен съвет, действащ съгласно решение на ИК на като представител на председателя на ИК на СГНС и М. Я. Г. и М. А. Н., жители на гр. София, /населено място/, в изпълнение на решение на председателя на ИК на Ленинския РНС от 04.05.1968 г., утвърдено от министъра на архитектурата и благоустройството, купувачите са придобили в съсобственост правото на собственост върху апартамент, находящ се в жилищната сграда на адрес: /населено място/ с площ 201,51 кв.м., заедно с избено и таванско помещение, както и 25 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, за сумата 14 747 лева, от която 4 447 лева, съставляваща 30 % от стойността на имота, е внесена като първоначална вноска, а останалата част е предвидено да се дължи разсрочено за срок от 20 години на равни месечни вноски.

Не е спорно също така, че 25 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот, съответстващи на притежаваните от ищеца 25 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена, се притежават от Сфирма. За същите е съставен акт за частна общинска собственост № 1032/30.12.2021 г., съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 59 ЗОС.