Присъда № 212 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 212/10.11.2025г., постановена по НОХД № 4918/2025г. по описа на

Пловдивски районен съд, VI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу П.Т.К. – роден на ****, живущ в гр.****, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, б., български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН:********** за това, че на 21.05.2025г. в гр.Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Е.Д.Б. ЕГН:********** – застанал върху нея и й заявил, че иска да я лиже, като за целта употребил сила – затиснал я е с тялото си на земята и я е хванал за ръцете, за да не може да се съпротивлява – престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК.

Производството е протекло по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита, че последното се доказва изцяло от фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, която бе призната изцяло от подсъдимия. Навежда твърдения за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, но с оглед признаването на вината и изказаното съжаление предлага на подсъдимия да му бъде определено и наложено наказание по реда на чл.58а от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода в размер на три години. Това наказание прокурора предлага да се редуцира по реда на чл.58а от НК с 1/3, което да бъде в окончателен размер от две години лишаване от свобода. Така определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим, като прокурора предлага на подсъдимия да се възложат направените по делото разноски.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Е.Б. – адв.С. също счита, че обвинението е доказано по категоричен начин, поради което не прави анализ на събраните доказателства. Предлага на съда да приеме, е подсъдимият е лице с висока обществена опасност, с оглед предходните му осъждания, поради което предлага да му бъде определено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск.

Защитникът на подс.П.К. – адв.К. счита, че подзащитният й е упражнил принуда, но не е извършил действия срещу телесната неприкосновеност на пострадалата. Моли съда да отчете, че подсъдимият е съдействал на разследването, признал се е за виновен и съжалява. Предвид на това моли 1 съда за налагане на минимално наказание. По отношение на предявения граждански иск моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Твърдяло се, че има вреди, които не били установени. Подсъдимият е прекъснал деянието си по негова инициатива и въпреки това, се признава за виновен. Моли съда да определи наказание под три години лишаване от свобода, което да намали с 1/3 по реда на чл.58а от НК.

Подсъдимият П.К. признава изцяло фактическата обстановка, съгласен е с обвинението и изказва искрено съжаление за стореното. Поднася своите извинения и заявява, че няма да се повтори. Моли Съда по-лека присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият П.Т.К. е роден на ****, живущ в гр.****, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, б., български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН:**********.

Св.Е.Б. живее в гр.Пловдив. На 21.05.2025г. около 23,00ч., св.Б. се прибирала към дома си и вървяла по бул.“България“ в гр.Пловдив. Докато вървяла разговаряла по телефона със своя приятел – св.Е.К.. Така св.Б. достигнала кръстовището на бул.“България“ и ул.“Победа“, като предприела пресичането му и продължила в западна посока, минавайки по малка пътека от дясно на тротоара. В това време срещу нея по пътеката се появил подс.П.К., който препречил пътя й. Св.Б. се опитала да го заобиколи отстрани и по този начин да се разминат. Подс.К. обаче я хванал за ръцете й и я избутал в тревната площ до пътеката, при което св.Б. загубила равновесие и паднала.

Тогава подс.К. застанал върху св.Б. и я хванал за ръцете, като между двамата започнала борба, при която дамската чанта на свидетелката се отворила и наличните в нея вещи се разпилели на земята. Св.Б. започнала да крещи за помощ, при което подс.К. запушил с ръка устата й, като започнал да й говори, че „иска да я лиже“, повтаряйки фразата няколко пъти. Св.Б. не спирала да се съпротивлява, но тъй като не успяла да се освободи започнала да говори на подс.К. да се успокои, при което последния се съгласил и я пуснал. След това подс.К. се изправил и започнал да събира вещите, паднали от дамската чанта на св.Б.. Докато го правел св.Б. успяла да се изправи до него, което го стреснало и подс.К. отново съборил Б. на земята. Между двамата започнала отново борба, като подс.К. я притиснал към земята, отново я хванал за ръцете и започнал да повтаря, че „иска да я лиже“.

Св.Б. започнала да вика за помощ, като по това време забелязала, че на кръстовището на бул.“България“ и ул.“Победа“ пресичал мъж. Той чул виковете й и се насочил към св.Б. и подс.К., който видял непознатия, изправил се, взел намиращия се на земята портфейл на св.Б. и тръгнал да бяга по 2 пътеката в посока запад – обратна на кръстовището. Непознатият човек се приближил до св.Б., която започнала да плаче и му разказала какво се случило с нея и какви са били действията на подсъдимия. По това време по улицата минавали св.Г.Т. и св.Е.К., които също се приближили до св.Б., а непознатия мъж си тръгнал. Св.Б. обяснила и на св.Т. и св.К., че била нападната от непознато за нея лице, което се опитало да я изнасили. Св.Е.К. решила да отиде до магазина, за да закупи вода на пострадалата. Връщайки се обратно св.К. забелязала, че на около 20 метра от мястото на инцидента, до пейка лежи по очи в тревното пространство непознат за нея мъж. Когато отишла при св.Б. и св.Т., св.К. разказала за видяното от нея лице. Тримата решили да проверят дали това не е нападателя на св.Б.. Когато се доближили, св.Б. забелязала, че легналия на тревата мъж е нейния нападател, а именно подс.К.. Св.Т. тръгнал към подсъдимия, който се изправил и тръгнал да бяга по бул.“България“ в посока бул.“Васил Априлов“. Св.Т. го последвал и започнал да го гони. Докато тичал подс.К. изхвърлил дамското портмоне на св.Б. и успял да се отдалечи.

Св.Т. го преследвал за кратко, след което го изгубил от поглед, поради което се отказал и тръгнал да се връща. По пътя си на обратно св.Т. намерил и взел портмонето на св.Б., след което й го върнал. След това бил подаден сигнал в полицията за случилото се.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.П.Т.К., направени по реда на чл.371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите Е.Д.Б., Е.Н.К., Г.В. Т., Е.И. К.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

От показанията на св. Е.К. се установява, че е приятел на пострадалата Е.Б. и преди и по време на инцидента около 23,00ч. разговарял с нея по телефона. Чул викове на св.Б., който били „Махай се“, „По-спокойно“ и „Помощ“. Чувал както нейния глас, така и мъжки глас, след което връзката прекъснала. Опитал се да се свърже със св.Б., но успял едва след 7-8мо позвъняване. Тъй като имал локацията на телефона й видял, че се намира в близост до кръстовището на бул.“България“ и ул.“Победа“. Когато св.Б. му отговорила разбрал какво се е случило и тръгнал с такси към нея. От показанията на св.К. се установява, че когато пристигнал заварил приятелката си Е.Б. да плаче, била много разтроена, а до нея били мъж и жена с имена Г. и Е., които я успокоявали. След това подал сигнал на спешен телефон 112.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Е.К. като обективни, пълни, хронологично изложени, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

От показанията на св.Е.Б., които съдът кредитира изцяло, се установява, че вечерта на 21.05.2025г. около 23,00ч. се прибирала към дома си и докато 3 вървяла разговаряла по телефона с приятеля си св.Е.К.. Вървяла по северния тротоар на бул.“България“, като пресякла кръстовището с ул.“Победа“ в посока запад. Тръгнала по малка пътека в дясно на тротоара и докато вървяла срещу нея се появил мъж, който й препречил пътя. Бил около 50 годишен, висок около 180см., слаб, подстриган с прошарена коса, набола брада и черни дрехи. От показанията на св.Б. се установява, че се опитала да го избегне и се дръпнала настрани, като му казала да се махне. Тогава непознатият я хванал за ръцете и я избутал в тревните площи до пътеката, при което тя паднала на земята. Непознатият застанал върху нея като я хванал за ръцете, а св.Б. започнала да се съпротивлява. Помолила го да се успокои и да я остави, но непознатият не го направил, като докато се съпротивлявала дамската й чанта, която носела, паднала, а намиращите се вътре вещи се разпилели по земята.

След това непознатият започнал да събира разпилените вещи, при което св.Б. се изправила, което го стреснало и той отново я хванал за ръцете и започнали да се боричкат. От показанията на св.Б. се установява, че продължила да се съпротивлява и да вика за помощ, при което непознатият сложил ръката си на устата й за да не крещи, в следствие на което тя получила драскотини по врата и китките на ръцете. През цялото време непознатият се опитвал да я накара да спре да се съпротивлява, като й повтарял много пъти, че „иска да я лиже“.

Борбата между двамата продължавала, при което св.Б. видяла един мъж, който пресичал кръстовището на бул.“България“ от юг към север, при което започнала да вика силно. Този мъж тръгнал към тях, при което непознатият нападател се уплашил и започнал да бяга в посока запад. Мъжът се доближил до св.Б., която започнала да плаче и му обяснила какво се е случило. През това време до тях се приближили още един мъж и жена, а първият мъж си тръгнал.

Двамата се представили като Г. – св.Г.Т. и Е. – св.Е.К.. Двамата започнали да помагат на св.Б. и да събират вещите й в чантата. От показанията на св.Б. се установява, че като събирала вещите си установила, че портмонето й го няма.

Тримата тръгнали на запад, като близо до една беседка на около 20 метра от мястото имало игрище, където седнали, а жената Е. отишла до съседния магазин за да вземе вода. Когато се върнала Е. обяснила, че е видяла някакъв мъж да лежи до пейка в близост до беседката. Тогава Г. – св.Т. и св.Б. отишли да видят този човек. От показанията на св.Б. се установява, че св.Г.Т. бутнал лежащия мъж, който се обърнал с лице към нея и тя разпознала своя нападател, като казала това на св.Т.. Нападателят се изправил и тръгнал да бяга по тротоара в посока запад, а св.Т. тръгнал след него. Св.Б. се върнала при св.Е.К., като по-късно при тях се върнал и св.Т., който носел нейното портмоне, което й върнал. Обяснил, че го намерил на тротоара докато гонел непознатия, който избягал. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Е.Б. като пълни, обективни, хронологично изложени, правдиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

От показанията на св.Г.Т. се установява, че на 21.05.2025г. вечерта около 23,00ч., отивал с приятелката си до заведения на бул.“България“ от където взели храна, след което тръгнали да се прибират. Пресичали кръстовището на 4 бул.“България“ и ул.“Победа“като до тротоара видели младо момиче, което било приведено и видимо разстроено, защото плачело. От показанията на св.Т. се установява, че на път за заведението се разминал с това момиче, което видимо било в добро състояние. Това момиче – св.Е.Б. обяснило, че било нападнато от непознат за нея мъж, който я бутнал на земята, опитвал се да я изнасили, като й говорил, че иска да я лиже и да прави разни неща с нея, дори й бил дърпал дамската чанта. Св.Т. разбрал от момичето, че между нея и непознатия мъж имало борба, като момичето се съпротивлявало, викала е за помощ, при което този мъж избягал. От показанията на св.Т. се установява, че момичето било видимо разстроено и уплашено, а приятелката му – св.Е.К. отишла до съседен магазин за да купи вода и да я успокоят. Когато К. се върнала споделила, че в близост до тях на земята лежал мъж по очи, като предположила, че това може да е нападателят. Св.Т. и св.Е.Б. тръгнали в посока към легналия мъж и като го приближили, той рязко станал, а като го видяла св.Б. посочила, че това е нейния нападател. От показанията на св.Т. се установява, че мъжът тръгнал да бяга по бул.“България“ в посока бул.“Васил Априлов“, като той тръгнал след него. Докато го гонел св.Т. видял, че непознатият мъж изхвърля нещо, а като св.Т. наближил видял, че това е дамско портмоне, което се навел и взел от земята. След това непознатия се отдалечил и св.Т. се отказал да го преследва, а се върнал при пострадалото момиче и приятелката си. Там св.Т. показал портмонето на св.Б., която си го познала и реално разбрала, че била ограбена от непознатия човек. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г.Т. като обективни, незаинтересовани, хронологично изложени и кореспондиращи изцяло с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.

Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23e97d04-b1f1-44f4-89b1-b105bdd65abb