Определение № 603 от 26.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. Ловеч, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500404 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане №441/14.04.2025г., пост.по ч.гр.д. №598/2025г. по описа на РС-Луковит. Обжалва го в частта,с която заявлението е отхвърлено частично заявлението срещу Б. К.Г.,поради наличие на неравноправни клаузи. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Допълва,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс 1414.96лв. включва предоставената сума като кредит в размер на 1000лв. и сумата 414.96лв.,предоставена за заплащане на застрахователната премия по избраната от кредитополучателя застраховка. Посочената в чл.10 „Обща сума,дължима от потребителя“ представлява общата дължима сума от 2287.31лв., която включва отпуснатия финансов ресурс1414.96лв. и уговорената възнаградителна лихва от 51.14%.Тази лихва е съобразена с типа кредит и срока ,отсрочването на падежа на първата вноска,кредитната история на длъжника и високия риск на кредитора по отношение събираемостта на отпуснатите на длъжника суми. Мораторната лихва се формира съгласно чл.9.4 от договора и се начислява върху непогасените в срок и просрочени суми,съгласно погасителния план в чл.11 от договора. Приетият ГПР от 62.09% е определен правилно,тъй като в него са включени всички разходи по кредита съобразно със законовите изисквания на чл.19,ал.1 и §1 от ДР на ЗПК.Твърди,че сумата по застраховката е включена при изчислението на ГПР,но е включена и в главницата,тъй като е преведена на клиента като допълнителен финансов ресурс към трето лице(застраховател) по искане на кредитополучателя.

Сумата по застраховката не е услуга,която се дължи от потребителя към кредитора,а е сума,която е отпусната от кредитора.Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението за съответствие със 1 закона на ангажимента за застраховка.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи в отхвърлената част.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 07.05.2025г., а жалбата е подадена на 15.05.2025г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№59/2025г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 24.01.2025г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№59/2025г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Б. К. Г. от гр.****, за следните вземания - главница от 1414.96лв., възнаградителна лихва- 364.97лв. за периода от 05.06.2024г. до 21.11.2024г., обезщетение за забава от 65.44лв. за периода от 05.06.2024г. до 15.01.2025г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 7200311038033 от 24.04.2024г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №7200311038033 от 24.04.2024г., Стандартен европейски формуляр,Заявление–декларация за установяване на договорни отношения,,информация за застраховка „Защита на кредита“ и декларация, Сертификат за сключена застраховка № 172003110380332024,Общи условия за застрахователни програми, Общи условия за ползване на допълнителни медицински услуги,Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчването му на 21.11.2024г. доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане № 441/14.04.2025г. РС-Луковит е приел,че клаузите за дължима застраховка е очевидно неравноправна по см.на чл.143 от ЗЗП,тъй като е сключена без на потребителя да е дадена възможност на избор да сключи договора и без тези застраховки. На потребителя е наложено да приеме тези уговорки,като не е имал възможност да се запознае с условията предварително. Приел е,че посочената в чл.19 от договора факултативност на застраховката е привидна,тъй като заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено съдържание и без възможност за корекции.Съдът е посочил,че с оглед задължителния характер на застраховката разходите за нея следва да се включат в годишния процент на разходите. Пропускът да се съобразят при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,поради което съдът е приложил последиците на чл.22 и чл.23 от ЗПК и е приел,че договорът за потребителски кредит е недействителен и се дължи само чистата сума,предоставена в кредит.Затова е уважил заявлението до размера на 1000лв.-главница и законна лихва от подаването до окончателното изплащане и разноски.Отхвърлено е за остатъка от претендираната главница- 414.96лв., за договорно възнаграждение(възнаградителна лихва)- 364.97лв. за периода от 05.06.2024г. до 21.11.2024г., 2 обезщетение за забава от 65.44лв. за периода от 05.06.2024г. до 15.01.2025г.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Луковит по отношение претенцията за застраховка,съотв. отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга.

На следващо място неправилно този договорен ангажимент е включен както при формиране на главницата,така и при разходите по кредита, които формират ГПР-както се твърди.

Касае се за вземане,което по съществото си е разход по кредита и следва да е елемент единствено от ГПР. Включването му към главницата по кредита,а от там и в основата,на която са изчислявани дължимите договорна и лихва при неизпълнение, е неправилно,защото води до оскъпяване на кредита, завишавайки размера на главницата,съотв. влияе и върху размера на възнаградителната лихва. Отново е налице неяснота за кредитополучателя на реалния размер на дълга му.

Макар да се твърди в частната жалба, че застраховка е отчетена при формиране на ГПР, видно от чл.10 от договора,регламентиращ този ангажимент, в него липсва посочване на всичките му компоненти, от които е формиран. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК елементите на ГПР следва да са посочени ясно- какво включва и с какви размери.Тук липсва и така потребителят отново е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му. При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална.

При тези нарушения на изискванията на ЗПК,съгласно чл.22 от същия договорът за потребителски кредит е недействителен. Установява се,че не е имало погасяване по кредита,поради което при прилагане на правилото на чл.23 от ЗПК т.н.“чиста стойност“ на кредита може да се установи, а именно 1000лв.

По изложените съображения съставът споделя приетото от заповедния съд в 3 обжалваемата част, поради което Разпореждане №441/14.04.2025г.,пост.по ч.гр.д.№59/2025г.на РСЛуковит следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №441/14.04.2025г., пост. по ч.гр.д. №59/2025г. на РС-Луковит, в частта,с която с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Й.Т.Т. и юрисконсулт М.Н., заявление по чл.417 от ГПК срещу Б. К. Г. от ****, за вземания: остатък от претендираната главница- 414.96лв., за договорно възнаграждение (възнаградителна лихва)364.97лв. за периода от 05.06.2024г. до 21.11.2024г., обезщетение за забава от 65.44лв. за периода от 05.06.2024г. до 15.01.2025г., произтичащи от сключен Договор за потребителски кредит с №7200311038033 от 24.04.2024г.,като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4