Решение № 314 от 30.10.2023, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. гр. Димитровград, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20215610101845 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.32, ал. 2 ЗС.

ИЩЕЦЪТ – М. Г. Д. от гр.Димитровград твърди, че били собственици на самостоятелни обекти в сграда на посочен адрес, която било построена в общински имот с отстъпено право на строеж. С решение по посочено гр.д. № 1509/2015 г. – за делба, в нейн дял бил поставен самостоятелен обект 2 – без идентификатор, ведно с 58,88 % идеални части от отстъпеното право на строеж от двуетажната жилищна сграда и Гараж с идентификатор *** със застроена площ от 28 кв.м. Ответникът бил собственик на първия етаж от същата сграда – без посочен идентификатор, както и на склад към него. Имота придобил в резултат на прехвърлителна сделка. ил собственик в резултат на сделка на посочени обекти. Не можели доброволно да разрешат въпроса с разпределението на ползването върху свободното място.

Ответникът започнал изграждането на ограда. Счита, че съобразно правото на строеж и правото на собственост, в нейна полза правото на ползване следвало да бъде в поголям обем, но ответника не би съгласен с това. Моли след установяване на изложеното да се разпредели правото на ползване, съобразно правото на собственост и правото на строеж. Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – К. Г. Я. от гр.Димитровград подава отговор. Намира иска за допустим. Счита, че правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху постройката и се съдържало в него, поради което представлявали единен обект на разпореждане. Правото на ползване върху държавен/общински парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфицията, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се простирало върху цялата незастроена част от имота.

Счита, че ищецът и ответникът имат право на ползване върху цялата незастроена площ върху общинското място, като се приспадне площта на построения в нея гараж и правото на ползване се разпредели съобразно съобразно квотите на двата от правото на строеж, съответно 58,88 % ид.ч. за ищеца и 41,12 % ид. ч. за ответника. Излага становище по евентуална претенция за разноски.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът представя Решение № 198/31.05.2018 г. по гр.д. № 1509/2015 г по описа на РС-Димитровград, с което е разпределен в дял на същата Самостоятелен обект № 2 със застроена площ от 96,94 кв.м., показан по инвестиционен проект, изготвен по делото, одобрен от гл. архитект на Общ.Димитровград, и Склад към самостоятелен обект № 2 със застроена площ от 75,49 кв.м. – сощо показан с инвестиционен проект, ведно със 58,88 % ид.ч. от отстъпеното право на строеж, от Двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 82 кв.м., построена въз основа на отстъпено право на строеж в ПИ с идент. № ***, с административен адрес **********************, както и Гараж с идентификатор *** със застроена площ от 28 кв.м. СОС - жилище на ищцата Д. е с кадастрален идентификатор ***.

В дял на В.В.Й. – праводател на ответника, е поставен Самостоятелен обект 1 със застроена площ от 79,52 кв.м., показан на инвестиционен проект и Склад към самостоятелен обект 1 със застроена площ от 12,13 кв.м., ведно със 41,12 % ид.ч. от отстъпеното право на строеж, от същата двуетажната сграда на посочения адрес.

Решението е влязло в законна сила на 20.06.2018 г.

Ответникът К. Я. е придобил СОС сега с идентификатор

*** заедно със склада към самостоятелния обект по силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2019 г., № 167, т.1, рег. № 2043, д. № 148/2019 г. на нотариус с № 761.

Допълнително ищецът представя Строително разрешение № 42 отм.03.1973 г., с което се позволява на Г.Т.Д. – нейн наследодател да построи -гараж за лека кола върху 23 кв.м., в кв.127, парцел Vобщ.

За изясняване на делото от фактическа страна се назначи съдебнотехническа експертиза.

От заключението на същата се установява, че на КК на гр.Димитровград, процесният поземлен имот е нанесен с идентификатор *** и площ от 381 кв.м. В поземления имот към датата на огледа са налични и нанесени в КККР две сгради/постройки/: сграда 1 – жилищна, двуетажна, многофамилна, със застроена площ от 81,88 кв.м., с два самостоятелни обекта – жилища и сграда „2“ – гараж, едноетажна, със застроена площ от 27,69 кв.м. – за която сграда има строително разрешение № 42/03.03.1973 г. за строеж на гараж с площ от 23.00 кв.м. Съобразно поставените задачи изчислява общата възможна за ползване площ, като от площа сна поземления имот приспада/изважда застроената площ на жилищната сграда и площа на гаража: 1. При площ на гаража от 27,69 кв.м. – по кадастрална карта и посочената площ на ПИ остава 271,70 кв.м. незастроена площ за ползване; 2. При площ на гаража 23.00 кв.м – остава 276,39 кв.м. незастроена площ за общо ползване.

Не се налага обособяване на площи за общо ползване. Прави съответно изчисление на площите за ползване при идеални части за страните 58,88 % за ищцата и 41,12 % ид.ч. за ответника: в първи случай – за ползване от ищеца 159,98 кв.м., за ответника – 111,72 кв.м., при втория случай – 162,74 кв.м. за ищцата и 113,65 кв.м. за ответника. Изготвя 4 бр. скици-проект за разпределение ползването на имота.

Вещото лице поддържа депозиранато заключение. Посочва допълнително, че входът на ищцата е от югозападния край, който е защрихован с червено, а на ответника е от южния край. Към момента входовете били отделни, като 2 единият се ползва от едната страна, а другия от другата. В разрешението за строеж на гаража било посочено – да се направи така, да има калкан, като се имало предвид да покрие съществуващия калкан на сградата в съседния имот. Било възможно да се получи отклонение в строежа, но не се съхранявали проектите за строеж от годината на издаване на разрешението, респективно не бил упражняван такъв контрол по време на строителството и въвеждане в експлоатация. Тоест навремето с разрешението за строеж се приключвало. Би трябвало да има най-малко протокол за строителна линия, но те не се съхранявали в Общината, а само разрешението за строеж.

В съдебно заседание ищецът посочва, че заедно с ответната страна са се спрели на Вариант 3, с оглед избягване на правния спор относно строежа на гаража, поради което моли за постановяване на решение в този смисъл, който ще бъде в полза на двете страни, като за ищцата бил осигурен достъп до две улици.

Ответникът също посочва, че страните са се обединили и това е желанието на страните, че правилен и справедлив е вариант 3 на заключението на вещото лице, което дава възможност на страните да ползва толкова площ която съответства на техните квоти, на правото на ползване на общинското място, като счита, че от площта следва да се извади площта на построения гараж, съгласно строително разрешение в размер на 23.00 кв.м., поради което се обединяват около вариант 3, като по този начин се давала възможност на ищеца да има достъп до южната и източна улица, а на ответника възможност да ползва по-укропнено като площ част от мястото.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС общата вещ се изпозва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а съгласно ал. 2 ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозиството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

В случая по делото не е спорно, че ищецът притежава два самостоятелни обекта в сграда, а ответника притежава също самостоятелен обект в двутажната жилищна сграда с КИ ***, със застроена площ от 82 кв.м, построена въз основа на отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор 210521014.298 с административен адрес **********************. Съгласно представената скица на СГКК гр.Хасково, имотът е с площ от 381 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план 1319, като собственик на имота по данни на КРНИ е посочена Община димитровград с площ от 381 кв.м. от правото на собственост. Акт за частна общинска собственост № 3006/22.02.2018 г., № 161, т.2, рег. № 666 от 06.03.2018 г., като върху имота попадат сгради *** – със застроена площ 82 кв.м. жилищна многофамилна и сграда *** – със застроена площ 28 кв.м. с предназначение гараж.

3

Правото на ползване върху държавен/общински/ парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира върху цялата незастроена част от имота, за който е учредено правото на строеж.

Не е спорно и обстоятелството, че всяка от страните притежава самостоятелен обект в сградата, като ищцата притежава и гараж, въз основа на отстъпено право на строеж.

Съответно частите на страните са следните: 58,88 % ид.ч. от общите части на сградата и остъпеното право на строеж – за ищцата М. Д. и 41,12 % ид.ч. – за ответника К. Я..

В тези идеални части същите имат право да се ползват от незастроената част от имота.

Страните се обединяват около изготвената от вещото лице Скица-проект за разпределение на ползването на ПИ с ид. ***, вариант № 3: при площ за разпределение 276,39 кв.м., площ от 162,74 кв.м. за ползване от ищеца М. Д. – 58,88% от 276,39 кв.м., защрихована с червен цвят на скицата, и площ от 113,65 кв.м. за ползване на ответника К. Я. – 41,12 % от 276,39 кв.м. – защрихована със син цвят.

В случая съдът намери, че следва да се съобрази със желанието на страните, които желаят да избегнат спора относно законността на изградения в имота гараж и неговата площ.

При Вариант № 3 – посочен като желан от двете страни, ищацат ще има излаз до две улици – от южната и източната улица, като ответникът ще има възможност да ползва по голяма част като площ – при първите два варианта – по 111,72 кв., па по трети и четвърти вариант – по 113,65 кв., и съответно с по правилни размери.

В този смисъл следва да се постанови решение, като се разпредели ползването по Скица – проект за разпределение Вариант № 3, изготвена от вещото лице.

В настоящото производство страните не си дължът разноски, тъй като се постановява решение в интерес и двете страни.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл.32, ал.2 ЗС, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1838/05.072006 г. на изп. директор на АК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 19.03.2018 г., с адрес на поземления имот: гр.Димитровград, **********************, площ: 381 кв.м., трайно предназначение на територията – 4 урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, собственост на Община Димитровград, 000903533, съобразно Скица-проект за разпределение на ползването на ПИ с ид.

***, М1:150, Вариант № 3 към СТЕ на л.49 от делото, с обща площ за разпределяне 276,39 кв.м., както следва: на М. Г. Д. от **********************, ЕГН ********** се определя за ползване площ от 162,74 кв.м., представляващи 58,88% от 276,39 кв.м., защрихована с червен цвят на скицата; на К. Г. Я. от **********************, ет., ЕГН ********** се определя за ползване площ от 113,65 кв.м., представляващи 41,12% от 276,39 кв.м., защрихована с син цвят на скицата;

Скица- проект за разпределение на ползване на ПИ с ид. *** Вариант № 3 от СТЕ, подписана от съда, да се счита за неразделна част от решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 5