Решение № 2373 от 15.07.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16430/2021
- Вид
- Решение № 2373
- Подписан
- 15.07.2022
- В сила
- 13.01.2023
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2373 гр. Варна, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110116430 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, от ищеца „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя Р. К.
М. срещу ответниците „К. Г." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * и „П. М." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление**за признаване за установено, че в полза на „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, представлявано от Р. К. М. съществува вземане в размер на 3116.61лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура №**********/27.11.2009г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К. Г. ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 22.01.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9756/2014г., 31 с-в в полза на „К. Г." ЕООД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните факти и обстоятелства:
Сочи се, че през 2014 год. „К. Г." ЕООД е подал пред ВРС искова молба срещу „Е.-П. П." АД с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата в размер на 3116.61лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура№**********/27.11.2009г.
На основание така подадената искова молба е било образувано гр.д.
№9756/2014г. по описа на ВРС.
1
В хода на производството по гр.д. № 9756/2014г. по описа на ВРС, на 23.10.2014г., „К. Г." ЕООД. прехвърлило вземането си в размер на 3116.61лв. на „И." ЕООД, като делото продължило между първоначалните страни, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. /Доказателство № 1:Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. С Решение №1186/11.03.2015г. по гр.дело №9756/2014г., ВРС уважил предявения от „К. Г." ЕООД срещу „Е.-П.
П." АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
На 22.01.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К. Г." ЕООД за сумата в размер на 3116.61лв., представляваща главница по фактура № **********/27.11.2009г.
На 23.12.2014г. между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД е била подписана Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД/. /Доказателство № 3:
Спогодба-Анекс от 23.12.2014г./. Процесното вземане е описано в т. 45 от Приложение №1, неразделна част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г.
Съгласно чл.12, ал.1 от същата Спогодба-Анекс, „К. Г." ЕООД се задължило да предаде на „И." ЕООД в 14 дневен срок получения изпълнителен лист. Въпреки, че изпълнителния лист е бил издаден още на 22.01.2019год., същият до настоящия момент, се сочи, че не е предаден на „И." ЕООД. Освен това на 23.10.2019 г. „И." ЕООД излага, че е получил Покана от „Е.-П. П." АД във връзка с изп.дело №20197180400654 на ЧСИ С.
Д. /Доказателство № 4: Покана с изх. № EPRS2525/23.10.2019г./. От същата покана установили, че на 21.10.2019год. „Е.-П. П." АД са получили покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20197180400654 по описа на ЧСИ С. К.Д. per. № 718,район на действие ОС - гр. Варна.
Изпълнителното дело, е било образувано по вземането, което е било прехвърлено на „И." ЕООД с договора за цесия от 23.10.2014г. и на основание издадения в полза на „К. Г." ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр. дело № 9756/2014г. по описа на ВРС.
Изпълнителното дело обаче не е образувано от „К. Г." ЕООД, а от друго неизвестно за ищеца „И." ЕООД трето лице - „П. М." ЕООД. След справка по изпълнителното дело „И." ЕООД установил, че три месеца след като са прехвърлили вземането си на тях, „К. Г." ЕООД е уведомило длъжника, че прехвърля същото вземане на „П.М." ЕООД,след което му е предало и оригинала на изпълнителния лист.
За да придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К. Г." ЕООД на „П. М." ЕООД, че е извършено преди цесията между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД, се сочи, че същите умишлено са изписали в договора за прехвърляне на вземане като дата два дена по-ранна от договора за цесия сключен между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД.
Тези действия на „К. Г." ЕООД и „П. М." ЕООД, според ищеца са направени с единствената цел да увредят законните права и интереси на „И." ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.
Същите са в разрез и със сключената между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 2
23.10.2014г. между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД/, подписана на 23.12.2014г.
Съгласно чл.8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К. Г." ЕООД декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на вземане, описани подробно в Приложение № 1 /процесното вземане се намира под номер 45 от приложението/, е изключителен собственик на вземането по чл.1,ал.1, буква „А" от договорите, като същият се задължава да не прехвърля на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за прехвърляне на вземания, приложени в Приложение № 1. Видно от представеното към настоящата молба доказателство - Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за сключения договор за цесия между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД е съобщена на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г. /Доказателство №5: Уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД от 26.10.2014г./.
От друга страна Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от цедента „К.
Г." ЕООД за сключения между „К. Г." ЕООД и „П. М." ЕООД договор за цесия за същото вземане, е било получено от длъжника „Е.П. П." АД на дата 20.01.2015г., тоест 3 месеца след Уведомлението изпратено на „Е.-П. П." АД, че процесното вземане е прехвърлено от „К. Г." ЕООД на „И." ЕООД.
/Доказателство №6: Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 20.01.2015г./.
Сочи се, че съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
С Решение от 01.07.2005г. на ВКС по гр.д. №1046/2004г., т.к., 2-ро т.о., решаващият състав е приел, че: „Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. След този момент цедентът не може да прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие договора за цесия, цедентът е загубил вземането си, той не е материалноправно легитимиран и нищо не може да оттегля, респ. да влияе на отношенията между длъжник и цесионер. Да се приеме обратното, означава, че цедентът все още е носител на правата, които е прехвърлил на новия кредитор, което противоречи на същността на договора за цесия.Договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането и със съобщаването му на длъжника. Немислимо е да се сложи край на нещо, което не съществува. Цедентът би могъл да се легитимира като носител на материалното право, след като вече го е загубил, поради цедирането му, но само ако отново го придобие“.
Следователно, при изложеното, се настоява, че „И.“ ЕООД надлежно е придобил от „К. Г.“ ЕООД вземане за сумата в размер на 3116.61лв. по Договор за цесия от 23.10.2014г., като цедентът „К. Г.“ ЕООД е изпратил Уведомление на длъжника „Е.-П. П.“ АД на 26.10.2014г. След тази дата /26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е.-П. П.“ АД за процесното вземане е дружеството „И.“ ЕООД. Изпратеното и получено Уведомление от 20.01.2015г. до „Е.-П. П." АД, с което „К. Г.“ ЕООД уведомява същото, че вземането в размер на 3116.61лв. по Фактура № 00702656112/27.11.2009г. е прехвърлено на „П. М.“ ЕООД, няма никаква правна стойност, тъй като към 3 този момент единствен кредитор по това вземане е „И.“ ЕООД.
От представените към исковата молба доказателства се установява, че Уведомлението по договора за цесия сключен между „К. Г.“ ЕООД и „П. М.“ ЕООД е от дата 20.01.2015год., т.е. три месеца след като „Енерго П. П.“ е бил уведомен ,че титуляр по процесното вземане е именно „И."ЕООД.
Излага се, че фактическото поведение на взискателя „П. ма.“ ЕООД по ИД № 654/2019г.по описа на ЧСИ С. К.-Д., образувал изпълнително дело от свое име и на праводателя-цедент /"К. Г.“ ЕООД/, предал изпълнителния лист на този цесионер, несъмнено индикира оспорване на правото на вземане на ищеца /"И." ЕООД/ и обуславя интереса му да го установи със сила на пресъдено нещо спрямо тези лица. В заключение, се сочи, че и трите ответни дружества по един категоричен и недвусмислен начин оспорват правото на Интейк да е носител на процесното вземане. Този спор следва да бъде разрешен от съда, поради което са заведени и настоящите искове.
В срока по чл. 131 ответникът "КНМ ГРУП" ЕООД е депозирал писмен отговор. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия няма отношение нито към сключването, нито към действителността на договора за цесия. Релевирано е възражение за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между "К. Г." ЕООД и "И." ЕООД и спогодба анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на "К. Г." ЕООД адв. К.Т. е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено цената да бъде платена на кредитора на "К. Г." ЕООД, явяващ се потребител на ел. енергия.
Релевирано е и възражение за нищожност на двете съглашения. Изтъква се, че К.Т. е "създал" двете дружества с намерение да придобива вземания на абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била "И." ЕООД да придобива безспорно установени вземания на потребители на ел. енергия, а "К. Г." ЕООД - вземания на абонати, които не са съдебно установени и при неблагоприятен изход от делата, последният търговец да носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски,които не е в състояние да погаси.
В срока по чл. 131 ответникът "П. М." ЕООД е депозирал писмен отговор. В отговора изразява становище за недопустимост, а в условие на евентуалност за неоснователност на иска. Заявява, че всички сключвани договори между "К. Г." ЕООД и "И." ЕООД за цесия от 23.10.2014 г. са развалени, съгласно волеизявления от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Твърди се, че на 21.10.2014г. "П. М." ЕООД и "К. Г." ЕООД са постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на 21.
10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил спор по гр.д. № 9756/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226, 4 ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез адв. Г. поддържа предявения иск.В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
Ответниците „К. Г.” ЕООД и „П. М.“ ЕООД се представляват от адв. Я. в о.с.з., който поддържа оспорванията по иска.Моли за прекратяване на делото и в условията на евентуалност за отхвърляне на иска. Представя писмени бележки. В съдебно заседания се явява и управителя „К. Г.” ЕООД.
Поддържа отговора и възражението за недопустимост на иска. Представя подробни писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните , а и от приетото по делото в заверен препис решение по гр.дело №9756/2014год. на ВРС, 31 състав се установява, че по иска на “К. Г.” ЕООД срещу „Е. – П. П.” АД е образувано производството по делото с правно осн. чл. 55,ал.1,предложение 1 от ЗЗД за заплащане на 3116.61лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „К. Г.” ООД и ЕТ“К.-Л. Н.“ представляваща стойността на извършена корекция на сметка за електрическа енергия при неизмерване или неправилно/неточно измерване на ел.енергия за периода от 01.07.2009г. до 06.10.2009г. за обект на потребление в с. Приселци, за което е съставено дебитно известие №**********/27.11.2009год. с фактура
Разпечатката съдържа 44 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23e822bb-b533-4182-b556-93dde716c906