Решение № 12 от 20.05.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова

Диамандиева

Членове:

Албена Я. Зъбова Кочовска

Кремена И. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500138 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по в. гр. дело № 138/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника по т.дело № 65/2019 г. по описа на Я.ски окръжен съд- ЗД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД,ЕИК 200299615, представлявано от юрисконсулт Б., против постановеното по същото дело Решение №32/18.11.2020 г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца Ж. Т. В. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер над 25 000лв., до присъдените 70 000лв./т.е. за 45 000лв./ и в размер над 1916,10лв. до присъдените 6 387лв./ т.е. за 4470,90лв./ за имуществени вреди, ведно със законни последици.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като се моли за отмяната й, а при условие на евентуалност се иска намаляване на присъдените обезщетения, ведно с последици по закон.

1

Представен е документ за извършено в полза на ищеца от ответника частично плащане на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законна лихва за периода 18.09.2018 г.- 21.01.21г. от 5958,34лв. и на обезщетение за имуществени вреди от 1916,10лв., причинени при същото ПТП, ведно със законна лихва за забава върху тази главница за същия период, в размер на 456,67 лв. Застрахователят счита, че по този начин е изпълнил изцяло задължението си да обезвреди пострадалия от катастрофата ищец по делото.

Аргументира изводите си с констатацията на СМЕ, че към настоящия момент В. е вече напълно възстановен; поддържа и твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат на база механизма на произшествието според горната експертиза, сочеща, че по седящия до водача на предна автомобилна седалка В. не се установяват характерните травми от монтирания или закопчан предпазен колан.

Съпричиняването се обосновава и с данните по делото, че преди катастрофата ищецът е бил употребил алкохол, както и със знанието му, че водачът на самокатастрофиралия автомобил е бил употребил алкохол преди да застане зад волана. Излагат се пространни съображения на база преценката на събраните по делото доказателства, като се твърди, че изводът на съда, неглижиращ горните обстоятелства, е противен на приложимата в тази връзка трайна съдебна практика/ ТР №1/2014г. от 23.12.15г. на ОСТК на ВКС/.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се сочи за определен в противоречие с чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика относно обичайната репарация, присъждана в случаи, подобни на процесния. Твърди се, че ищецът не е доказал в производството да е претърпял изключителни болки и страдания, които да обосновават толкова висок размер на обезщетение.Дири разноски за две инстанции, включая юрисконсултско възнаграждение.

Отговор на въззивната жалба е подаден от Ж. Т. В. чрез адв. Д.Т.–***, оспорващ жалбата като неосновател-на. Решението на първата инстанция и възприетите с него правни и фактически изводи се сочат за напълно обективни, обосновани от събрания по делото доказателствен материал и съответстващи на утвърдената съдебна практика, поради което се моли за 2 потвърждаването му в обжалваната част.Акцентира се върху тежестта на получените травми и свързаните с тях негативни преживявания на пострадалия, като се оспорва и твърдението, че вече е възстановил напълно здравословното си състояние. Вещото лице от СМЕ допуска пострадалият и понастоящем да има болки и неприятни усещания, освен това бил подложен на наблюдение и изследвания от екип на ТЕЛК с оглед издаването на актуално ТЕЛК решение.Оборва се с конкретни възражения заявлението, че съдът неправилно бил отхвърлил твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от увредения, както и доводът, че разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приложена неправилно и не е съобразена наличната за аналогични казуси съдебна практика. Сочи се за необоснован изводът на застрахователя, че обезщетението за имуществени вреди е доказан в размер от 1916,10лв. при представени по делото документи за сторени разходи в пълния размер на заявената репарация. Обосновава се връзката между извършването на тези разходи и причинените от катастрофата увреждания на пострадалото лице, като необходими за възстановяването му според изслушаната и неоспорена СМЕ. Дирят се разноски за две съдебни инстанции и присъждането на минимално адвокатско възнаграждение за представителство на страната пред двете съдилища.

Оспорват се като прекомерни сторените разноски за адвокатско възнаграждение за представителството на другата страна по делото. Моли се за редуцирането им до нормативно определения минимум. В съдебно заседание са представени нови доказателства за здравословното състояние на въззиваемия ищец, които съдът е приел, тъй като са допустими и относими към казуса.

Проверката на Бургаския апелативен съд по чл.269 от ГПК сочи първоинстанционното съдебно решение за валидно и допустимо в обжалваните части.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника възражения за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Производството е образувано по обективно съединени претенции с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение от ПТП на пострадало лице, за претърпени неимуществени и имуществени вреди, срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищецът по делото- Ж.В.- е поискал първоначално „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София да му заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в частични размери, но след прието от първата инстанция изменение на претенциите му на основание чл.214 от ГПК, е заявил, че иска присъждането на сумата 70 000лв. за претърпени болки и страдания и на сумата 6387лв. за сторени разноски във връзка с последиците от ПТП, настъпило на 29.07.2018 г., около 07:00 ч., на път РПМ 1-7, км. 241 + 200, в близост до с. З., област Я., ведно със законна лихва за забава върху първото обезщетение от деня на увреждането29.07.2018г., до окончателното му изплащане и законна лихва за забава върху второто обезщетение от датата на предявяване на претенцията-18.09.2018г., до окончателното й изплащане.Описал е подробно произшествието, като е заявил, че за разследването му е образувано ДП № 112/2018 г. по описа на РУП-гр. С., съотв. пр. пр. № 1506/2018г. по описа на ОП - гр. Я., неприключило.

Счита виновния за процесното ПТП водач -П.ж.- за попадащ в кръга на лицата, чиято отговорност за вреди, причинени от ПТП се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД по застрахователна полица № ***, от 26.06.2018 г.валидна до 26.06.2019г. Това ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищеца от катастрофата имуществени и неимуществени вреди.

Подробно са описани характерът и видът на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, продължителността на възстановяването му от травмите, с което са обосновани и заявените по делото размери на претенциите.

Ищецът бил предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с молба с вх. № 2314/18.09.2018 г., по описа на 4

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за имуществени и неимуществени вреди, за което била образувана щета №**** по описа на застрахователя, но последният отказал доброволно плащане, поради което пострадалият имал правен интерес да предяви исковете си по съдебен ред.

Отговорът на исковата молба съдържа признанието на ответното дружество за съществуването на валидна застрахователна полица по отношение на собствеността и ползването на л.а. *** с рег ****, валидна до 26.06.19г. Страната счита исковете за допустими, но ги оспорва като неоснователни, поради недоказаност на всички изискуеми елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Твърди също, че автомобилът е бил управляван не от загиналото, посочено за водач лице, а от ищеца, което го лишавало от право на обезщетение.

Евентуално оспорва и размера на исковете, като този за неимуществени вреди сочи за необосновано прекомерно завишен, несъобразен както с действително претърпените от ищеца вреди, така и с приноса на последния за настъпването на противоправния резултат. В. е пътувал без поставен предпазен колан; след катастрофата е вървял 2 км. до дома си, не е сигнализирал веднага произшествието с мобилен телефон (собствен или на другото пострадало лице), не е предприел адекватни и навременни мерки за медицинска помощ за водача и за самия себе си; пътувал е при шофьор, употребил алкохол, при знание за това обстоятелство.Оспорени са заявените с исковата молба негативни за ищеца психични последици от произшествието, естеството на описаните травми, интензитета на болките и страданията на пострадалия и тяхната продължителност.Оспорва по основание и размер също иска за имуществено обезщетение. Счита, че направените разходи не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и, че размерът им е завишен. Документите за разходите не били представени в оригинал, от което да е видно, че не са претендирани и възстановени по друга застраховка. Оспорил е претенцията за лихви, размера й и началната дата на дължимост.

Становището на ищеца се поддържа и в подадената допълнителна искова молба. В същата се оспорват като неоснователни всички възражения на ответното дружество, включително искането за представяне в оригинал на 5 документите за направените във връзка с лечението на пострадалия от катастрофата ищец.

В представения отговор на допълнителната искова молба се поддържат всички възражения на ответника, изнесени в отговора му, както и направените в тази връзка доказателствени искания.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло заявените претенции, като е постановил в обжалваното решение, че предпоставките за дирене на отговорността на ответника са доказани, ведно с механизма на произшествието и деликвента.

За установени е приел и заявените от ищеца увреждания, а също интензитета и продължителността на претърпените от него болки и страдания, степента на възстановяването му(функцията на гръбначния стълб не се сочи за възстановима на 100%).Отхвърлил е въведените от ответниците възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

Законна лихва за забава върху двете обезщетения е присъдена от 18.09.18г.

(от датата на подаване на заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение- като най-ранна).Присъдени са държавна такса, разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Въззивната инстанция споделя отчасти горните правни изводи, като в тази връзка излага следните аргументи:

Не е предмет на спор пред въззивния съд и има доказателства- писмени и експертиза, изслушана пред първа инстанция (САТЕ) за това, че на 29.07.18г., около 07.10 часа(през деня), по път І-7 в посока от п.в.“П.“ към с.З., в дясна пътна лента, която в участъка на катастрофата е обозначена с надлъжна пътна маркировка М3, се е движил лек автомобил „*** **а“ с рег ****, със скорост от около 133 км/ч, при сухо време и запазено асфалтово покритие.При плавен ляв завой на същото трасе преди с. З., водачът не реагирал адекватно, за да го преодолее, а изгубил управлението на превозното средство, продължил правата си траектория на движение и на около 11м. след началото на завоя напуснал отдясно асфалтовата настилка и навлязъл в десен банкет. Възприемайки това действие като опасност, водачът предприел „връщане“ на пътното платно чрез завъртане на волана наляво, от 6 което превозното средство продължило движението напред с едновременно завъртане около вертикалната си ос по посока обратно на часовниковата стрелка. На около 84 метра след мерната линия и на около 6,4 м. вдясно от десния край на асфалтовото покритие на дясна лента, преминал в режим на преобръщане и се блъснал в десния край на намиращ се на мястото монумент с надпис „З.“.След това се преобърнал и продължил безконтролно движение до мястото, на което по-късно е извършен оглед на местопроизшествието.