Решение № 669 от 02.10.2026, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Перник, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. С. при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от ЛОРА Р. С. Гражданско дело №

20251720109201 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 56, ал. 6, във вр. с ал. 5 от СК.

Образувано е по искова молба, подадена от Х. В. С., ЕГН **********, с адрес: с. ***** ******, общ. Радомир и съдебен адрес: гр. *****, ул.*** ***** №*,ет.* против С. П. А., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ******* ** №**.

Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № ***/27.07.2025 г. по гражданско дело № 970/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е прекратен гражданския брак, сключен между страните. Със същото решение ползването на семейното жилище, находящо се на административен адрес: гр. Перник, ул. ******* ** №** е предоставено за ползване на съпругата – ответница в настоящото производство.

Сочи, че семейното жилище е обща собственост на съпрузите, тъй като е придобито по време на брака.

Ищецът излага, че след приключване на съдебното дирене по гр. д. № 970/2024 г. по описа на ПРС, обстоятелствата от значение за предоставяне на семейното жилище са се изменили.

Сочи, че към този момент в негова полза срещу ответницата е била издадена заповед за защита по гр. д. № 1084/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което на последната е забранено за срок от 12 месеца да приближава жилището, което той е обитавал, находящо се на адрес: село ***** ******, общ. Радомир. Поддържа, че тази забрана за ответницата вече е отпаднала и тя, заедно със сина им – А.Х.С., който е собственик жилището, са подменили ключалката на входната врата, с което са направили обективно невъзможен неговия достъп до обекта. Излага, че към настоящия момент ответницата живее в това жилище и няма 1 необходимост да ползва предоставеното и семейно жилище. Сочи, че тя не живее в последното, но не предоставя достъп и на ищеца до него.

Ищецът от друга страна, твърди, че той нe разполага с друго жилище, в което да живее, както и че не работи от дълги години, поради което няма средства, с които да заплаща наем.

Искането към съда е да измени, поради промяна на обстоятелствата ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. ******* ** №**, което с Решение № ***/27.07.2025 г. по гражданско дело № 970/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е предоставено на бившата съпруга С. П. С.а, като го предостави за ползване на бившия съпруг Х. В. С..

Исковата молба е връчена на ответницата. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответницата оспорва предявения иск, като неоснователен.

Сочи, че не е налице изменение в обстоятелствата, от значение за предоставяне ползването на семейното жилище.

Твърди, че семейното жилище се намира на адрес: гр. Перник, ул. ******* ** №** и представлява апартамент, заемащ целия първи етаж от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VІ – ****, кв. 145 по плана на гр. Перник, целият с площ от 350 кв. м., който апартамент е със застроена площ от 102 кв. м. и се състои от две спални, хол, трапезария, кухненски бокс и санитарен възел, като всяка от страните е собственик на ½ ид. ч. от жилището.

Ответницата излага, че помещенията, от които се състои имотът не позволяват от него да се обособят две самостоятелни жилища, които да се ползват по отделно от бившите съпрузи.

Сочи, че отношенията между последните са нетърпими и е невъзможно съвместно да ползват семейното жилище. Излага, че ищецът многократно е упражнявал по отношение на нея и общия им син, психически тормоз, за което са подавани жалби.

Ответницата твърди, че това жилище е единствено за нея и тя го обитава заедно с пълнолетния и син – А.Х.С.. Сочи, че ежемесечно заплаща на ищеца наемна цена от 100 лв., определена със съдебното решение за прекратяване на брака. Твърди, че заплаща всички консумативи за ползване на обекта, както и дължимите данъци. Излага, че жилището е закупено по време на брака, с банков кредит, изтеглен на нейно име и погасен от нея предсрочно преди постановяване на бракоразводното решение. Твърди, че винаги е живяла в гр. Перник, че към настоящия момент е в трудоспособна възраст и работи.

Излага, че ищецът притежава друг недвижим имот, находящ се в с. ***** **********, общ. Земен, в който е построена годна за обитаване жилищна сграда, както и недвижим имот, находящ се в с. ***** ******, общ. Радомир, който е закупен на името на неговата майка Р.С.М. и на сестра му Х. В.а С.а. Сочи, че ищецът разполага с жилище, в което да живее и към настоящия момент обитава апартамент, собствен на неговата майка, находящ се в гр. Перник, ул. ****** *****.

2

Ответницата излага, че имотът в село ***** ******, представляващ УПИ ХV-1826 по плана на с. ***** ******, общ. Радомир, одобрен със заповед от 28.06.1984 г. със застроена жилищна сграда в него, с площ от 50 кв. м., е собствен на пълнолетния им син с ищеца – А.Х.С., който го е придобил от неговите баба и дядо по майчина линия по силата на договор за покупко-продажба. Сочи, че там живее нейният баща, който е на 89 г. и в напреднал стадий на деменция, като за него се грижи социален асистент, а тя го посещава, за да почисти дома и да му занесе храна.

Искането към съда е да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. М. Т., поддържа иска и моли съда да го уважи по съображения, изложени в съдебно заседание и в представени в указания срок писмени бележки. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Б. Б., оспорва иска и моли съда да го отхвърли по изложените в съдебно заседание аргументи, допълнително развити в писмени бележки. Заявена е претенция за разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.

12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес.

Процесуалната му допустимост се обосновава с твърденията на ищеца за настъпили след приключване на бракоразводното дело нови обстоятелства, които са от значение за предоставяне ползването на семейното жилище, а именно отпадане жилищната нужда на ответницата и възникване на жилищна нужда за ищеца. Доказването им в хода на производството е въпрос по съществото на правния спор.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Безспорно между страните е, че по време на брака им по силата на договор за покупкопродажба са придобили в собственост, в режим на съпружеска имуществена общност следния недвижими имот: ½ ид. ч. от УПИ VІ – ****, кв. 145 по плана на гр. Перник, кв.

„***** * ******“, утвърден със заповед № ****/23.08.1974 г., ведно с апартамент, заемащ целия първи етаж на построената в този УПИ масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда, със застроена площ на този апартамент 102 кв. м., който се състои от две спални, хол, трапезария, кухненски бокс и санитарен възел, заедно с целия югозападен гараж със застроена площ от 16 кв. м. и цялото югозападно мазе със застроена площ от 12 кв. м., с административен адрес: гр. Перник, кв. *****,ул.******* **. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че в този имот страните са живеели съвместно като съпрузи и той е тяхното семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК.

Видно от приложеното Решение № ***/27.07.2025 г. по гр. д. № 970/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 10.09.2025 г., сключеният между тях на 31.03.1991 г. граждански брак е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата - ответник по настоящото дело. Със същото решение при 3 условията на чл. 56, ал. 5 от СК ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата и е определена наемна цена от 100 лв., с равностойност на 51.13 евро, която тя да заплаща на бившия си съпруг.

Съдебното дирене по бракоразводното дело е приключило на 24.04.2025 г.

За да предостави ползването на семейното жилище на съпругата съдът е приел, че само тя е направила искане за това, а съпругът изрично е заявил, че не желае да го ползва.

Констатирал е също, че тя е имала жилищна нужда, тъй като с издадена заповед за защита въз основа на Решение № 94/24.03.2025 г. по гр. д. № 1084/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир и е забранено да приближава друг имот, ползван от семейството, находящ се в с.

***** ******, общ. Радомир.

В настоящото производство е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІІІ, рег. № ****, дело № 553/2014 г., от който е видно, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 29.12.2014 г. между родителите на ответницата/удостоверение за наследници № 58/31.07.2025 г./ и синът на страните/за което обстоятелство няма спор/ - А.Х.С., роден на 22.09.1991 г., последният придобил в собственост ½ идеална част от УПИ № ХV - 1826, кв. 24 по плана на село ***** ******, общ. Радомир, утвърден със Заповед № РД – 4-26/1984 г., ведно с построената в имота двуетажна жилищна/вилна/ сграда, с площ от 50 кв. м.

Представени са договор за ползване на социална услуга „Асистентска подкрепа“ № 171/02.02.2026 г. и приложение № 5 към него, трудов договор № 186/30.01.2026 г. и удостоверение за настоящ адрес № 2/30.01.2025 г., от които е видно, че бащата на ответницата – П. Ф. А. е с регистриран настоящ адрес в с. ***** ****** и на този адрес му се предоставя социална услуга „Асистентска подкрепа“. Няма спор между страните, че това е адреса на собствения на сина на страните недвижим имот и който се твърди, че ответницата е имала забрана да приближава по силата на издадена в полза на ищеца заповед за защита от домашно насилие.

Ответницата е представила разписки, фактури, фискални бонове и застрахователна полица, от които се установява, че тя редовно заплаща на ищеца определената от съда наемна цена за ползване на неговата част от семейното жилище, както и консумативите, ремонтните работи и застрахователните премии за застраховка на същото.

Приложена е молба за заличаване на ипотечно вписване, от която е видно, че ипотеката, учредена върху семейното жилище на страните е заличена на 09.04.2024 г., поради погасяване на отпуснатия за закупуването му кредит от „Юробанк България“ АД.

По делото са приети постановление за отказ от образуване на досъдебно производство изх. № 63/19.01.2026 г., молба от 24.06.2024 г. за издаване на заповед за защита от домашно насилие, формуляр за оценка риска от домашно насилие и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписани от ответницата, молба от 20.12.2024 г. от А.Х.С. до РУ – Полиция – гр.

Радомир, от които се установява, че между ищеца от една страна и ответница и общия син на страните – от друга са налице влошени отношения, които са съществували в този им вид още 4 към момента на приключване на съдебното дирене по бракоразводното дело/24.04.2025 г./.

Прието е Решение № 94/24.03.2025 г. по гр. д. № 1084/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, влязло в сила на 28.05.2025 г. и издадена въз основа на него Заповед за защита № 3/24.03.2025 г., от които се установява, че С. П. С.а е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Х. В. С. и и е забранено да го доближава на разстояние по-малко от 20 м, както и да доближава на същото разстояние местата за социални контакти и отдих за срок от седем месеца, считано от 24.03.2025 г., който е изтекъл на 24.10.2025 г. От решението не се установява ответницата да е имала забрана да доближава жилището, в което по това време е живеел ищеца

Ответницата е представила справки от Агенция за вписванията за Х. В.а С.а – В.а и Р.М.С, за които няма спор че са съответно сестра и майка на ищеца, от които се установят придобивания и прехвърляния на недвижими имоти от посочените лица. Х. С.а е придобила 4 бр. жилищни имота – ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, с адрес: гр. Перник, ул.

****** *****, бл. 26, ет. 3, ап. 13 през 2009 г., самостоятелен обект в сграда с адрес: гр.