Решение № 282 от 28.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002103456 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7180/27.05.2024г., подадена от Б. П. Н., чрез процесуалния представител адвокат В. И. от САК, срещу решение № 179/09.04.2024г. по в. гр. д. № 999/2023г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №900080/06.04.2023г. по гр.д. №138/2020г. на Благоевградския районен съд, са отхвърлени евентуално предявените от касатора срещу Д.

С. Б. и Т. Г. Б., искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване за установено, че Б. П. Н. е собственик, на основание присъединяване, на следния недвижим имот: многофамилна жилищна сграда (къща) с идентификатор [№], брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, застроена площ - 92 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], които евентуални искове са обективирани в пунктове 2.4 - 2.8 от поправената искова молба от 07.08.2013г. и са присъдени сторените по делото разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи, че въззивният съд е действал не като решаваща, а като контролно-отменителна инстанция; не е съобразил основанието и предмета на искането, с което е бил сезиран досежно главната вещ; не е съобразил, че не винаги, за да се получи присъединяване на части от една вещ към друга, непременно трябва да има пристрояване или надстрояване (в една къща с три или два обекта); не е зачел силата на пресъдено нещо 1 на решение №413 от 23.09.2010г.; не е съобразил, че не заснемането определя наличността на обекта; не е изложил съображения какво е неговото разбиране по приложението на чл. 97 ЗС. Поддържа, че при постановяване на въззивното решение е нарушена разпоредбата на чл.

236, ал. 2 ГПК. За неправилни счита и съжденията на въззивния съд по приложението на чл.

97 ЗС, както и за значението на отразяването на един обект в кадастралната карта. Навежда довод, че никога не е отнасял вертикален главен (източен) самостоятелен обект към какъвто и да е друг вертикален или хоризонтален главен обект, а е поддържал наличието на несамостоятелни части, доколкото между обектите, описани в договора за доброволна делба от 11.05.1992г. никога не е имало стена и те никога не са възникнали като реални обекти (източна и западна половина на по два етажа), като освен фактически тези обекти са били и правно невъзможни. Посочва, че се е позовал и на наследяването като самостоятелно основание за придобиване на права, което въззивният съд е следвало да съобрази като поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи, вкл. за нищожността на договорите на ответниците и на договора за доброволна делба. Моли обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено и ако делото не подлежи на връщане на друг състав, то предявеният от него иск да бъде уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена писмена защита.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. С. Б. и Т. Г. Б. чрез процесуалния си представител адв. М. А., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание както и в представена писмена защита.

С определение №5918/18.12.2024г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК по въпроса дали един или повече обекти са самостоятелни или несамостоятелни определя ли се от отразяванията в кадастралната карта и кадастралните регистри или определянето на един обект като самостоятелен става въз основа на правните норми и според строителните изисквания.

По така поставения въпрос:

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че кадастралната карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост. Нейната цел и функция е да отрази пълно и точно актуалното състояние на поземлените имоти - местоположение, граници, размери, предназначение (решение №99/26.06.2014г. по гр.д.№4583/2013г. на І г.о. на ВКС). Съгласно § 5, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Този текст дава кумулативно характеристиките на самостоятелен обект на строителство, но тъй като нормата има тълкувателен характер, тя се отнася и за вече построените сгради. Дефиниция на това понятие от гледна точка на 2 обектите на правото на собственост е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на собственост е етаж или част от етаж по смисъла на гл. ІV ЗС „Етажна собственост”. По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва самостоятелно. Затова функционалното предназначение е основна кадастрална данна в имотния регистър за самостоятелния обект в сграда, съгл. чл. 27 ЗКИР.

Другата характеристика е да е обособен от останалите съседни обособени обекти на собственост - да е етаж или част от етаж със самостоятелен вход за него. Заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Данните, отразени в имотния регистър, каквото е предназначението на имота и другите характеристики, съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила (решение №19/28.03.2016г. по гр.д.№1600/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС). Основните кадастрални данни за имотите (чл. 27) са от техническо естество като за всички имоти такива са идентификаторите им, за поземлените имоти - точното местоположение чрез границите, трайното предназначение и начинът на ползване, адресът, а за сградите – очертанията, застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес, за самостоятелните обекти в сграда местонахождение; етаж; предназначение. Законът (ЗКИР) обаче съобразява разликата между основните кадастрални данни (които са от техническо естество) и данните, които са свързани с правния статут. Така изводът дали един фактически обособен в сграда обект от функционално и пространствено обединени помещения и пространства е самостоятелен обект в сграда по смисъла на ЗКИР не се основава само на заснемане въз основа на измервания и изчисления, а основно на строителните книжа и на актовете за собственост (чл.44), доколкото изискванията за обособяване на недвижими имоти като самостоятелни обекти на собственост са нормативно установени с императивни материалноправни норми в нормативните актове за устройство на територията - ЗУТ и издадените въз основа на него действаща и отменена Наредби за правила и нормативи за устройство на територията и отменените Наредби за правила, норми и нормативи за териториално и селищно устройство, издадени на основание ЗТСУ (отм.), както и отменените Строителните правила и норми за изграждане на населените места (решение №303 от 14.01.2014г. по гр.д.№5179/2013г. на І г.о. на ВКС).

От това тълкуване, което настоящият състав споделя, следва извод, че определянето на един обект като самостоятелен се извършва с оглед обстоятелството, дали същият съответства на установените в приложимите правни норми изисквания, независимо от това дали този обект, респ. част от него, са нанесени като самостоятелни и със съответния идентификатор в кадастралната карта.

Преценката дали един обект отговаря на изискванията да бъде самостоятелен, се извършва с оглед действащите към момента на обособяването му правни норми.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на 3 обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Б. П. Н. е предявил на 08.08.2012г. срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. ревандикационен иск по поправена в изпълнение на дадени от съда указания искова молба с дата 07.08.2013г., в която е посочил, че сочи описанието на имота и частите му по кадастралната карта и регистри.

Посочил е данните за обектите по кадастралната карта според скици и схеми от 2011г. с уточнението, че това състояние съответства на влязлото в сила на 16.12.2011г. решение от 15.11.2010г. по в.гр.д.№228/2010г. на ОС-Благоевград, но наред с това посочва, че въз основа на заповед № КД-14-01-1084 от 21.09.2012г. на началника на Служба АГКК е отразена промяна: по схема №9299 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ с идентификатор [№], на едно ниво на етаж първи, с посочена площ 99.93 кв.м. и с прилежащи части-две мазета в източната част на сградата, с площ от 9.20 кв.м. и 4.14 кв.м., с предназначение и начин на ползване-жилище, апартамент; по схема №9300 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ на едно ниво с идентификатор [№] на втори етаж с посочена площ 99.93 кв.м., с предназначение и начин на трайно ползване-жилище, апартамент; схема №9298 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ на трети етаж с посочена площ от 85.80 кв.м., на едно ниво, с площ 85 кв.м., с предназначение и начин на трайно ползване –жилище, апартамент. Посочва, че по делото следва да се установи кои от тези обекти са самостоятелни и съответно какви права притежава той върху тези обекти, като съдът прецени какъв е годният актуален по закон обект, доколкото ответниците с действията си не биха могли да „анихилират“ неговата 1/2 идеална част от имота въпреки извършените промени в кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази насока се позовава и на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд по гр.д.№228/2010г., с което претенциите му за ревандикация на идеална част от първия и втория етаж на сградата са отхвърлени по съображения, че собствеността му е върху реален обект, възникнал в резултат от вътрешно преустройство, с оглед на което поддържа, че претенцията му в настоящето производство касае всеки възможен според закона реален обект от сградата, поради което предявява исковете си при условията на евентуалност.

С оглед тези данни отправя до съда искане да бъде признат за собственик по приращение и наследство, евентуално чрез присъединяване и/или наследство на обекти, обозначени от него както следва: по т.2.4 от молбата-уточнение: обект с идентификатор [№] по схема №9299 от 20.05.2013г. и обект с идентификатор [№] по схема №9300 от 20.05.2013г.; по т.2.5 от молбата-уточнение: евентуално един имот, обхващащ първия и втория етажи, включващ като несамостоятелни обектите с идентификатор [№] и [№]; по т.2.6 от молбата-уточнение: евентуално самостоятелно годен обект, представляващ триетажна сграда с идентификатор ***, включваща обекти [№] и [№]; по т.2.7 от молбата-уточнение: евентуално на триетажна сграда като самостоятелен обект, включващ обекти с идентификатор [№] с площ 35.93 кв.м., обект с идентификатор [№] с площ 32.27 кв.м. и обект с идентификатор [№], в която се включват и обект с идентификатор [№]4; по т.2.8 от молбата-уточнение: евентуално като самостоятелни обекти в триетажната сграда на: обект с идентификатор [№]; обект с идентификатор [№]; обект с идентификатор [№]; обект с идентификатор [№]. И във всички случаи претендира да му бъде предадено владението. Именно по така заявените 4 претенции делото е върнато за разглеждане по същество на първоинстанционния съд с определение №613/14.06.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№367/2022г. на Окръжен съдБлагоевград.