Решение № 4127 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4127 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110216078 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.

А. М. срещу НП с изх. № РД-05-0026/13.07.2021 г., издадено от директора на СРЗИ, с което на жалбоподателката за нарушение на т. I, т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г., вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 4 и ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподатеката, в това число чрез процесуален представител, се иска отмяна на постановлението, както и се излагат конкретни твърдения за други нарушения на материалния и процесуалния закон. В придружителното писмо, с което преписката (ведно с жалбата) е изпратена на съда, пък се излагат конкретни аргументи за материална и процесуална законосъобразност на НП.

От АУАН, от констативния протокол от съответната проверка и отчасти (виж по-долу!) от писменото обяснение на въззивничката, приложени по преписката, се установява описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (липсва забрана в релевантната нормативна уредба за подобно препращане). Общоизвестната огромна натовареност на органите на РЗИ с оглед епидемичната обстановка към процесната дата 18.01.2021 г. прави напълно нелогична евентуалната версия в смисъл, че контролните органи недобросъвестно твърдят, че не един, а няколко клиента, консумират храни и напитки в обекта по време на проверката, респективно версията в смисъл, че визираните клиенти само са изчаквали, намерила място в писменото сведение (обяснение) на г-жа Михайлова, следва да се прецени единствено като недостоверна, имаща защитен характер. Независимо от това как е регистриран процесният обект (в случая като кулинарен магазин, видно от съответното 1 приложено удостоверение), от значение за прилагането на заповедта на министъра на здравеопазването е като как фактически е функционирал този търговски обект (противното тълкуване би могло да доведе по изключително лесен начин до – в огромна степен – на практика лишаване на министерската заповед от смисъл), а в случая същият е функционирал реално именно като заведение за хранене конкретно по смисъла на чл. 124, ал. 4, т. 3 вр. ал.

1, т. 2 от Закона за туризма (изводимо от установената фактическа обстановка и конкретно консумиращите в обекта по време на самата проверка клиенти). Липсва каквато и да било логика и в това да се приеме, че консумацията от страна на клиентите се е осъществявала без знанието и съгласието на жалбоподателката (която излага защитна версия в писменото си сведение конкретно относно това какво точно са правели клиентите в дадения релевантен за делото момент).

При това положение е налице хипотеза, при която се установяват признаци на извършено престъпление, а именно по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, имайки предвид и наличието на съответната заповед (виж по-горе!) и съдържанието й, достъпни и по Интернет, като липсва логика и в това управляващото процесния обект лице да не е знаело за вече далеч недотам новата министерска заповед, засягаща огромната част от населението на страната (особено що се отнася до осъществяването на търговска дейност), т. е. налице е хипотеза по чл. 63, ал.

6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН (самата разпоредба на чл.

33, ал. 2 от ЗАНН конкретно досежно изпращането на прокурора се явява специална спрямо уредбата по чл. 63 от ЗАНН). Следва да се държи сметка и за уредбата по чл. 35 и сл. от НПК досежно това на кой прокурор (т. е. на коя прокуратура) следва да се изпратят съответните материали. Отделен е въпросът за това, че – видно от приложеното удостоверение за регистрация – процесният обект е бил стопанисван от конкретно юридическо лице (ООД), а разпоредбата на чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ, изводимо от употребения в нея израз „когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице“ (самата логика за извършителство от страна на ЕТ или юридическото лице изключва извършителството от страна на съответното физическо лице, различно от ЕТ; личната отговорност по чл. 24 от ЗАНН поначало не изключва тази на юридическите лица и ЕТ по чл. 83 от ЗАНН и обратното, но коментираната преди малко употреба на съответния израз в разпоредбата на чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ води точно до извода, че е налице в тази връзка специално правило, по силата на което двата вида административно-наказателна отговорност се разглеждат именно като изключващи се една друга), се явява специална по отношение на тази по ал. 1 на същия член, но в случая значение има единствено императивната и специална разпоредба именно на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение, като единствено с оглед правна сигурност следва да се добави, че съобразно уредбата по чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ (вземайки предвид и приложената документация относно трудово/служебно правоотношение касателно актосъставителя и наказващия орган) АУАН е съставен, а НП е издадено, от надлежни органи.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП с изх. № РД-05-0026/13.07.2021 г., издадено от директора на СРЗИ, като ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство и ИЗПРАЩА материалите по него на Софийската районна прокуратура.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3