Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7931 от 30.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9272/2025
Вид
Решение № 7931
Подписан
30.12.2025
Състав
Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 7931 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100109272 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Т. И., САК, с ЕГН:********** и адрес : гр.София, ж.к. „********, срещу Софийски районен съд, с ЕИК:831462482 и адрес: гр.София, п.к. 1463, бул. ''Ген.Скобелев'' № 23, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от

25 001,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на гр.д.

№81/2023г., 49 с-в, гражданско отделение на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по електронен път17.08.2025г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че първоинстанционното гражданско дело № 81/2023г. на 49 с-в на СРС образувано въз основа на искова молба от 02.01.2023г., с която е предявен иск за дискриминация.

Твърди, че исковата молба била редовна и за производството не се дължи държавна такса, но въпреки това СРС върнал исковата молба като нередовна. По частна жалба на ищеца СГС отменил разпореждането за връщане, но връщането на редовната искова молба отново забавило производството по делото.

Твърди, че първото открито с.з. е насрочено едва на 13.05.2024г., т.е. около една година и четири месеца и половина след като е подадена, което е много повече от „разумния срок” по смисъла на чл.6 § 1 ЕКПЧ за насрочването с.з. по дела, който „разумен срок” е до 3 месеца според практиката на ЕСПЧ.

1

Твърди, че поради отсъствието на съдията- докладчик (Деница Цветкова), първото заседание от 13.05.2024г.е отсрочено за 01.07.2024г. (забава месец и седемнадесет дни), като в същото с.з. делото било отложено за ново открито с.з. едва за 16.10.2024г. (забава от три месеца и две седмици). След това пак поради отсъствие на съдията, делото се отложило от 16.10.2024 г. на 27.11.2024 г. (забава месец и десет дни) – общо 6 (пет) месеца и половина забава поради отсрочванията.

Твърди, че делото било обявено за решаване на 12.03.2025г., но към 12.08.2025г., когато ищецът започнал да подготвя настоящата искова молба, ищецът след справка в информацията на СРС, установил, че все още няма решение – т.е. точно цели 5 (пет) месеца, което е нови 4 (четири) месеца забава над едномесечния срок за решаване на делата, предвиден в разпоредбата на чл.235, ал.5 ГПК.

Предвид гореизложеното ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба забавата вече е над 2 (две) години, почти 2 години и 3 месеца.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът СРС е изразил становище, че искът е недопустим. По същество се оспорва иска по основание и размер, поради което се иска отхвърлянето му като неоснователен. Поддържа се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за твърдените като претърпени от ищеца, неимуществени вреди, както и че са налице обстоятелства изключващи, респ. намаляващи отговорността му, като в тази връзка са изложени фактически твърдения, свързани с хода на протичане на разглеждането на производството по гр.д. №81/2023г., 49 с-в, гражданско отделение на СРС.

Отправя се искане за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на РБ, конституирана като страна на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, изразява становище, че искът е процесуално допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан. Процесният иск е предявен по електронен път на 17.08.2025г., преди приключване на производството по гр.д.

№81/2023г., 49 с-в, гражданско отделение на СРС. Поради това и в съответствие с постоянната практика на ВКС не е необходимо изчерпване на административната процедура по глава трета „а“ от ЗСВ.

По основателността:

Видно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че производството по гражданско дело № 81/2023г. на 49 с-в на СРС образувано въз основа на искова молба вх.№405/03.01.2023г., с която е предявен иск от С. Т. И., САК, с 2

ЕГН:**********, срещу АССГ с правно основание чл.71, ал.12, т.3 ЗЗДискриминация, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5005лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за проявена дискриминация от съдии в същия съд, изразяваща се в неприсъждане на адвокатско възнаграждение по същите дела, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2023г. до окончателното плащане на сумата.

С молба от 05.01.2023г. ищецът е подал допълнение към исковата молба, като е посочил и съдебна практика на ВКС, съгласно която всякакви поправки на исковата молба, преди връчването на препис от същата на ответника, са допустими и не представляват изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК, без значение дали се допълва исковата молба с нови основания, петитум или страна.

На 09.02.2023г. ищецът е подал молба за бавност, тъй като повече от месец след подаването на исковата молба няма движение по делото, като е отправил твърдения за пристрастност на съдебния състав, на който е поискан отвод.

С Разпореждане №19818/13.02.2023г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца и конкретни указания, които да отстрани в едноседмичен срок от съобщението.

В едноседмичния срок за отстраняване недостатъците на исковата молба ищецът е подал молба за бавност с вх.№1537/17.02.2023г. на СРС, като е заявил, че са му дадени ненужни указания с цел съдът да оправдае бездействието си до момента. Изложил е твърдения за умишлено препятстване от съда на заведеното дело.

С Разпореждане №29505/06.03.2023г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

С Определение №4894/19.04.2023г. по в.ч.гр.д.№3610/2023г. на СГС е отменено Разпореждане №29505/06.03.2023г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС, като делото е върнато на съда за продължаване производството по делото.

С разпореждане от 27.04.2023г. съдът е разпоредил на основание чл.131 ГПК препис от исковата молба да се връчи на насрещната страна за отговор.

На 16.06.2023г. е подаден отговор на исковата молба.

С Определение №12376/21.03.2024г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 13.05.2024г., за когато е разпоредил да бъдат призовани страните.

С разпореждане от 10.05.2024г. на зам- председателя на СРС е отсрочено разглеждането на делото за 01.07.2024г., поради невъзможност на съдията- докладчика да разглежда делата си поради здравословни причини.

В открито съдебно заседание на СРС от 01.07.2024г. е проведено първото по делото заседание, в което е допълнена ИМ с основанието по молбата на ищеца от 05.01.2023г., а именно, че отказът на съда да се произнесе по искане на ищеца за отвод по адм.д.№245/22г. на АССГ също представлява дискриминация, тормоз и преследване от страна на ответника.

3

В същото заседание докладът е обявен за окончателен, като е дадена възможност на насрещната страна да изрази становище в двуседмичен срок от получаване на препис от протоколното определение. Делото е отсрочено за 16.10.2024г.

С разпореждане от 16.10.2024г. на зам- председателя на СРС е отсрочено разглеждането на делото за 27.11.2024г., поради невъзможност на съдията- докладчика да разглежда делата си поради здравословни причини.

Видно от протокол от открито съдебно заседание от 27.11.2024г. съдът не е дал ход на делото, тъй като в залата се е явило лице, което твърди, че е адв. С. И., но не представя нито лична, нито адвокатска карта, поради което и съдът не може да установи самоличността му.

Делото е отсрочено за 02.12.2024г.

С молба от 06.11.2024г. адвокат И. е представил относима съдебна практика по гр.д.

№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС.

Видно от протокол от открито съдебно заседание от 02.12.2024г. съдът е дал ход на делото, като е допуснал на ищеца един свидетел при режим на довеждане за следващо съдебно заседание.

Видно от протокол от открито съдебно заседание от 12.03.2025г. съдът е дал ход на делото, провел е разпит на свидетеля С.С. и е дал ход на делото по същество. Съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, като е дал на страните 20дневен срок за писмени бележки.

Ищецът е представил писмени бележки на 17.03.2025г.

С Решение №15501/13.08.2025г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС е отхвърлен като неоснователен иска на ищеца адв. С. И., като са присъдени и разноски.

В срока за обжалване на горепосоченото решение е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС.

С разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012 г. / е създаден национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея е предвидено като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона - чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.

Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права /в случая за присъждане на обезщетение от нарушението им/, има 4 право на гледане на делото в разумен срок, независимо от вида на производството – гражданско, административно или наказателно.

Предмет на установяване в настоящото производство е общата продължителност на гражданското дело, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, като съдът преценява осъществяването на отделните забавяния, причината, която ги е предизвикала с изключение на забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна.

Държавата отговаря за тези забавяния, тъй като е длъжна да установи правила, както и спазването им, предвид предотвратяване на последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълнение на задължения. Отговорността по чл.2б ЗОДОВ не е обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи, които в делото участват като процесуални субституенти, тъй като вредите се формират от забавяне разглеждането на делото над разумния срок.

С оглед обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява допуснато нарушение за правото на разглеждане на делото в срок относно насрочване на първото открито съдебно заседание и относно постановяване на решението.

Производството по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС образувано въз основа на искова молба вх.№405/03.01.2023г. на СРС, която е редовна, но първото по делото открито съдебно заседание е насрочено за 13.05.2024г., т.е. насрочването е за период от повече от една година, четири месеца и 11 дни от образуване на делото. Съдът намира, че този срок не съответства на утвърдената съдебна практика, която приема за разумен срок за насрочване на делото на такъв между 3 и 6 месеца в зависимост от фактическата и правна сложност на делото.

Съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок в открито съдебно заседание на 12.03.2025г., а е постановил Решение №15501/13.08.2025г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС, т.е. решението е постановено четири месеца след изтичане на законоустановения едномесечен срок.