Решение № 2093 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2093 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100107720 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] К. Т. заявява в искова молба от 07.07.2025 г., че на 22.10.2023 г. е пазарувала с дъщеря си в хипермаркет „Метро“ в гр. Бургас, на ул. ********, който е бил собственост на ответника „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (МЕТРО). Те са били до щанда с кухненска хартия и като са минавали покрай него е имало електрокар, който е бил спрян по средата на алеята, на около метър от щанда с кухненска хартия.

[2] Разглеждайки щанда, К. Т. е заобиколила електрокара, но приближавайки се отново към щанда, се е спънала в рогата на вилицата на електрокара, които са били сиви, пуснати ниско долу и са се сливали със сивия под. От спъването тя е паднала и е счупила горния край на лакътната си става, като счупването е било многофрагментно.

1

[3] Вследствие на увреждането К. Т. е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 30 000,00 лева. Тя е заплатила и 2 367,70 лева за лечението си.

[4] К. Т. е поискала от МЕТРО да заплати обезщетение за тези вреди, но МЕТРО не го е направил. Затова К. Т. моли съда да осъди МЕТРО да заплати:

- 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 2 367,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетенията от 22.10.2023 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

2. На ответника

[5] МЕТРО не е подал писмен отговор и не е оспорил предявените искове.

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[6] Не се спори, че К. Т. е била родена на ******** г. Тя е била в добро здраве, жизнена и спокойна; работила е в семейната фирма, живеела е в с.

Ветрен и се е занимавала с градинарство, цветя и дръвчета (показанията на свидетеля Т., л. 56).

[7] На 22.10.2023 г. К. Т., дъщеря Ц.Д. и съпругът Х. Т. заедно с внуците им са се прибирали от Несебър към Димитровград. Те са минавали през Бургас и са решили да пазаруват в хипермаркет „Метро“. Докато е разглеждала щанда с кухненска хартия, К. Т. е заобиколила електрокар, който не е бил обозначен като опасен, и отново се е приближила до щанда, но се е спънала в рогата на вилицата на електрокара, които са били близко до сивия 2 под, сиви на цвят и трудно различими от пода.

[8] От спъването К. Т. е паднала. От удара при падането тя е получила фрактура-луксация тип Monteggia на дясната лакътна става и дясната предмишница от втори тип. Счупването на дясната предмишница е било многофрагментно и в горната част на лакътната кост. Изкълчването е довело до разкъсване на връзковия апарат на дясната лакътна става.

[9] Лакътната става на К. Т. е била оперирана, като лекарите са достигнали до счупването и изкълчването чрез заден достъп. Под рентгенов контрол те са наместили счупването и са поставили улнарна плака, фискирана със заключващи кортикални винтове, възстановили са връзковия апарат, поставили са превръзка и имобилизираща шина (ортеза).

[10] К. Т. е била с ортеза около месец. След това тя е провела рехабилитация два пъти по 20 дни. След зарастването на счупването, през февруари 2025 г. лекарите са отстранили улнарната плака (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 46-48 и л. 53-54; епикризите, л. 11-14).

През първия месец след случилото се К. Т. не е могла да се обслужва сама и са помагали съпругът и дъщеря , а след това тя е имала нужда от техните грижи до изтичането на около четири месеца от увреждането (показанията на свидетеля Т., л. 56-57).

[11] Сега К. Т. има цикатрикс по задната страна на дясната предмишница, при промяна на времето и натоварване изпитва болки (заключението на д-р М. и показанията на свидетеля Т.). Тя е станала по изнервена и напрегната (показанията на свидетеля Т.).

[12] Увреждането на К. Т. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване по решение на ВКС 42-2020-II Т. О. по т. д. 506/2019 г. По скала от едно до пет, където едно е оценката за най-лекото подобно увреждане, а пет за найтежкото, увреждането на К. Т. е с оценка около три до три и половина, а това по цитираното решение на ВКС е с оценка около две (показанията на вещото лице д-р М., л. 54).

3

[13] Не се спори, че К. Т. е заплатила 2 367,10 лева за лечението си (вж. и разходните документи, л. 20-21). Не се спори, че МЕТРО не е заплащал на К.

Т. обезщетение.

[14] К. Т. е заплатила: 4 000,00 лева за адвокат (л. 8-10); 1 294,71 лева държавна такса (л. 31); 410,00 евро за вещо лице (л. 45). Разноските на К. Т. са за общо 3 117,14 евро. МЕТРО не е направил разноски по делото и е била представлявана от юрисконсулт.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[15] К. Т. е предявила иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД

[16] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо на изпълнителя на работата.

[17] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. МЕТРО да е възложил работа на трето лице;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на К. Т.;

3. МЕТРО да не е изплатил на К. Т. обезщетение за неимуществени 4 вреди.

[18] За предотвратяване на достъпа на пешеходци в работната зона на кара се предприемат съответните организационни мерки (чл. 36, ал. 1 от Наредба 10/07.10.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари). В случая служител на МЕТРО не само не е взел необходимите мерки за предотвратяване на достъпа на клиенти до работната зона на електрокара, но и по никакъв начин не е обозначил като опасност електрокара и по-точно вилицата му. Това бездействие на служител на МЕТРО е противоправно.

[19] Съдът установи, че от бездействието на служител на МЕТРО К. Т. е претърпяла вреда, а МЕТРО не е заплатил обезщетение. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда МЕТРО да заплати на К. Т. 2 367,70 лева обезщетение за имуществени вреди.

[20] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на увреждането – 22.10.2023 г.

[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, обективно съществуват, и съдът следва да отчете при определяне на размера на обезщетението.

[22] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

5

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.

II от ППВС 4/1968 г.);

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);

7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

[23] Съдът установи, че към момента на падането К. Т. е била на 66 години. Тя е била била в добро здраве, жизнена и спокойна; работила е в семейната фирма, живеела е в с. Ветрен и се е занимавала с градинарство, цветя и дръвчета.

[24] От падането, вследствие на спъването във вилицата на електрокара, К. Т. получила фрактура-луксация тип Monteggia на дясната лакътна става и дясната предмишница от втори тип. Счупването на дясната предмишница е било многофрагментно и в горната част на лакътната кост.