Решение № 13301 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13301 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110120901 по описа за 2025 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД от А. Л. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу Н. А И.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 18177,99 лева ( 9294,26 евро ).

В исковата молба се твърди,че ищцата и ответникът по време на брака са придобили недвижим имот с площ от 86,55 кв.м.,за което са сключили договор за банков кредит,по който са солидарно задължени. Ищцата поддържа,че с влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати сумата от 13788,62 лева,представляваща припадаша се част от вноски с падеж за периода 10.01.2018 г. до 15.10.2021 г. Ищцата В. твърди,че в периода 01.11.2021 г. до 31.03.2025 г. е заплатила дължимите по договора за кредит погасителни вноски,които са в общ размер от 36355,08 лева. Ищцата сочи,че при положение,че с ответника отговарят солидарно за заплащане на задълженията,ответникът дължи на ищцата сумата от 18177,00 лева,която съответства на припадащата се част от задължението на ответника. Ищцата моли съда да постанови решение,с което да уважи предявената искова претенция.

Ответникът Н. И. в депозирания отговор оспорва иска като изтъква,че задължени лица по договора за кредит са също А К И. и С Ж И.а,поради което счита,че отговаря до размера на ¼ от задължението. Оспорено е твърдението ищцата да е надплатила вноски като ответникът твърди,че в периода м.10.2010 г. до м.12.2015 г. е заплащал сам вноските. Формулирано е възражение за прихващане със сумата от 22898,68 лева,представляваща стойността на вноските за периода м.10.2010 г. до м.12.2015 г.,за които ищцата отговаря. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли иска.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната 1 съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представени са вносни бележки с наредител А. Л. В..

Установява се от удостоверение за граждански брак,че Н. А. И. и А. Л. В. са сключили брак на 29.02.2002 г.

С решение,постановено на 12.03.2016 г.,постановено по гражд.дело № 21987/2015 г. по описа на СРС,бракът между Н. А. И. и А. Л. И.а е прекратен по взаимно съгласие.

Представен е договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот,сключен на 13.07.2006 г.,между Н. А. И.,А К И.,С Ж И.а и А. Л. И.а и „Б“АД за сумата от 72900 лева за придобиване на имот от Н. И. и А. И.а и 39400 лева за други разплащания,както и 2490 лева за ремонт.

Според допълнително споразумение към договор за кредит от 11.09.2008 г. остатъчният дълг се превалутира от лева в швейцарски франкове.

С нотариален акт от 14.07.2006 г. Н. А. И. и А. Л. И.а се легитимират като собственици на недвижим имот апартамент *****.

По делото е представен погасителен план към договор за банков кредит.

С решение на ОС Б от 10.06.2024 г.,постановено по гражд.дело № 318/2024 г. е потвърдено решение на РС К,с което са отхвърлени искове с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД,предявени от А. Л. В. срещу А К И. и С Ж И.а. Решението е влязло в сила на 18.06.2025 г.,когато с определение на ВКС,постановено по касационно търг.дело № 2321/2024 г. решението на окръжния съд не е допуснато до касационно обжалване.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че в периода 11.09.2008 г. до 30.03.2025 г. са заплатени по договора за кредит суми в общ размер 87770,01 швейцарски франка,от които 36864,11 франка от Н. В И. и 50905,90 франка от А. Л. В. като в периода 01.11.2021 г. до 30.03.2025 г. А. В. е платила 36355,98 лева с равностойност в швейцарски франкове от 17889 франка. Според експертното заключение размерът на заплатените суми в периода м.10.2010 г. до м.12.2015 г. са 45622,19 лева с равностойност във франкове – 27709,79 франка,от които 41032,12 лева ( 24948,93 франка ) от Н. А. И.,1425,46 франка ( 2488,34 лева ) от А. В. и 2101,73 лева без посочен вносител.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че страните се явяват солидарни длъжници на парично задължение,при което ако един от длъжниците е заплатил повече от своята част,има правото да претендира от другия солидарен длъжник връщане на припадащата се част от паричното задължение. Страните не спорят,а и от представеният по делото договор за банков кредит се установява,че по време на брака си са получили в заем от банкова институция парични средства за закупуване и ремонт на жилище,както и по време на брака са придобили право на собственост върху жилищен имот,находящ се в ****. С оглед това,че договорът за банков заем е сключен по време на брака и паричните средства са вложени в жилищен имот,придобит по време на брака,съдът приема,че е 2 възникнала солидарна отговорност относно изпълнение на задълженията за връщане на заемната парична сума – чл.32,ал.2 от СК. В хипотезата на възникнала солидарна отговорност,когато единият длъжник е изпълнил повече от своята част,този длъжник има право на облигационна претенция срещу другия солидарен длъжник съгласно чл.127,ал.2 от ЗЗД като ал.1 на цитираната разпоредба предвижда,че ако не е уговорено друго,то се счита,че солидарните длъжници дължат поравно. В настоящия случай с предявената искова претенция ищцата В. твърди,че в периода м.11.2021 г. до м.03.2025 г. е платила изцяло погасителните вноски по договора за кредит,поради което претендира възстановяване на половината от заплатената парична сума от ответника И.. Софийският районен съд счита,че исковата претенция е доказана по основание и размер и подлежи на уважаване. От вносните бележки,представени към исковата молба,както и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че за процесния период ищцата В. е заплатила 36355,98 лева,поради което съдът намира,че при съобразяване равните дялове на ищцата и ответника,искът,предявен срещу ответника И. за сумата от 18177,99 лева ( 9294,26 евро ) подлежи на уважаване. Наличието на възникнало право на собственост върху жилищния имот в полза на двете страни,съпоставено с проведеното доказване,че за периода м.11.2021 г. до м.03.2025 г. погасителните вноски са изцяло заплатени от ищцата В. позволяват на съда да формира извод за основателност на иска. В тази насока следва да бъде отчетено,че бракът на страните е прекратен през 2016 г.,поради което заплащането на погасителните вноски за процесния период следва да се приеме за реализирано с лични средства на ищцовата страна. Неоснователен е доводът на ответника И. чрез процесуалния му представител,че ответникът не отговаря за възстановяване на ½ от размера на заплатените парични суми по погасителните вноски,а само до размера на ¼ от същите,защото договорът за банков кредит е сключен от четири лица.

Действително от представения договор за банков кредит и от споразумението към същия договор се установява,че кредитополучатели са не само страните по настоящото дело,но и А И. и С И.а,които са родителите на ответника И.. За да счете обаче,че за изпълнение на задълженията отговорността е само между страните по настоящото производство,съдът взе предвид наличието на влязло в сила съдебно решение,с което искове на ищцата в настоящото производство са отхвърлени спрямо А И. и С И.а поради проведено насрещно доказване,че тези две лица не са усвоили никакви парични средства по договора за кредит,съответно не следва да отговарят за възстановяване на парични суми по договора за кредит. С оглед това,че при наличие на влязло в сила съдебно решение същият спор не може да бъде пререшаван,а и съдебното решение обвързва страните по правния спор и има задължителна сила,както и като отчете,че в предходно развилото се съдебно производство доказването на възраженията на ответниците А И. и С И.а се е развило включително чрез свидетелските показания на Н. И. – ответник по настоящото производство,съдът приема,че в отношенията между страните по договорното правоотношение по договора за банков кредит следва да бъде възприето,че за връщане на сумите отговарят А. В. и Н. И.,които са придобили право на собственост върху имота с парични средства,в това число от договора за кредит,съответно всеки от двамата отговаря за изпълнение на задълженията по договора до размера на половината от дълга. По изложените 3 съображения,както и като отчете,че за периода м.11.2021 г. до м.03.2025 г. всички вноски са направени лично от ищцата В.,съдът приема,че исковата претенция следва да бъде изцяло уважена за пълния претендиран размер.

Изводът на съда за основателност на иска не се променя предвид формулираното от ответника И. възражение за прихващане с насрещно негово вземане за парични суми,които ответникът твърди,че е изплатил лично по договора за кредит в периода м.10.2010 г. до м.12.2015 г. Съдът намира за неоснователен доводът на ищцата чрез пълномощника й,че не може да бъде приемано възражението,защото за тези парични суми няма влязло в сила съдебно решение. Съдът счита,че страната ответник от процесуална гледна точка разполага с правото в писмения отговор да въведе в процеса твърдения за свое насрещно вземане,а законът не огроничава тази възможност единствено до вземания,установени в съдебен акт,като при въвеждане на твърдение за насрещно вземане страната ответник следва да проведе пълно доказване,че твърдяното насрещно вземане съществува – по основание и по размер. Съдът счита,че претенцията на ответника И.,че разполага с насрещно вземане,произтичащо от заплащане на вноски в периода м.10.2010 г. до м.12.2015 г. е недоказана по основание. За да бъде уважена искова претенция по чл.127,ал.2 от ЗЗД от един от солидарните длъжници срещу другия солидарен длъжник,необходима предпоставка е да бъде доказано,че страната,която претендира да е изпълнила трябва да е изпълнила с лични средства. Съдът приема,че от заключението по съдебно-счетоводната експертиза може да бъде възприето,че в периода 2010 -2015 г. има плащания,направени от Н. И.,такива,направени от А. В. и плащания без посочен вносител. Действително значителна част от плащанията в този период са направени от Н. И.,като вносител,но това не дава достатъчно основание,за да бъде счетено,че претенцията по възражението,формулирано от ответника И. е доказана по основание и размер. В тази насока съдът приема,че следва да бъде отчетено,че бракът между страните е разтрогнат през 2016 г.,т.е. ответникът И. претендира насрещно вземане за погашения,които са реализирани по време на брака при това,без да се твърди,че за целия посочен период страните са се намирали във фактическа раздяла. Софийският районен съд,отчитайки времевия период,за който ответникът И. твърди,че е заплатил сам погасителните вноски,намира,че следва да бъде възприето,че не се явява доказано,че тези вноски са направени с изцяло лични средства на ответника,тъй като е възможно независимо от това кое лице се сочи като вносител на конкретните суми,тези парични суми да са заплатени с общи семейни средства,тъй като характерът на семейната връзка предполага при възникване на задължения за семейни нужди всеки от съпрузите да участва при изпълнение на тези задължения. При това положение съдът счита,че възражението за прихващане е недоказано по основание,поради което исковата претенция подлежи изцяло на уважаване.

При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 1752,25 евро съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. А И.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.127,ал.2 от ЗЗД на А. Л. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 18177,99 лева ( 9294,26 евро ) ( девет хиляди двеста деветдесет и четири евро двадесет и шест евроцента ),представляваща половината от сбора на заплатените погасителни вноски по договор за банков кредит,сключен на 13.07.2006 г., в периода м.11.2021 г. до м.03.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 10.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.