Решение № 61 от 23.04.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Враца, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600031 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК, чл.289, ал.5 от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от В. Д. Д., частен тъжител по НЧХД № 311/2024г. по описа на Районен съд - гр.Бяла Слатина против протоколно определение № 128/28.04.2025г., постановено по посоченото дело. С обжалваното определение съдът е прекратил наказателното производство по делото, поради оттегляне на тъжбата.

В жалбата и допълнението към нея тъжителката твърди, че не е заявявала съгласие за оттегляне на тъжбата, в съдебното заседание била в емоционален стрес и не разбрала, че повереникът й е сторил това. Счита, че подсъдимия следва да понесе своята наказателна отговорност за нанесената й обида, поради което желае делото да продължи по общия ред с произнасяне на присъда.

Заявява се искане за възстановяване срока за обжалване, отмяна на прекратителното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на делото по общия ред.

По делото е депозиран писмен отговор от подсъдимия Г. З., чрез договорния му защитник адв.К. К., в който се излагат подробни съображения за неоснователност както на въззивната жалба, така и на искането за възстановяване на срока за обжалване. Прави се искане обжалваното определение да бъде потвърдено, а жалбата против него и допълнението към нея да бъдат оставени без уважение.

Въззивната жалба е поставяна за разглеждане в производство по ВЧНД №420/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца, по което е постановено Решение с рег.

1

№151/23.10.2025г., по силата на което въззивния съд е приел, че районния съд е провел неприложима в случая процедура по възстановяване срока за обжалване на определението, с което е прекратено производството по НЧХД №311/2024г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина и съответно е върнал същото на първата инстанция за провеждане на процедура по чл.186 от НПК, за да прецени дали сочените причини за пропускане на срока за обжалване на определението за прекратяване на наказателното производство № 128/28.04.2025 г. са обективни и уважителни.

С протоколно определение с рег.№10/15.01.2026г. състав на районния съд в процедура по чл.186 от НПК е възстановил срока за обжалване на определение с рег.

№128/28.04.2025г.

Настоящият въззивен състав на Окръжен съд - Враца приема, че сезиращата въззивна жалба е подадена от легитимирана страна, с право и интерес от обжалване.

Същата, ведно с допълнението към нея отговаря на изискванията на чл.320 НПК за допустимост, делото е администрирано по надлежния ред и е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Въззивният съд приема, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на доказателства във въззивното производство.

В съдебно заседание, жалбоподателката В. Д. Д. от гр. Бяла Слатина, редовно призована явява се лично и с повереника си, адв. Р. Р. от САК. Адв. Р. изтъква, че първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения при прекратяване производството по делото, в частност на разпоредбата на чл.15, ал.3 от НПК. Твърди, че съда не е разяснил правата на доверителката му нито във връзка с производството, нито с последствията при оттегляне на тъжбата. Според адв. Р. изявленията, които са посочени в протокола, че тъжителката казва, че е била удовлетворена морално и е получила сумата в размер на 1000.00 лева, касаят заведения граждански иск. Посочва, че в това производство е предявен граждански иск и изявлението на тъжителката Д.

„Моля, да прекратите делото“, касае производството, именно в тази му част, по предявения граждански иск. Навежда доводи, че производството е прекратено на несъществуващо основание- 24, ал.4, т.3 от НПК, вместо на основание чл.24, ал.5, т.3 от НПК и тъжителката не е разбрала, че производството ще бъде прекратено изобщо, без осъждане и глоба. Иска се от въззивния съд да бъде отменено протоколното определение за прекратяване на производството и делото да бъде върнато в РС Бяла Слатина за продължаване на съдопроизводствените действия., като с това ще бъдат защитени правата на доверителката му в пълен обем.

Тъжителката Д., в подкрепа на посоченото от повереника й, изтъква, че се е почувствала подхлъзната в това дело, както и че не е разбрала, че споразумението означава край на делото и няма да продължи с присъда. Моли съда да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на действията по него.

Подсъдимият Г. З. редовно призован, явява се лично и със защитника си адв. К.

К. от АК – Враца. Адв. К. оспорва жалбата и счита, че протокола от проведеното съдебно заседание се изготвя в три дневен срок и в този срок е било възможно частния тъжител или повереника му да се снабди с копие от този протокол и да разбере дали има пороци в него или не. Сочи, че в проведеното съдебно заседание, частния тъжител се е съгласил и е получил сумата в размер на 1000.00 лева, повереника му го представляваше и изразяваше мнение от негова страна. Ако е имало пропуск в отразяването на изявления в протокола е следвало да се иска поправка на този протокол. Моли съда да остави в сила обжалваното определение, като правилно и 2 законосъобразно.

Подсъдимият Г. З. в правото си на лична защита и последна дума посочва, че се е извинил на тъжителката, направил го е човешки и не е съгласен, че тя не е разбрала за какво става въпрос.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в жалбата и материалите по делото, намира същата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

Производството по НЧХД № 311/2024г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е образувано по тъжба на настоящата жалбоподателка В. Д. Д., чрез адв. П. П. от АК - Русе срещу подсъдимия Г. И. З. от гр. Бяла Слатина за извършено от последния престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, както и се прави искане за допускане за разглеждане на предявен от тъжителката гр.иск за присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 25.02.2024г. до окончателното й изплащане.

С разпореждане с рег.№36/23.01.2025г. по НЧХД № 311/2024г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, съдът е предал на съд подс. З. и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.02.2025г. от 10.30ч. В последствие по причини сочени от подс. З. и защитника му, адв. К., делото е отлагано няколко пъти.

В последствие по делото е постановено протоколно определение с рег.№ 128/28.04.2025г., постановено в проведеното на същата дата открито съдебно заседание, като първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство по делото поради оттегляне на частната тъжба от страна на тъжителката Д.. Районният съд е посочил, че определението, с което е прекратено производството по делото подлежи на въззивно обжалване в 15 дневен срок от датата на с.з пред Окръжен съд – Враца.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от частния тъжител В. Д. Д., подадена по пощата с пощенско клеймо от 29.05.2025г., с искане за неговата отмяна.

В жалбата е направено и искане за възстановяване срока за обжалване на процесното определение, с доводи, че е бил пропуснат по уважителни причинивлошено здравословно състояние на тъжителката, наложило провеждането на амбулаторни процедури за срок от 10 дни, считано от 29.04.2025г. и излизане в отпуск поради временна нетрудоспособност през м.май 2025г., за което е приложила медицински документи.

С определение с рег.№ 134/10.06.2025г. районният съд, в закрито заседание, без призоваване на страните, на основание чл.185, ал.1 и ал.2 от НПК е приел, че срокът за обжалване е пропуснат по уважителни здравословни причини и е продължил същия, приемайки, че депозираната от тъжителя Д. въззивна жалба и допълнението към нея са 3 редовни и след администриране на жалбата, същата е изпратена на Окръжен съд – Враца за произнасяне.

Образувано е ВЧНД №420/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца, по което е постановено Решение с рег. №151/23.10.2025г., по силата на което въззивния съд е приел, че определение № 134/10.06.2025 г. е постановено в процедура, различна от тази, по която е следвало да бъде проведена, а именно процедура по чл.186, ал.1-6 от НПК. Според мотивите на въззивния съд, първоинстанционния съд е следвало да насрочи разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, в седемдневен срок от постъпване на молбата и при положителна съдебна преценка за възникнали в срока на обжалване уважителни причини за пропускането му. Вместо това, първата инстанция погрешно е разгледала молбата в процедура по чл.185, ал.1 от НПК, касаеща продължаване на срок, определен от съда или органите на досъдебното производство, при подадена молба преди изтичането му, хипотеза различна от тази, посочена в молбата на тъжителя Д., нарушавайки гарантираното право на участие на страните.

Доколкото компетентен да проведе процедура по чл.186 от НПК, съответно да прецени дали сочените причини за пропускане на срока за обжалване на определението за прекратяване на наказателното производство № 128/28.04.2025г. са обективни и уважителни не е ОС-Враца, а PC-Бяла Слатина, пред който срокът е пропуснат, то делото е върнато на същия състав от първоинстанционния съд да извърши нужната прецизна съдебна проверка на допустимостта и основателността на искането за възстановяване на срока по чл.186 от НПК. С протоколно определение с рег.№10/15.01.2026г. състав на Районен съд – Бяла Слатина е възстановил срока за обжалване на протоколното определение №128/28.04.2025г., постановено по НЧХД №311/2024г. по описа на съда.

След преценка на наведените от жалбоподателя доводи, както и след цялостна служебна проверка на атакуваното определение, съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно, постановено при липса съществено нарушение на процесуално правила.

В процения казус жалбоподателката заявява, че обжалва определението на Районен съд – Бяла Слатина, с което се прекратява производството по делото, тъй като се е почувствала подхлъзната в това дело, както и че не е разбрала, че споразумението означава край на делото и няма да продължи с присъда.

От една страна, първоинстанционният съд, в изпълнение на процесуалните си задължения е дал възможност за становище и на двете страни в производството, след което, с оглед на демонстрираната воля е прекратил производството по делото. От друга страна, съдебният протокол представлява официален удостоверителен документ и записаните в него волеизявления на страните следва да се считат за автентични. Ако някоя от страните не е била доволна от записаното в протокола за нея съществува възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 311, ал.1 НПК да иска поправка на 4 протокола. В конкретната хипотеза, жалбоподателката не е направила такова искане, поради което следва да се приеме, че в рамките на тридневния преклузивен срок, същата не е имала възражения за неправилно отразяване на реално случилото се в съдебна зала. Освен това, в съдебно заседание пред въззивната инстанция не се сочат конкретни доказателства, които да потвърждават наведените от нея доводи.

В жалбата се сочи, че повереника на тъжителката не й е разяснил всичко около делото, съдържанието на протокола, самото споразумение и сроковете за обжалване и затова, не е разбрала, че след споразумението делото ще се прекрати без присъда за подсъдимия. Личностните погрешни възприятия на частния тъжител от възпроизведеното обяснение от неговия адвокат/повереник/ по-скоро следва да се квалифицират като неблагоприятен правен съвет, а не като юридически релевантна заблуда, която да обезсили изявлението, което тъжителката е направила. Настоящият съдебен състав намира същите за принципно неотносими към правилността на постановеното прекратително определение. При наличие на ясно и непротиворечиво изразено действително съгласие от страна на частния тъжител в съдебно заседание за прекратяване на производството, наведените с жалбата доводи не могат да послужат като основание за отмяна на атакуваното определение.