Определение № 10004 от 12.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5925/2026
- Вид
- Определение № 10004
- Подписан
- 12.03.2026
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10004 гр. София, 12.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20261110105925 по описа за 2026 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ.
Съгласно чл. 119, ал.3, възражение за неподсъдност на делото може да се повдига и служебно от съда, дори при липса на отвод, доколкото местната подсъдност се явява процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. След извършена служебна справка в НБД „Население“, беше установено, че настоящият адрес на ответника е в гр. П.
Съгласно константната практика на ВКС, понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл и изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на и срещу физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането (Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о.;
Определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о., Определение № 3768/ 30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5533/2018 г., Определение № 3868/11.24.2017 г. на САС, ГО, 10 състав по ч. гр. д. № 5884/2017 г., Определение № 3530/10.30.2017 г. на САС, ТО, 9 състав по ч. гр. д. № 2927/2017 г., Определение № 3769/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5682/2018 г. и др.).
С ТР № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г., ОСГTК на ВКС е разяснено, че преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Според легалната дефиниция, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като 1 страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. В чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането е дефинирано понятието "ползвател на застрахователни услуги". Това може да бъде застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на ЗЗП.
В настоящия случай, от твърденията в исковата молба и представените по делото доказателства се установява, че между страните в производството е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", а по силата на възникналото правоотношение, застрахователят е изплатил обезщетение на пострадало от действията на ответника лице.
Без значение е, че с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, се касае за регресна претенция по чл. 500 КЗ. Доколкото тя е свързана с наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на твърденият договор за застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател на застрахователни услуги". Въпреки че регресното право на застрахователя възниква по силата на закона, то е функционално обусловено от сключения договор за застраховка, покриваща отговорността на застрахования делинквент – настоящ ответник, и последният следва да се ползва от предоставената му потребителска защита, включително от подсъдността по чл. 113 ГПК.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ответника.
Предвид изложените съображения:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5925/2026г. по описа на СРС, 78-ми състав.
ИЗПРАЩА делото, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК, по местна подсъдност на Районен съд – гр. П.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца!
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3