Определение № 2385 от 13.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1087/2024
- Вид
- Определение № 2385
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- Светлана Тодорова, Мая Недкова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 78, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4 · Закон за защита от дискриминация
- чл.16 · Конституция на Република България
- чл.48 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2385 гр. Варна, 12.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Т.а
Членове:
Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно частно гражданско дело № 20243100501087 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез пълномощник адв.Л. П. – АК Варна срещу Определение № 4548 от 17.04.2024г., постановено по гр.д. № 10383 по описа на ВРС за 2023г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 23567 от 21.03.2024г. за изменение в частта за разноските на Решение № 693/05.03.2024г., постановено по същото дело, на осн. чл.248 ГПК.
Настоява се, че определението е незаконосъобразно с молба за неговата отмяна.
Частният жалбоподател счита, че определеното с първоинстанционното решение възнаграждение в полза на адв. Л.П. е необосновано занижено.
Посочва, че предмет на делото са шест обективно кумулативно съединени иска, като размерът на присъденото адв. възнаграждение следва да е в границите на минималния размер, определен съобразно чл.2, ал.5 във вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, а именно 6 броя искове по 400 лева или общо 2400 лева.
Счита се, че неприсъждането на възнаграждение в посочения размер е омаловажаване на адв.услуга и дискриминация по отношение на адвоката, 1 предоставил услугата по чл. 2 и чл.4 от ЗЗДискр. Сочи се, че е налице накърняване на правото на труд и неговия възмезден характер, защитен от чл.16 и чл.48 от Конституцията на Р България във вр. чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. Сочи се, че по делото липсва въведено от насрещната страна възражение за прекомерност. Настоява се, че дори да се приеме, че сред постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, българският съд да не е обвързан императивно с фиксираните минимални размери на адв. възнаграждения, то преценката му не може да бъде произволна.
Ответникът по частната жалба ЗАД «Булстрат Виена Иншурънс Груп ЕИК 000694286, редовно уведомен за подаването й, не представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 10383/2023г. по описа на ВРС е образувано по предявени от Тодор К. Т. с ЕГН ********** в условията на обективно кумулативно съединяване срещу ЗАД «Булстрат Виена Иншурънс Груп ЕИК 000694286 осъдителни искове за присъждане на застрахователно обезщение по настъпили три застрахователни събития, настъпили в периода на действие на имуществена застраховка «Каско», обективирана в застрахователна полица № S********** със срок от 04.04.2022г. до 03.04.2023г., и заведени като щети при застахователя, ведно със обезщетение за забава.
С решение № 693 от 05.03.2024г. ВРС е уважил изцяло предявените главни искове и в съответна част акцесорните такива. Доколкото в хода на съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат, който му е оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал.1 от ЗАдв, то със съдебното решение ответникът е осъден да заплати в полза на адв. Л. П. адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева, на осн.чл. 78, ал.1 във вр. чл. 37, ал.2 от ЗАдв.
С Определение № 4548/17.04.2024г. по гр.д. № 10383/2023г. на ВРС, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, инициирано от процесуалния представител на ищеца, адв. Л.П. за изменение на решението в 2 частта за разноските с присъждане на допълнителна сума до пълен размер от 2400 лева, съдът е оставил без уважение заявената молба с вх. №23567 от 21.03.2024г. Съдът се е позовал на приетото с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 становище по преюдициалното запитване, както и е съобразил фактическата и правна сложност на процеса и обема на работа на адвоката.
По същество :
На първо място, правилно и законосъобразно ВРС се е позовал на постановките, изложени в Решение С-438/22 на СЕС, т. 53 , тъй като на основание чл. 267 от ДФЕС актовете на СЕС са задължителни за всички органи и субекти в общността. Така съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, т. 53 „национална правна уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.“ Също така в решението е посочено, че не може да се приеме съдът да може да съизмерява възнагражденията, които определя с посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като поради ограничението на конкуренцията, те не отразяват реално пазарните условия и не могат да представляват пазарни цени.
Поради наличие на противоречие на чл. 101 ДФЕС (така както е тълкуван с решение С-438/22 г. на СЕС) с нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така посочената национална норма следва да остане неприложена като нищожна от момента на приемането й.
Следователно не може да се приложи и въз основа на нея да се определят конкретните размери на следващото се на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, възнаграждение (Така Определение № 741 от 25.03.2024г. по т.д. № 537/2023г. ВКС, второ ТО и др.) .
На следващо място, при определяне размера на полагащото се адвокатско възнаграждение правилно съдът е мотивирал изводите си, 3 позовавайки на определени критерии като материалния интерес на предявените искове, фактическа и правна сложност на делото, брой проведени съдебни заседания, обема на труда, положен от адвоката.
Правилно съдът е определил възнаграждението върху сбора от отделните претенции, предявени в обективно кумулативно съединение (така Определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. ВКС, второ ТО).
От значение за определяне размера на адвокатското възнаграждение предвид посочените по-горе критерии, е и факта, че адвокатът не е предприел процесуални действия, свързани с доказване размера на акцесорните исковите претенции за обезщетение за забава в плащането на главниците, като видно от мотивите на решението, съдът е определил размера, позовавайки се на правомощията си по чл.162 от ГПК като го е изчислил самостоятелно, ползвайки онлайн калкулатор.
Не на последно място недопустимо и неоправдано би било да се определи адвокатско възнаграждение (2400 лева), което практически ще надвишава размера на уважената претенция (1749.95 лева).
По изложените съображения възраженията за наличие на дискриминация и неоценяване на адвокатския труд са неоснователни и недоказани.
Като е оставил искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, исковият съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
На осн.чл.274, ал.4 от ГПК във вр.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.
С оглед изложеното, съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4548 от 17.04.2024г., постановено по гр.д. № 10383 по описа на ВРС за 2023г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 23567 от 21.03.2024г. за изменение в частта за разноските на Решение № 693/05.03.2024г., постановено по същото дело, на осн. чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5