Определение № 2747 от 05.05.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2747 гр. Бургас, 05.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120102409 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. ”Победа”, ул. ”Генерал Владимир Вазов” № 3, срещу З. Ц. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „Сл.“, бл.

**, вх. *, ет. *, ап. *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена Заповед № 3428/02.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7088/2022г. по описа на Районен съд - Бургас.

Съдът, след запознаване с материалите по служебно изисканото ч.гр.д.

№ 7088/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, намира, че въпреки дадените му от заповедния съд указания в този смисъл, за ищеца не е налице правен интерес от така предявените искове, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В този смисъл, правният интерес на ищеца и съответно допустимостта на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК в посочената хипотеза се обуславя от кумулативното наличие на двете визирани в цитираната законова разпоредба предпоставки, а именно: заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят да е събрал данни, 1 че длъжникът не живее на адреса, ведно с удостоверяване на източника на тези данни в съобщението.

Следователно, когато не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса и на още по-силно основание, когато са събрани данни, че длъжникът живее на адреса, макар заповедта за изпълнение да е връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК – чрез залепяне на уведомление, след изтичане на срока за депозиране на възражение по нея заповедта влиза в сила и подлежи на изпълнение, като въз основа на същата следва да се издаде изпълнителен лист.

В настоящия случай, от материалите по заповедното ч.гр.д. № 7088/2022г. по описа на Районен съд – Бургас се установява, че длъжникът З.

Ц. Й. е търсена няколкократно, съобразно изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, на известния по делото неин адрес, съвпадащ с регистрираните такива постоянен и настоящ адрес в Национална база данни „Население“. Видно от приложеното по делото съобщение от 06.02.2023г., при поредното си посещение на адреса на 14.03.2023г., по време на което на същия е залепено и уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след справка от съсед – *********** длъжностното лице по призоваването е установило, че длъжникът З. Ц. Й. живее на адреса и изрично е вписало тези данни, както източника им, в разписката към съобщението.

Предвид това и след изтичане на едномесечния срок за подаване на възражение срещу заповедта /започнал да тече от изтичането на двуседмичния срок от датата на залепяне на уведомлението/, заповедта за изпълнение е влязла в сила, съответно е отпаднал и правният интерес на заявителя от предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта.

Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 310/19.06.2012г. по ч.гр.д. № 296/2012г. на ВКС, I г.о. и др., исковият съд, пред който е висящо производството по предявените по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК искове, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен на свой ред да провери допустимостта на така предявените установителни искове.

По изложените съображения и доколкото за ищеца не е налице правен интерес от така предявените искове, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2409/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, 64-ти състав, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищеца.

2

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3