Определение № 1225 от 16.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1225 гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500685 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл.278, ал.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.1 и 2 и чл.33, ал.1 от ЗПК,

Въззивното дело е образувано по частната жалба вх.№

11019/07.09.2023г. от „Б.Д.“- АД, гр.С. против негативната част от Разпореждане № 2828/04.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което се отхвърля заявлението й за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника А. К. Т. от с.М., *** за сумата 104, 73 лв., представляваща такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от 14.07.2020г. Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваната част на Разпореждането, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти. Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира за разноските си по производството.

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Ч.жалба е процесуално допустима, като подадена в законния 1седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен акт, и внесена е дължимата Държавна такса за въззивното производство.

С обжалваната част от Разпореждането заповедният РС е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“- АД, гр.С., за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу длъжника за съответната сума в лева, представляваща такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от 14.07.2020г.

За да постанови в атакуваната му част от това Разпореждане, РС е 1 изложил съображения, че претендираното вземане за такса, поради липса на действително предоставена услуга на клиента, противоречи на разпоредбата на чл. 0а от ЗПК. Счел е също, че по характера си това вземане не представлява такса, а е неустойка- неустоечна клауза под форма на такса за обслужване на картата, за неизпълнение на задълженията на картодържателя по договора, което е в противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК.

Частно гражданско дело на РС е било образувано по заявление на „Б.Д.“- АД, гр.С. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК за различни други суми и основания, които са били изцяло уважени, като е отхвърлено само процесното такова, посочено като такса за нереволвиране на кредитна карта. Заявителят е поискал издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документизвлечение от счетоводните книга на банката, като в т.12 на Заявлението се претендира процесната сума в лева, представляваща такси за нереволвиране на кредитна карта.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредитор да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което претенцията на заявителят е в пълно противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Процесната претендирана сума, посочена като такса за нереволвиране на кредитна карта е в противоречие и с разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, защото тази такса е предвидена по повод неизпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, а при забава на потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания.

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, в атакуваната му част Разпореждането за отхвърляне на Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, със законните последици.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.1 и 2 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част Разпореждане №

2828/04.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РСгр.Казанлък, обл.Старозагорска.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3