Определение № 951 от 25.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951 гр. Благоевград, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20261200100585 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 7036/27.4.2026 година, подадена от М. Л. Н., ЕГН ********** с постоянно местожителство и адрес: с. Ново Делчево, общ. Сандански, ул. „***“ № 9, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. “***“ № 2.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 15.03.2021 г. е бил привлечен в качеството на такъв по ДП №27/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Благоевград, като самото обвинение е предявено на 05.04.2021 г. повдигнати две обвинения, а именно за престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 НК и за престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 НК. Твърди се, че е бил обвинен:

- за това, че на 21.03.2018г., около 17:30 часа, в с.Л., общ.Сандански в съучастие с 1

М.Г.К. /извършител/ и И.Б.Н. /помагач/, умишлено е улеснил К. в качеството му на длъжностно лице- младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУСандански при ОДМВР-Благоевград, в кръга на службата си, да състави официален документ- акт за установяване на административно нарушение №618570/21.03.2018г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на 21.03.2018г., около 17:15часа, в с.Л. с посока на движение от с. Хотово към с. Виногради, А.И.А. е управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № Е***МА, след, като е лишен от правоуправление на моторни превозни средства по административен или съдебен ред, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тези обстоятелства, а именно, че А.А. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление е управлявал на горепосочената дата и място горепосоченото МПС и заради което същият ще бъде привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, като деянието, извършено от мен се изразявало в това, че съм се подписал в акта за установяван на административно нарушение №618570/ 21.03.2018г. в качеството на свидетел, който е присъствал при установяване на описаното в този акт административно нарушение, макар че удостоверените в този акт обстоятелства не отговаряли на действителността- престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37 ал.1 точка 6 от НК;

- и за това, че на 22.03.2018г., в гр.Сандански, пред надлежен орган на власт - В.Т. инспектор „ПК“ при РУ-Сандански, който е извършвал действия по разследването, а именно - разпит на свидетел на основание чл.194 ал.4 от НПК съгласно Заповед № 244з-***г. на директора на ОД МВР по бързо производство № 339 ЗМ-168/18г. по описа на РУ-Сандански, е набедил А.И.А. в извършване на престъпление по чл. 343 в, ал. 2 от НК, като в протокол за разпит на свидетел от 22.03.2018г. съм заявил, че на 21.03.2018г., около 17:15 часа, водач на лек автомобил „Ауди А4“ с per. № Е *** МА, било лице от мъжки пол, а именно А.И.А., с отнето СУ МПС, като съм посочил „в момента в който приближихме автомобила водача излезе от него и се насочи към чешмата..“, като съм знаел, че посочените от мен обстоятелства не отговарят на действителността и А. е невинен, в следствие на което набедяване А.А. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК— престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, от една до десет години.

Сочи се, че за защита по досъдебното производство е ангажирал адв.П.Н. от Адвокатско дружество „Н.П.“ гр.Благоевград, като заплатих адвокатски хонорар в размер на 800 лв. /равняващи се на 409,03 евро/, платени по банков път на 05.04.2021г.

Твърди се, че след приключване на досъдебното производство, делото е внесено с обвинителен акт в Районен съд гр.Сандански, но поради обстоятелството, че всички съдии си направили отвод, с Решение на ВКС делото е разпределено за разглеждане от Районен съд гр.Пловдив, където е било образувано НОХД №1325/2022г по описа на Районен съд гр.Пловдив, нак.-отд-е, 16-ти състав.

2

Сочи се ,че след многократни пътувания до гр.Пловдив за участие в наказателното производство, същото е приключило на 18.04.2023 с присъда №94/18.04.2023г., постановена по НОХД №1325/2022г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, с която е бил признат за невиновен по всички обвинения, като на основание чл.304 НПК бях оправдан.

Сочи се, че в срока за обжалване и протестиране на присъдата, Районна прокуратура гр.Благоевград/ Териториално отделение гр.Сандански е внесла протест, по който е било образувано ВНОХД №1200/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, който с Определение по делото на 29.06.2023г. е оставил без разглеждане подадения протест от Районна прокуратура гр.Благоевград/ Териториално отделение Сандански и прекратил производството пред въззивния съд.

Твърди се, че считано от 15.07.2023 година оправдателната присъда срещу ищеца е влязла в законна сила.

Ищецът твърди, че от образуваното срещу него наказателно производство, преминало през всички фази- досъдебна и съдебна, е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, тъй като привличането му в качеството на обвиняем било сериозен удар срещу честта и достойнството му на човек, който не е извършил престъпление, и който заради това, че е служител на МВР може да понесе по- строга наказателна отговорност.

Описва се, че му били причинени сериозен стрес, който го съпътствал както в работата му като служител на МВР, но се отразявал в семейството му и в отношението му към приятели и познати, както и тяхното отношение към мен. Описва се, че ограничил до минимум контактите си с хора, с които се виждал често, обсъждал различни теми и поддържахме редовни контакти. Твърди се, че ищецът ограничил социалните си контакти, С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца М. Л. Н., ЕГН ********** с постоянно местожителство и адрес: с. Ново Делчево, общ. Сандански, ул. „***“ № 9, заплати следните суми:

- 100 000,00/сто хиляди/ евро - за причинените ми неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпления, за които бил оправдан и които неимуществени вреди се изразяват в сериозен стрес, който го съпътствал както в работата му като служител на МВР, но се отразявал в семейството му и в отношението му към приятели и познати, както и тяхното отношение към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата на 15.07.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

- да заплати сумата от 409,03 евро имуществени вреди, представляващи заплатен от ищеца адвокатски хонорар, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2023 година до окончателното им изплащане, както и сторените в настоящето производство разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва претенцията.

Сочи се в отговора на исковата молба, че не се оспорват обстоятелствата относно предмета на воденото наказателното производство, сочено от ищеца, неговото развитие и издадените в хода на същото актове, изложени в исковата молба.

3

С отговора на исковата молба се сочи, че претенцията е неоснователна, тъй като предявената претенция за неимуществени вреди от 100 000 евро е силно завишена и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, както и с общественоикономическите условия в страната. Твърди се от ответника, че недоказани са твърденията за настъпили в резултат от воденото наказателно производство силен и продължителен стрес, ограничаване на социалните контакти.

С отговора на исковата молба се оспорва и иска за имуществени вреди, като се твърди, че не е доказан, доколкото не са представени доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени обективно съединени осъдителни искови претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди – с правна квалификация - чл.2, ал.1, и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ причинени от незаконно и незаконно обвинение на ищеца в извършване на престъпление, за което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване:

- твърдяното наказателно производство, приключило с оправдателна присъда;

- вида и характера на описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди;

- причинно – следствена връзка между вредите и наказателното производство, което за него е приключило с оправдателна присъда.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи, твърдяното с отговора на исковата молба, относно завишения размер на претенцията.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за събиране на доказателства, чрез изискване на наказателното производство – съдът приема същото за относимо и допустимо е 4 следва да го уважи.

По доказателствените искания на ищеца за събиране на гласни доказателства – съдът приема същото за относимо и следва да го уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.

Да се изиска от Районен съд - Пловдив - нох дело № 1325/2022 година по описа на Районен съд - Пловдив, ведно с приложеното в него ДП и внох дело.

Допуска до разпит в режим при довеждане – двама души свидетели на страната на ищеца.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.