Решение № 5875 от 02.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5875 гр. **, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110146705 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена по реда на чл. 422 ГПК от „****” *** срещу Н. Н. В., В. Н. В. и Е. М. В., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответниците топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответниците Н. Н. В., В. Н. В. и Е. М. В. били потребители на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ *** на потребители в гр. **, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. **, ж. к. „****, абонатен № ***, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***” ***. През отоплителния сезон ищцовото 1 дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответника, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено, като срещу ответниците и трети за исковото производство лица била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 13.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64225 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответниците обаче оспорили дължимостта на претендираните от тях вземания, което наложило предявяването на настоящите искове. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковите претенции, като му присъди и направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Н. Н. В., В. Н. В. и Е. М. В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв.

Ответните страни релевират възражение за изтекла погасителна давност спрямо претендираните задължения и сочат, че нямали качеството на потребители на топлинната енергия, доставена в процесния имот през исковия период. Твърдят, че независимо от разпределението на вещното право на собственост върху имота, качеството потребител имало лицето, което е подало молба-декларация за встъпване в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Сочат, че на ищеца не се дължала такса за дялово разпределение, тъй като тази услуга се извършвала от трето лице. Ответниците не оспорват наличието на доставена в процесния апартамент топлинна енергия в посочените от ищеца количество, качество и стойност. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 64225 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, предшестващото настоящото исково такова, длъжници за процесните вземания в условията на разделна отговорност са били и лицата К* Т* В. и Б* Т* В.. Те обаче са заплатили претендираните от тях вземания в хода на заповедното производство, поради което издадената заповед за изпълнение е обезсилена в съответните части с Определение № 25122/18.06.2024 г.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК „***” *** е конституирано като трето лицепомагач по делото на страната на ищеца „****” EАД.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците Н. Н. В., В. Н. В. и Е. М. В. в качеството си на потребители на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. **, ж. к. „****, абонатен № ***, дължат на „****“ *** в условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми: 1/ 392,91 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, 2/ 70,41 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.11.2023 г., 3/ 17,46 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане; 4/ и 3,93 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.04.2021 г. до 13.11.2023 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“, за които на 13.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64225/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, 3 които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ от 27.04.1970 г. (л. 16), удостоверение за наследници и справка за съпруг и родствени връзки (л. 18 и л. 79) и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.06.2023 г. (л. 20) се установява, че през исковия период ответниците Н. Н. В., В. Н. В. и Е. М. В. са били съсобственици, заедно с трети по делото лица, на процесния недвижим имот, находящ се в гр. **, ж. к. „****, абонатен № ***. Видно от посочените документи, те са придобили процесния имот въз основа на настъпило в тяхна полза наследствено правоприемство, като след края на исковия период /30.04.2022 г./ са прехвърлили чрез транслативна сделка /покупко-продажба от 16.06.2023 г./ притежаваните от тях права върху имота. Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира за доказано, че ответниците, в качеството си на потребители на топлинна енергия, дължат заплащането на припадащата им се част от задълженията за топлинната енергия, потребена в находящия се в гр. **, ж. к. „****, абонатен № ***, в периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г.

Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение, че било налице признание от страна на ищеца за възникнало само между него и ответника Е.

В. облигационно продажбено правоотношение по отношение на топлинната енергия в процесния имот. За да възникне такова отношение, което да изключи отговорността на останалите съсобственици за формираните задължения, е необходимо съсобственикът, 4 за когото се твърди, че е единствен ползвател на имота, да е подал нарочно заявлениедекларация до ищцовото дружество, въз основа на което да възникне самостоятелното облигационно правоотношение между тези страни. В случая по делото не са представени доказателства Е. В. да е изразила изрично пред ищеца желанието си да встъпи в облигационно правоотношение с него като единствен потребител на топлинната енергия в съсобствения имот. Обстоятелството, че партидата на имота се води на нейно име, не доказва наличието на твърдяното облигационно правоотношение, изключващо отговорността на останалите съсобственици, тъй като за възникването на такова е необходимо изрично изявена от съсобственика воля, данни за каквато по делото не са представени. Следва изрично да се посочи, че представеното с исковата молба заявление-декларация /л. 25/ за откриване на партида касае период, следващ исковия – подадено е на 21.07.2023 г., и е подадено от новия собственик на процесния имот, закупил същия от ответниците по делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците дължат претендираните от тях цената на доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия в режим на разделна отговорност при равни квоти, предвид родствената връзка между тях – съпруга и дъщери на Николай Борисов Веселинов, явяващ се наследник на Борис Николов Веселинов и Кинка Т* В., придобили процесния имот на 27.04.1970 г.

Ответниците дължат и цената за услугата „дялово разпределение“ на основание чл. 36 от приложимите общи условия на ищеца, съгласно който клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а редът и начина за заплащане на услугата се определя от продавача (ищцовото дружество), съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Видно от представените документи по делото, дялови разпределения за процесния период са извършена от „***” ***, поради което цената за тази услуга се дължи на ищеца.

Разпечатката съдържа 27 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23e27528-41e1-4736-b216-7b162dfea6bb