Решение № 6876 от 03.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6876 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело № 20211110126108 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: 266.52 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. и за сумата от 15,80 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2017 г. – 05.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и сумата от 12,80 лева, начислена за извършено дялово разпределение на използваната топлинна енергия за периода 06.2018 г.- 04.2019 г. и 1,91 лева –законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 05.06.2020 г.

Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

Ответната страна оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/. Установи се, че исковата молба е постъпила в съда в законния срок.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, облигационната връзка – договор за продажба на 1 топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите.

Установено е обстоятелството, че за посочения период страните са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия в имота на ответника. Отношенията между страните са регулирани от приложените по делото Общи условия.

Според клаузите на ОУ /чл.29/, купувачите следвало да заплащат топлинната енергия за битови нужди по цена, определена по предвидения съответно в ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ ред, а месечната сума за енергия се определя въз основа на разпределеното за купувача количество от измерената, чрез топломера в абонатната станция топлинна енергия и нейната цена. Освен това е предвидено в чл.32 от цитираните общи условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия / прогнозни или изравнителни /в 30 – дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.

Установи се, че за посочения период имота е бил топлоснабдяван, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.

За установяване фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са представени справки за отчетените показания на топломера в абонатната станция в сградата, справки за отчета на индивидуалните уреди монтирани в имота, както и документи за главен отчет и документи за извършеното дялово разпределение.

Приети са заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, чийто констатации съдът изцяло възприема при разрешаване на спора като обективно и компетентно изготвени.

Съдът намира, че възражението на ответника за погасителна давност се явява частично основателно, тъй като задълженията му са се погасявали с тригодишна давност съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС.

Претенцията на ищеца за заплащане на суми падежът на които е настъпил преди 16.06.2017 г. е погасена по давност. Издаването на обща фактура за целия отоплителен сезон не променя падежа на вече издадените ежемесечни фактури. С общата фактура може да възникне задължение за потребителя да заплати допълнителна сума, съобразно отчетеното от уредите за дялово разпределение и извършеното изравняване, с вече начислените суми или да възникне задължение за топлопреносното дружество да възстанови сума на потребителя. Задължението за заплащане на допълнителна сума и задължението за връщане на определена сума са нововъзникнали задължения и за тях тече давностен срок от момента на падежа им. Давностният срок за задълженията по всяка от издадените през отоплителния 2 сезон фактури тече от датата на падежа. Издаването на обща фактура за целия отоплителен сезон не променя падежа на вече възникналите задължения по издадените ежемесечни прогнозни фактури.

В случая не са погасени по давност задълженията за периода 05.2016 г. – 04.2019 г., тъй като падежите на тези задължения са настъпили в рамките на тригодишния давностен срок преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За този период видно от СТЕ е изразходвана топлинна енергия на стойност 592,68 лева.

Видно от приетата ССчЕ има постъпили плащания за погасяване на задълженията за исковия период. За периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г., вземанията за който са погасени по давност към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е начислена топлинна енергия на стойност 228,47 лева. От тази сума ответникът е заплатил 181,84 лева преди погасяването на задължението по давност и е прихваната сумата 3,06 лева задължение на топлофикационното дружество към абоната за недоставена топлинна енергия. Така за този отчетен период е останало вземане за незаплатената сума от 43,57 лева, което се е погасила по давност.

За непогасения по давност период 05.2017 г. – 04.2019 г. също има постъпили частични плащания в размер на 369,72 лева. За този период след отчитане на платените суми е останала неплатена главница в размер на 222,95 лева.

Искът за лихва върху непогасената по давност главница е основателен до размера от 11.02 лева.

За сумата за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение ищецът не представи доказателства за правното основание за възникване на подобно задължение и за размера му, поради което искът в тази си част е неоснователен. В настоящия случай, вдно от изслушването на вещото лице в сградата е потребена единствено енергия за БГВ, тъй като отоплението е било прекъснато и съответно не следва да е извършвано разпределение от топлинен счетоводител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. П. Л. ЕГН ********** дължи на „Т-------” ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление гр. С-----, сумата 222,95 лв.

– главница за доставена в периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № --, находящ се в гр. С-----, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 11,02 лв.– лихва за забава върху главното вземане от периода 17.09.2019 г. – 12.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ останалата част от исковете, като неоснователни.

ОСЪЖДА А. П. Л. ЕГН ********** да заплати на „Т-------” ЕАД, ЕИК --- сумата от 787,70 лева – разноски по настоящото дело и по гр. д. 24667/2020 г., СРС, 26 състав.

3

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н------Г” ООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4