Решение № 660 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602416 по описа за 2025 година С Определение от 17.03.2025 г., постановено по ЧНД № 1678/2025 г., 136-ти състав на Софийски Районен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е ОПРЕДЕЛИЛ спрямо осъдения М. Г. Б., с ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 1776/2021 г. по описа на РС – Стара Загора, НОХД № 12176/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав и по НОХД № 2610/2022 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

ПРИСПАДНАЛ е на основание чл.25, ал.2 от НК и на основание чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НК от така наложеното общо най-тежко наказание от 5 години „Лишаване от свобода“ времето, през което Б. фактически е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по групираните присъди, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и задържан по НПК и ЗМВР.

УВЕЛИЧИЛ е на основание чл.24 от НК така определеното едно общо най-тежко наказание с 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца и е ОПРЕДЕЛИЛ на осъдения М. Г. Б., с ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание 1

„Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

В законоопределения срок е постъпила въззивна жалба от адв. П. С. от САК – служебен защитник на осъдения М. Б.. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно и незаконосъобразно в частта му относно прилагането на чл.24 от НК, а именно завишаване на определеното общо най-тежко наказание с ½ (с 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“).

Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд и постановяване на ново от въззивната инстанция, с което да не бъде завишавано определеното общо наказание.

В закрито заседание от 14.04.2025 г., произнасяйки се по реда на чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК, СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е приел, че не се налага събиране на допълнителни доказателства в процеса, с оглед на което не е допуснал събирането на нови.

В съдебно заседание през въззивната инстанция осъденият се явявя лично и се представлява от адв. Р.С., преупълномощена от адв. С.. Защитата поддържа депозираната жалба по изложените в същата съображения, като моли първоинстанционното определение да бъде отменено в частта му относно прилагането на чл.24 от НК.

Осъденият Б. счита завишаването на наказанието за неправилно.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Намира, че СРС правилно е приложил разпоредбата на чл.24 от НК, доколкото осъденото лице има 12 влезли в сила присъди, две от които за деяния, извършени в условията на опасен рецидив, в частта на завишаване на наказанието и пледира изцяло за потвърждаване на първоинстанционния акт.

В последната си дума осъденият Б. моли за намаляване на определеното общо наказание.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, правилността на обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано 2 лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна при следните съображения:

Осъденият М. Г. Б. е роден на **** г. в гр. Враца, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с ЕГН: **********.

Същият е осъждан с общо дванадесет влезли в сила към датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта, като предложението на СРП е визирало три от тях, а именно:

1. С присъда по НОХД № 1776/2021 г. на РС – Стара Загора, влязла в законна сила на 23.05.2022 г., е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършено от осъдения Б. престъпление по чл.211 вр. ал.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, буква А и буква Б от НК.

2. С присъда по НОХД № 12176/2019 г. на СРС, НО, 94-ти състав, влязла в законна сила на 02.11.2022 г., е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършено от осъдения Б. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква А и буква Б от НК.

3. С присъда по НОХД № 2610/2022 г. на СРС, НО, 136-ти състав, влязла в законна сила на 13.01.2025 г., е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършено от осъдения Б. престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

С определение на СРС от 25.01.2023 г. по НЧД № 15147/2022 г., влязло в сила на 21.06.2023 г., е извършено групиране на наказанията му по НОХД № 1776/2021 г. по описа на РС – Стара Загора и по НОХД № 12176/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав. Така определеното му общо най-тежко наказание по тези две наказателни производства не е изтърпяно към момента на произнасянето на първата инстанция.

С атакуваното определение СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като е групирал наказанията на осъденото лице по посочените по-горе три дела и е определил общо най3 тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Приспаднато е предварителното задържане на лицето и времето, през което лицето е търпяло наказание „Лишаване от свобода“ по някои от делата, включени в групата.

Считайки, че така определеното общо най-тежко наказание няма да изиграе своята превъзпитателна роля върху осъдения Б., предвид многобройните му осъждания и степента на обществена опасност на извършителя, съставът на СРС го е увеличил с максимално допустимия размер от ½, а именно с 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“, като така определеното общо най-тежко наказание възлязло в размер на 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

С оглед данните за датите, на които са извършени деянията по трите цитирани по-горе дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, законосъобразно районния съд е приел, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания, като правилно е преценил, че в случая най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения М. Б. по НОХД № 12176/2019 г. на СРС, НО, 94-ти състав в размер на 5 /пет/ години „Лишаване от свобода“.

Настоящата инстанция намира, че районният съд е направил и законосъобразен извод по отношение необходимостта от увеличаване на наложеното общо най-тежко наказание по реда на чл.24 от НК, но не е съобразил в достатъчна степен данните определящи справедливия размер на увеличеното наказание. Въззивния съд споделя доводите относно необходимостта от приложение на института на чл.24 от НК за увеличение на общия размер на определеното наказание, но го намира за прекомерно завишен в неговия максимално предвиден от закона в конкретния случай размер от ½ - с две години и шест месеца лишаване от свобода.

Според справката за съдимост на осъдения Б., извън групираните присъди, са налице множество осъждания, изтърпяването на наказанията по които не са изиграли своята роля да го поправят и превъзпитат.

Въззивният съд счита, че възраженията на защитата относно изцяло отпадане приложението на чл.24 от НК се явяват неоснователни, но намира, че следва да се ревизира извършеното от първата съдебна инстанция увеличение 4 по реда на чл.24 от НК относно неговия размер. Според настоящия състав увеличаването на общото наказание с 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца се явява прекомерно. От приложената справка за съдимост безспорно се установява, че лицето М. Г. Б. е осъждано дванадесет пъти за извършени престъпления от общ характер, като за някои от тях е настъпила реабилитация.

В настоящия случай предмет на групиране са наказанията, наложени в хода на три наказателни производства. Извън споделените доводи на първостепенния съд за наличие на основания и предпоставките по чл.24 НК, принципно за увеличение на определеното общо наказание, Софийския районен съд не е съобразил факта, че деянията, за които Б. е осъден по тези дела, са с давност от 2017, 2018 и 2020 година, тоест изминал е сравнително голям период от време от извършването им. Завишената степен на обществена опасност на осъдения действително налага, с оглед постигане целите на наказанието, да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК, но срокът с който следва да се увеличи общото наказание, не би трябвало да е максималния от две години и шест месеца, както е определил районният съд, /при общо наказание от пет години лишаване от свобода/, а една година и шест месеца.

При приложението на чл.24 НК съдът е длъжен да подложи на преценка цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията и дееца. По-строгото санкциониране по реда на чл.24 НК се определя от общите принципи за определяне на наказанията, визирани в чл.54 и чл.36 от НК. При така съобразеното, съставът на СГС намира, че увеличение в размер от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, в достатъчна степен би му въздействало поправително.

С оглед изложеното по-горе, обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен, като се намали размера на увеличението на общото най-тежко наказание, а именно от 2 години и 6 месеца, на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като в останалата част атакуваното определение бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр. чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав, РЕШИ:

5

ИЗМЕНЯ определение от 17.03.2025 г., постановено по ЧНД № 1678/2025 г. по описа на Софийски Районен съд, 136-ти състав, с което е извършено групиране на наказанията, наложени на осъдения М. Г. Б., с ЕГН **********, по НОХД № 1776/2021 г. по описа на РС – Стара Загора, НОХД № 12176/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав и по НОХД № 2610/2022 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав и му е определено едно общо най-тежко наказание от 5 /пет/ години лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА увеличението, направено на основание чл. 24 от НК, на определеното общо, най-тежко наказание, от две години и шест месеца „Лишаване от свобода“ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, като по този начин определеното общо, най-тежко наказание "Лишаване от свобода", увеличено, на основание чл. 24 от НК, е в размер на ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА "Лишаване от свобода".

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6