Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 786 от 07.05.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 179/2026
Вид
Решение № 786
Подписан
07.05.2026
В сила
07.05.2026
Състав
Бистра Бойн, Снежина Чолакова, Росица Цветкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.210 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.79б ал.1 и ал.2 изречение последно · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.79б ал.1 и ал.2 изречение последно · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.30 · Закон за собствеността
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 786

Шумен, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН канд № 20267270600179 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В. Д. В., [ЕГН] от [населено място], срещу Решение № 5 от 31.01.2026г., постановено по АНД № 336/2025г. по описа на Районен съд- [населено място], с което е потвърден Електронен фиш серия „К” № 11121623, издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата и допълнително становище от 06.04.2026г. се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че не били съобразени доводите на жалбоподателя относно липсата на доказателства за владение и ползване на процесния автомобил, както и че жалбоподателката не е единственият негов собственик. Освен това, не било установено по делото на какво основание било наложено ограничението на скоростта в процесния пътен участък, като не бил приложен План за организацията на движение в Община Нови Пазар, действащ към 20.06.2025г. Въз основа на тези допуснати процесуални нарушения се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, а съдът е постановил неправилно решение, което се моли да бъде отменено, както и потвърдения с него ЕФ. Представя се заверено копие от данъчна декларация, депозирана от трето лице по отношение на автомобила пред орган на местна власт и доказателство за заплатена глоба Електронен фиш серия „К” № 11121623. Претендират се деловодни разноски, но без доказателства за сторени такива. В открито съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.

Ответникът по касация- ОД на МВР-Шумен не изразява становище по касационната жалба в указания срок. Изпраща представител в открито съдебно заседание, който оспорва жалбата и претендира разноски.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш серия „К” № 11121623, издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя В. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно нарушение извършено на 20.06.2025г. в 12:11 часа в община Нови пазар, обл. Шумен, на път I- 2, на км 134 + 556 до пътен възел за АМ Хемус, в посока към [населено място], при ограничение, въведено с пътен знак В 26 чрез автоматизирано техническо средство АТСС (АRH CAM S1) № 11743с3, като била засечена скорост на движение на моторно превозно средство– лек автомобил [Марка], модел "250Д", с рег. № [рег. номер] от 66 км. /час, при разрешена скорост на движение в този пътен участък от 50 км./час. При справка относно регистрацията на превозното средство, било установено, че същото е собственост на Д. Н. И., починал на 03.06.2016г. и оставил за свои законни наследници съпруга Р. Д. В. и дъщери С. Д. Х. и В. Д. В., като последната притежавала свидетелство за управление на МПС. Въз основа на тези данни от ОД на МВР– Шумен бил издаден електронен фиш серия К серия „К” № 11121623, , в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 50 км/ч., установена скорост на движение от 66 км/ч., превишението от 16 км/ч., както и отчетена допустимата грешка при измерването. С ЕФ на жалбоподателя В. Д. В. била наложена глоба в размер на 50 лева за извършеното нарушение на чл.21 ал.2, вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 22.07.2025г., видно от приложена справка.

Съдът е приел, че фактът на ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно установени от свидетелски показания на служител при ОДМВР Шумен, схема на участъка с поставени пътни знаци от О. П. управление- Шумен, както и от приложените две снимки- на позиционираното на пътя техническо средство и на процесния автомобил. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила и е потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите, като е събрал всички относими доказателства, включително от трети лица- О. П. У.- [населено място] и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Нарушението е подробно текстово описано в оспорения акт. Административно-наказващия орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена- чл.21 ал.2 от ЗДвП, която е препращаща към ал.1 и е наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство преносим уред за контрол на скоростта, заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Номерът на техническото средство е надлежно посочен в електронния фиш. Лекият автомобил, собственост на жалбоподателката, е отчетливо заснет на снимката, представена пред въззивния съд, като е посочено точното място на контрол с номенклатура на пътя, сочеща на вида му, а именно- път I-2 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България в Северна България, точен километър и GPS координати на автомобила. Разположението на пътните знаци, ограничаващи скоростта, в случая знак В 26 се установява от третата схема на участъка, приложена на стр.59 от въззивното дело. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на касаторката за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

Не е налице твърдяната непълнота на доказателствения материал, поради липса на изискан и приложен план за организация на движението в О. Н. пазар и липсващо основание за ограничение на скоростта. Касаторката е санкционирана за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В цитирания законов текст е предвидено задължение на водачите на моторно превозно средство да не превишават скоростта, регулирана с пътен знак. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1- 90км.ч. извън населено място за превозно средство от категорията на процесното, това се сигнализира с пътен знак. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Какво е било основанието за поставеното ограничение на пътя е ирелевантно за поведението на водача на МПС.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол на Български институт по метрология №173-СГ-ИСИС/10.12.2024г., от които е видно, че при условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на метрологичните изисквания. По делото е приложен и надлежно съставен Протокол за използване на АТСС от 24.06.2025г., придружен с дигитална снимка на местонахождението на уреда.

Касационната инстанция намира, че на посочената в ЕФ дата и място е било осъществено процесното административно нарушение, като правилно от административно- наказващия орган е бил определен субекта от АНО. В своята жалба пред въззивната инстанция жалбоподателката твърди, че не е собственик на процесния автомобил и в решението си РС Нови Пазар, обсъждайки доказателствата е стигнал по правилния извод, че същата се легитимира като собственик по наследство на автомобила, заедно със своята майка и сестра, като наследството е било прието. В касационната си жалба касаторката променя становището си, като вече твърди, че е собственик на автомобила при квота 1/6 ид.ч. и следва всеки съсобственик понесе тежестите на общата вещ съразмерно с частта си по аргумент от чл.30 от Закон за собствеността. Настоящата инстанция намира, че посоченият текст е неприложим в случая, защото ЗДвП е специален закон спрямо нормативни актове регулиращи вещни права, а процесното административно наказание не е тежест по смисъла на ЗС, понеже не представлява разход за общата вещ.

Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Безспорно е установено, че касаторката е наследница на собственика на автомобила, починал преди повече от десет години, през което време не е била заявена промяна на данните на Националния регистър на пътните превозни средства. Автомобилът е бил деклариран от наследниците пред Община Шумен и липсват данни за направен отказ от собственост.

Поставеният въпрос в касационната жалба- защо при наличие на няколко наследници, само по отношение на един от тях е бил издаден електронния фиш, е извън предмета на спора. Действително, сестрата и майката на жалбоподателката също са собственици на процесното МПС, но липсват данни, а и касаторът не твърди да се е възползвала от възможността, предвидена в чл.189 ал.5 от ЗДвП в предходната му редакция, в 14-дневен срок да представи писмена декларация с данни, че някой от другите наследници е лицето, извършило нарушението, ведно с копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Законодателното разрешение това действие да е поставено в тежест на собственика е в съответствие с целта на ЗДвП, а именно да се ангажира отговорността на действителния извършител на нарушението, като същият бъде издирен и посочен от собственика на автомобила. В случая това не е сторено, поради което законосъобразно на нарушителя е наложено предвиденото в закона административното наказание, което е съобразено по вид и размер със санкционната разпоредбата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП.