Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 586 от 01.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10674/2022
Вид
Решение № 586
Подписан
01.02.2024
В сила
01.02.2024
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100510674 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10674/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Й.Б.“ ЕАД /предишна фирма Т.Б.“ ЕАД / ЕИК **** гр.София срещу решение №20041642 от 13.06.2022 г постановено по гр.д.№28180/20 г на СРС , 24 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че И. И. С. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от общо 1520.01 лв., съгласно фактури № 7270592665/01.04.2018 г., № 7271968238/01.05.2018 г., № 7273261282/01.06.2018 г. и № 7276020493/01.08.2018 г., както следва:

344,05 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №612094305 от 24.12.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № 011640595 от 07.10.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ****, от която сума: 141,20 лв. - съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018-31/05/2018 г. и 202,85 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;

375,66 лева дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №616615765 от 28.10.2016 г., с който се предоставя мобилен номер ****, от която сума: 151,70 лв. съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/201831/05/2018 г. и 223,96 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на 1 договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;

242,83 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № 617242840 от 09.02.2017 г., с който се предоставя мобилен номер **** от която сума: 60,87 лв. съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/201831/05/2018 г. и 181,96 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;

107,71 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №617275567 от 15.02.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ****. от която сума: 47,54 лв. съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/201831/05/2018 г. и 60,17 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;

393,86 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №618464155 от 18.08.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ****. от която сума: 142,36 лв. съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/201831/05/2018 г. и 251,50 лв. – съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;

55,90 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 15.02.2017 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство Lenovo В Black, от които: 16,77 лв. с вкл. ДДС съставляващи три дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/03/2018-31/05/2018 г. ; и 39,13 лв. с вкл. ДДС - съставляващи седем предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01/07/2018-15/01/2019 г.

; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.02.2020 г по ч.гр.д.

№4883/20 г на СРС , 24 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Дори ответникът да страда от психическо заболяване това може да доведе до унищожаемост , а не до нищожност на договорите . Не може да се ограничава правото на ответника да ползва мобилни услуги .

Ответникът е изпълнявал задълженията си за продължителен период от време и съгласно чл.35 ал.2 ЗЗД договорът трябва да се счита за потвърден поради частично изпълнение преди започналото неизпълнение от април 2018 г .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.06.2022 г и е обжалвано в срок на 29.06.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на 2 съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че между страните са сключени посочените договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях . От друга страна според представените писмени доказателства и приетата психиатрична експертиза ответникът С. страда от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане , халюцинаторнопараноиден синдром , промяна на личноста . Ответникът не е бил в състояние при подписването на договорите и споразуменията да разбира стойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си . Договорите и споразуменията са нищожни по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД /липса на съгласие/ , защото психичното състояние на ответника е трайно и не подлежи на възстановяване . Договорите и споразуменията не са породили правни последици и исковете са неоснователни .

Решението на СРС правилно като краен резултат . Установява се от представените по делото писмени доказателства и от приетата пред СРС психиатрична експертиза , че към датата на сключване на процесните договори и споразумения ответникът С. е страдал от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане , халюцинаторно-параноиден синдром , промяна на личноста. С. не е бил в състояние - при подписването на договорите и споразуменията - да разбира стойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си .

Пре тези данни незаконосъобразно първоинстанционният съд не е приложил чл.229 ал.1 т.3 ГПК – да спре производството по делото поради необходимостта да се учреди настойничество или попечителство върху ответника . При констатирано тежко психическо заболяване с непрекъснато протичане е незаконно делото да продължи спрямо ответника без учредяване на настойничество или попечителство . Неправилно СРС приема , че ответникът – и при констатираното тежко психическо заболяване и тъй като формално е дееспособен няма пречка да упълномощи адвокат и да участва чрез него в съдебното производство .

От друга страна , според СРС , ответникът от години е неспособен , не може да изяви валидно съгласие и да сключи каквито и да е договори .

За да се отстрани това очевидно противоречие , настоящият съд спря производството по делото , а след сигнално писмо на съда и предявяване на съответният иск по чл.336 и сл.ЗЗД от Прокуратурата , ответникът беше поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение /отново поради вече посоченото психическо заболяване , от което не се очаква излекуване / . След учредяване на настойничество производството по делото беше въобновено .

Основателен е доводът на въззивника , че водещите мотиви на СРС противоречат на приетото с Тълкувателно решение №5/2020 г от 30.05.2022 г на ОСГТК на ВКС . Според същото договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем 3 на основание чл.31 ал.1 ЗЗД , а не нищожен по по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД /поради липса на съгласие / . В случая обаче това е без значение за изхода на делото , тъй като възражението за унищожаемост на договорите/споразуменията е своевременно заявено и доказано с приетата пред СРС психиатрична експертиза . Изводите на същата са потвърдени и от последващото поставане на ответника под пълно запрещение с влязло в сила решение .

Ответникът макар и формално дееспособен при сключването на съответните договори и споразумения не е могъл да разбира и да ръководи действията си.

Съгласно чл.34 ЗЗД унищожаемият договор не поражда правни последици . Преклудирани , съответно недоказани са твърденията на въззивника , че е налице потвърждаване на договорите и споразуменията по чл.35 ал.2 ЗЗД поради частично доброволно изпълнение на договорите/споразуменията . Такива твърдения са релевирани едва с въззивната жалба вместо своевременно пред СРС . Не са представени доказателства от въззивника , че ответникът е изпълнил частично задълженията си по договорите/споразуменията . Отделно , потвърждаването с конклудентни действия по чл.35 ал.2 ЗЗД предполага ясно психическо отношение към извършеното - „знание“ на съответното лице за основанието за унищожаемост . В хипотеза на чл.31 ал.1 ЗЗД това означава лицето – към момента на пълното или частично изпълнение - да е било макар и временно в състояние да разбира или да ръководи действията си . В случая ответникът е бил в продължителна , непрекъсната и трайна неспособност , довела впоследствие и до поставяне под пълно запрещение , не е имал и учредено настойничество , поради което чл.35 ал.2 ЗЗД не може да намери приложение .

Налага се изводът , че решението на СРС като краен резултат е правилно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 450 лева адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20041642 от 13.06.2022 г постановено по гр.д.№28180/20 г на СРС , 24 състав .

ОСЪЖДА Й.Б.“ ЕАД /предишна фирма Т.Б.“ ЕАД / ЕИК **** гр.София да заплати на И. И.

С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 450 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4