Решение № 1564 от 02.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1564 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330102425 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

"Московска“ № 19 срещу ***** ***** (*****), родена на ***** г., гражданин на *****, ЛНЧ № *****, с паспорт № ***** издаден на ***** г., с настоящ адрес: гр. П., ул. **********“ № *, ет. **, ап. **, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 17 от ЗКСД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата ***** ***** да заплати на ищеца ********** АД следните суми: 12402,82 лв. – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти от ***** г., сключен между страните, и Допълнително споразумение към него от ***** г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми; 2218,70 лв. – договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 17.04.2024 г.; 272,91 лв. – обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 17.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 1

19.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти, по силата на който ищецът предоставил на ответницата сумата в общ размер на 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение за срок от 120 месеца. Сочи се, че на ***** г. е подписано Допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита, като първоначално договорената сума в размер на 78 233,20 лв. била намалена на сумата от 7823,32 лв. Срокът на Договора останал същият. Заемната сума следвало да бъде върната за 120 месеца от изтичане на гратисния период за издължаване на главницата и лихвата по кредита, обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от датата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Посочва се, че кредитът бил усвоен на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата на дължимата такса за обучение за съответния семестър.

Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал след предоставяне на Уверение, издадено от учебното заведение, удостоверяващо качеството на кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър. Навеждат се доводи, че всяка дължима такса на ответницата за обучение била превеждана по сметка на ***** – гр. Пловдив. По този начин банката била изпълнила своето задължение за предоставяне на кредитната сума. На 08.12.2024 г. била усвоена главница по кредита в размер на 7823,32 лв. Общата дължима главница от 12402,82 лв. била формирана от усвоената главница от 7823,32 лв. и капитализирана лихва от 4579,50 лв.

С договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 7 % годишно върху усвоената част от кредита. Според т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съобразно т. 5 от Договора кредитът следвало да се погаси в разплащателна сметка на ищеца с равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период била 28-мо число на 2 месеца. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност **********“, по която ответницата се обучавала, бил 30.09.2020 г. Поради това гратисният период по чл. 3 от Договора бил до 30.09.2021 г., съответно първата падежна вноска била от 28.10.2021 г., като кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 144,00 лв. Според чл. 17.1 от Общите условия към Договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Сочи се, че с изтичане на гратисния период, кредитополучателят не е извършвал каквито и да било плащания по кредита, вследствие на което останало неплатено задължение за главница в пълния й размер. Към датата на подаване на настоящата искова молба – 19.04.2024 г. били неизплатени 30 броя месечни погасителни вноски с падежи от 28.10.2021 г. до 28.03.2024 г. с общ размер на просрочените вноски – 4319,97 лв., от която сума, просрочената договорна лихва била в размер на 2170,46 лв., а просрочената главница – в размер на 2149,51 лв. Съгласно предвиденото в т. 17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и в тази връзка предвид липсата на плащане на 30 поредни месечни вноски, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от длъжника. Общо дължимата сумата по кредита към подаване на исковата молба бил в размер на 14894,43 лв., от които: изискуема главница в размер на 12402,82 лв. (7823,32 лв. – просрочена главница и 4579,50 лв. – капитализирана към главницата лихва на основание чл.10.2 от ОУ, начислена през гратисния период); договорна лихва в размер на 2218,70 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 17.04.2024 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 272,91 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 17.04.2024 г.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата ***** *****, чрез назначения й особен представител адв. С. М., с който оспорва предявените искове. Твърди, че 3 предсрочната изискуемост на процесния кредит не е обявена по надлежния ред, тъй като исковата молба не е връчена на длъжника, а на назначен му от съда особен представител. Поради това искът не можел да бъде уважен за вноските по кредита, чийто падеж все още не е настъпил. Дори и да се приемело, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем, то част от претендираната главница не се дължала, тъй като процесният Договор за кредит бил недействителен. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, като излага подробни доводи в тази насока. Акцентира върху това, че представеният по делото погасителен план не е подписан от страните, като поддържа, че това обуславя извода, че не е спазено изискването в Договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. При сключването на процесния Договор на кредитополучателя не била предоставена пълна, точна и максималко ясна информация относно условията на Договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Сочи, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което процесният договор се подчинява и на изискванията на ЗЗП и ЗПК.

Поддържа, че процесният договор е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 1, т.

11, 12 и 19 от ЗЗП, поради което се явява нищожен сьгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Включването (капитализирането) на изтеклата възнаградителна лихва в гратисния период към главницата по кредита, а не третирането й като самостоятелно вземане за договорна лихва, водило до неправилно формиране на приложимия към договора ГПР. В Договора за кредит не бил посочен ГПР, както и общо дължима сума, като липсвала яснота относно подлежащите на връщане суми и начина на определяне на ГПР. Това от своя страна водило до цялостна недействителност на Договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК. Сочи, че чл. 23, ал. 3 от ЗКСД дава възможност на кредитора да начислява лихва върху кредита през гратисния период, но не и впоследствие да включва изтеклата лихва в главницата по кредита и да капитализира допълнителен приход върху нея (както бил сторил кредиторът в процесния случай). Подобно действие следвало да се окачестви като нелоялна и по - специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Заявява, че в Договора липсва клауза за капитализация на лихвата към главницата, а и подобна клауза не съответствала на чл. 21 и чл.

24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата. Излага, че с 4 извършеното олихвяване на лихвите се достига до т. нар. *****анатоцизъм“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ е допустим само при уговорка между търговци. Така на практика се начислявала възнаградителна лихва, която надхвърля предвидения максимален размер от 7 %, което от своя страна противоречало на чл. 20 от ЗКСД и било в отклонение на потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл. 143 - 146 от ЗЗП. Тъй като процесният договор бил недействителен, то на основание чл. 17, ал. 7 от ЗКСД кредитополучателят бил длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихви, такси или други разходи. При тази хипотеза искът за главница, надхвърлящ размера на действително усвоената по кредита сума, се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Неоснователни били и акцесорните искове за договорна лихва и лихва за забава. Твърди, че претендираната с исковата молба лихва за забава не се дължи на собствено основание. Същата била формирана по реда на т. 17.1 от ОУ и била с характер на мораторна неустойка.

Методиката, по която се образувала (договорната лихва плюс надбавка от 10 процентни пункта) и начинът, по който се начислявала съобразно т. 17.1 от ОУ, налагало разбирането, че не се касае за мораторна лихва, а за мораторна неустойка. Доколкото договорът за кредит е цялостно недействителен, то акцесорните вземания (какво е това за неустойка) били недължими (по арг. от чл. 17, ал. 7 от ЗКСД).

По гореизложените съображения ответницата, чрез назначения й особен представител адв. С. М., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът Банка ДСК АД, чрез юрк. Л. А., моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявените искове.

В открито съдебно заседание особеният представител на ответницата – адв. С. М., намира предявените искове за неоснователни и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна 5 следното:

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от ***** г., сключен между ищеца **********“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответницата ***** *****, като кредитополучател, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233,20 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Според чл. 3 от договора гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. Според договореното в чл. 5 от договора кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период по чл. 3, обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Писменият документ, в който е обективиран договорът, съдържа превод на същия на английски език и носи подписите на страните по него на всяка страница.