Определение № 450 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. София, 09.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600514 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Т. М. от САК, защитник на осъдения С. М. С. срещу протоколно определение от 11.04.2023 г. по описа на СГС по НЧД№ 2041/23 г. , с което е оставено без уважение искането на осъдения С. М. С. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с протоколно определение на СГС от 30.09.22г., постановено по ЧНД № 489/22г. и влязло в законна сила на 08.10.22г., с което на осн.чл.450 ал.3 НПК вр. чл.38а ал.3 НК е заменено изтърпяваното от С. наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

В жалбата се отправя искане до въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното определение с твърдения, че същото е несправедливо, като е посочено, че първоинстанционния съд не е отчел, че осъдения С. е изтърпял голяма част от наказанието си, а именно 25 години. Също така не са отчетени положителните промени у осъдения през последните десет години, през което време С. е получавал само награди, а от февруари 2023 година полага и обществено полезен труд.

Предмет на въззивна проверка е правилността на първоинстанционния съдебен акт като наред с това въззивната инстанция също следва да подложи на прецизна оценка и анализ наличието на законовите предпоставки за упражняване правото на осъденото лице по чл. 70 от НК, а именно при 1 наличие на законови предпоставки, същият да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определеното му наказание.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с атакувания първоинстанционния съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срок и съответност. При преценката по същество въззивният състав намира, че същата е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

С протоколно определение от 11.04.2023 г. по описа на СГС по НЧД№ 2041/23 г. , състав на СГС е оставил без уважение искането на осъдения С. М.

С. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с протоколно определение от 30.09.22г., постановено по ЧНД № 489/22г. и влязло в законна сила на 08.10.22г., с което на осн.чл.450 ал.3 НПК вр. чл.38а ал.3 НК е заменено изтърпяваното от С. наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като е съобразил всички доказателства и по този начин е достигнал до правилен и законосъобразен извод.

От една страна, основателно решаващата инстанция е констатирала, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяно фактически повече от 2/3 от наказанието.

От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, настоящият състав изцяло се солидаризира с мотивите на контролирана инстанция по следните съображения:

От приложените по делото материали от затворническата администрация се установява, че на 22.03.2002г. осъденият С. постъпва в СЦЗ за изтърпяване на наложеното му наказание. В първоначалния период на адаптация в затвора се наблюдават извършени редица дисциплинарни нарушения, санкционирани по предвидения в ЗИНЗС ред и налагани съответни дисциплинарни наказания. Първоначалната оценка на риска от рецидив е с висока стойност от 88 точки, на същата е редуцирана с течение на времето и по настоящем е 58 точки, като съгласно изготвения актуален доклад от ИСДВР, единствената зона с ясно изразени дефицити е свързана с отношението му към правонарушението, тъй като все още не приема изцяло отговорността за криминалното си поведение и частично осъзнава факторите, допринесли за извършване на престъпното деяние.

С нарочно определение на СГС от 30.09.22г., постановено по ЧНД № 489/22г. и влязло в законна сила на 08.10.22г., на осн.чл.450 ал.3 НПК вр. чл.38а ал.3 НК е заменено изтърпяваното от С. наказание „Доживотен затвор с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

2

Правилно първоинстанционният съд е отчел, че от доказателствата по делото се установява, че поведението на С. търпи положителна промяна активно участва в предлаганите в СЦЗ дейности, проявява разбирателство и положително отношение към останалите лишени от свобода. За посочената активност режимът на изтърпяване на наложеното наказание е заменен от „специален“ на „строг“.

Направените изводи от СГС за липса на доказателства, установяващи поправителния ефект, изцяло се припокриват с актуално становище за неговата личност, както и съдържащите се в личното му затворническо досие № 277/2002г., писмени материали, в частност, първоначалният доклад и периодичните Експертни психологически заключения, както и представените писмени доказателства пред СГС. Горепосочените писмени доказателства установяват, че за времевия период на фактическо изтърпяване на наложеното наказание осъденият С. има както наложени дисциплинарни наказания за допуснати нарушения на режимните изисквания, така и предоставени награди - касае се за няколко отделни наказания и предоставени няколко отделни награди, включително и предоставена възможност за полагане на труд. На тази доказателствена база се установява, че в рамките на продължителния времеви период на фактическо изтърпяване на наложеното наказание осъденият С. има както предоставени награди (последната такава датира от 21.09.22г.), така и наложени дисциплинарни наказания за допуснати дисциплинарни нарушения на режимните изисквания - последното наказание е наложено със Заповед № 696/14.12.22г. и касае извършено нарушение, изразяващо се във възникнал конфликт, прераснал в саморазправа.

Правилно този факт е възприет от първоинстанционния съд две насоки съответно от една страна като данни за обективните характеристики на извършеното нарушение, което касае предприета саморазправа, а това поведение на осъдения се припокрива с друго предходно нарушение, отново реализирано посредством действия по саморазправа; а от друга страна е отчетено, времето когато е осъществено нарушението, а именно в момент, в който СГС по реда на чл.450 ал.3 НПК и допуснатата замяна на наказанието „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години и преди преместването на лицето от зоната с повишена сигурност, което обстоятелство е отразено в изготвения Доклад на ИСДВР.

С оглед гореизложеното е верен изводът на СГС, че по отношение на лишения от свобода С. М. С. е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял две трети от наложеното му наказание, както и че не е налице втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК.

Действително, е налице промяна в първоначално идентифицираната стойност на риск от рецидив и е налице промяна в поведението на осъдения, но тази промяна не е устойчива и постоянна такава, което обстоятелство мотивира въззивният състав да приеме, че не се констатират доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро поведение от лишения от свобода осъден в условията на легитимна изолация от обществото в пенитенциарното заведение. Правилно СГС в мотивите си е посочил, че процесът на поправяне на осъдения освен, че следва да е започнал, но същият следва и е необходимо да е необратим, за да се приложи института на УПО.

Воден от гореизложеното, X състав - НО на Софийски апелативен съд и 3 на основание чл.440, ал.2 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.04.2023 г. по описа на СГС по НЧД№ 2041/23 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4