Определение № 2186 от 07.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 07.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100772 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №7989/13.12.2023г. на Д. М. Г., чрез адв. Вл. Ч. срещу Решение №211/18.10.2023г. по в.гр.д. №20231400500300/2023г. по описа на ОС – Враца, с което е отменено първоинстанционното решение, като е постановено ново, с което предявените от него срещу Е. К. А. искове за признаване за установено, че той е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор [№] с площ 19996 кв.м. и имот с идентификатор [№] с площ 19996 кв.м. по КК и КР на [населено място], обл.В., находящи се в местност "Совата", както и искането му да бъде постановено заличаване на извършеното под дв. вх. рег.[№]., Акт №103, том 3 от 2020г. на Служба по вписванията-К. вписване на съдебно решение за признаване на Е. К. А. за собственик на 1/8 идеална част от описаните имоти, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда, които не кореспондират с установеното от фактическа и правна страна на спора - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излага, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроса обусловили решаващите му изводи, които са от значение за изхода по делото, част от които са решени в противоречие с практиката на ВКС, а друга част са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, както и очевидна неправилност на същото. Счита, че съдът неправилно е обсъдил и събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигна до погрешен извод за неоснователност на предявените от него 1 искове. По изложените съображения моли, след като бъде допуснато касационно обжалване на решение №211/18.10.2023г., същото да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго решение по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло със следващите от това законни последици. В изложението на касационните основания, са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1.Предявяването на установителен иск за собственост от владелеца на недвижим имот прекъсва ли придобивната давност? При липсата на предявен насрещен иск за собственост от носителя на материалното право на собственост в същия исков процес, продължава ли да тече придобивната давност и по време на висящността на делото по предявения от владелеца иск за собственост? като се твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС в решение №99 от 10.05.2013г. по гр. дело № 681/2012г., според която прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното, като в този смисъл ищецът не може да прекъсне собствената си придобивна давност, която може да бъде прекъсната единствено с насрещен иск на собственика на вещта. Счита, че неправилно въззивният съд, отчитайки само времето до 22.12.2021г., когато е предявен искът за собственост срещу ответницата Е. А., е приел, че сроковете за придобивна давност по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС не са изтекли, без да отчете времето след тази дата до датата на постановяване на решението си, през което давността продължава да тече, тъй като ответницата не е предявила насрещен иск, с който да я прекъсне. В този смисъл към 18.10.2023г. срокът на кратката придобивна давност в полза на ищеца е изтекъл и съдът е следвало на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да го съобрази. Твърди, че придобивната давност на ищеца не е прекъсната с извършения въвод по изп. дело №132/2020г. по описа на СИС при КРС, тъй като въводът е извършен срещу предишния владелец - В. П. С., а по делото се установява, че ищецът е продължил да владее имотите и след този въвод, тъй като се касае за земеделска земя, която не се ползва в реални граници. Следващият въпрос: 2. Изгубването на действието на вписаната искова молба съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС води ли до промяна в качеството на владението върху спорния недвижим имот от недобросъвестно в добросъвестно и ако да, за кое време - от предявяване на исковата молба до вписване на решението по нея или от изтичане на шестмесечния срок за отбелязване на решението до вписването му в службата по вписвания? касаторът счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, тъй като е необходимо формиране на съдебна практика предвид празнотата в закона. Доколкото владението е фактическо състояние, а нормата на чл. 115, ал. 2 от ЗС свързва вписването на исковата молба с непротивопоставимост на действията по разпореждане с права след извършването му, касаторът поставя въпросът за действието на вписването при прехвърляне на владението и по-конкретно дали новият владелец има качеството на добросъвестен или не. Посочва, че според константната практика на ВКС, въпреки оповестителното действие на вписването, не следва да се приема, че само от този факт всяко трети лице, придобило права върху такъв имот се явява недобросъвестно, а следва да се установи по безспорен начин, че е знаело за 2 възникналия правен спор относно собствеността на конкретния недвижим имот, като счита, че същото положение важи и за владелеца, който в общия случай придобива владението на някакво правно основание, било сделка или друго с предишния владелец. Счита, че с изгубването на действието на вписването на исковата молба, с обратна сила отпадат правните последици от вписването, тоест от момента на вписването, а не от момента на изтича на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС, а постановеното решение ще има действие за трети лица от деня, в който е вписано съгласно чл. 115, ал. 4 от ЗС. Третият въпрос: 3. Владелецът на недвижим имот, който същевременно е и частен правоприемник на предишния владелец, но основава правата си на собственост на изтекла в негова полза придобивна давност, явява ли се добросъвестен, след като е придобил владението преди вписване на решението, с което по отношение на прехвърлителя му е признато със СПН, че не е собственик на имота и при изгубило действието си вписване на исковата молба на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС? се поставя във връзка с предходния и според касатора също е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага, че доколкото придобиваната давност е оригинерен способ за придобиване на вещни права, то при него съдът не следва да се позовава на предходни съдебни решения, отричащи правото на собственост на предходния владелец. Твърди, че владението му е добросъвестно, тъй като го е придобил на правно основание годно да го направи собственик и без да знае, че неговият праводател не е собственик, т.к. към датата на сделката решението, с което са отречени правата на неговия праводател, не е било вписано в службата по вписвания.

Отделно от горното, счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а именно очевидна неправилност на въззивното решение, състояща се в явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика и на основополагащи принципи на съдопроизводството. Счита, че в пълно противоречие с точния смисъл на закона е приел, че влязлото в законна сила решение по гр. дело № 804/2015 г. на ВрОС, по което страна е бил праводателят на ищеца, има действие и поражда сила на пресъдено нещо и спрямо него на основание чл. 298, ал. 2 ГПК, поради настъпилото частно правоприемство, без да съобрази, че същото решение не е отбелязано в имотния регистър към вписаната искова молба в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС, поради което това вписване е изгубило своето действие и по аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 ГПК, решението е непротивопоставимо на ищеца Д. Г. М..

Ответникът по касационната жалба – Е. А., с депозирания писмен отговор изцяло оспорва наличието на основанията за допускане до касационно обжалване. Счита, че с обжалваното решение, съдът не се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Не е налице и очевидна неправилност на същото по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване, а в случай на допускане- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като съдът след съвкупна преценка на всички събрани доказателства е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявените искове.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока 3 по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Д. М. Г., предявен срещу Е. К.

А. за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на два недвижими имота в [населено място], обл.В., а именно: поземлен имот с идентификатор [№] по КК и КР на селото с площ 19 996 кв.м. и поземлен имот с идентификатор [№] с площ 19 996 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, намиращи се в м."Совата", на основание договор за покупко-продажба от 11.09.2017г., сключен с В. П. С. като продавач, обективиран в нот. акт №34, том ІІІ, рег.

№5582, д.№268/2017г., както и на основание давностно владение, упражнявано в периода след 28.09.2020г. чрез присъединяване на владението на праводателя на ищеца – В. П. С..

Заявено е и искане да бъде постановено заличаване на извършеното с дв.вх.рег.№1282 от 26.06.2020г., акт №103, том 3 от 2020г. на Служба по вписванията-К. вписване на съдебно решение за признаване на ответницата за собственик на 1/8 идеална част от описаните имоти. Ищецът твърди, че на 11.09.2017г. с договор, обективиран в НА №34 закупил от В.

П. С. посочените по-горе два процесни земеделски имота, като на същия ден получил и владението върху тях. При изповядването на сделката продавачът се е легитимирал като собственик с нотариален акт за покупко-продажба №71, том VІІІ, рег.№7611, д.№547/2010г., обективиращ договор за покупко-продажба, сключен с П. И. С., който от своя страна е придобил правото на собственост и владението върху тях по договор за покупко-продажба от 19.02.2010г., сключен с Г. А. Арсенов /нот. акт №3, том ІІ, рег.№1198, д.№54 от 2010г.-за имот №022014/ и договор за покупко-продажба от 30.04.2010г., сключен с Ц. Д. И.

/обективиран в нот. акт №153, том ІІІ, рег.№196 от 2010г. -за имот №022015/. Продавачите по последните два договора са се легитимирали като собственици с договор за доброволна делба на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите рег.[№]г., вписан в СВ-К. с вх.рег.№245 от същата дата. В началото на 2021г. ищецът бил уведомен от праводателя си В. С., че срещу него е образувано изпълнително дело с взискател ответницата Е. А. за въвод във владение на процесните имоти, а при справка в СВ разбрал, че под дв.вх.рег.

№1282/26.06.2020г. по искане на същата е вписано Решение №49/17.02.2016г. по в.гр.д.

№805/2015г. на Окръжен съд-Враца, с което е признато на основание чл.108 ЗС по отношение на В. П. С., че Е. К. А. е собственик на 1/8 идеална част от процесните имоти, като ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на процесните имоти. При справката си ищецът узнал, че вписаното съдебно решение е влязло в сила на 24.01.2017г., когато с определение на ВКС по гр.д.№3115/2016г. въззивното решение на ВрОС не е било допуснато до касационно обжалване. Ищецът сочи, че исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство по чл.108 ЗС, е вписана в СВ-К. на 05.08.2014г., и доколкото постановеното решение е вписано след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила, то по аргумент от чл.115, ал.2 и 4 ЗС вписването на исковата молба е изгубило своето действие, а решението поражда действие спрямо трети лица от деня, в който е вписано, поради което ищецът счита, че не е обвързан от силата на пресъдено нещо 4 и решението не му е противопоставимо, тъй като вписването е извършено след сключването на договора за покупко-продажба на имотите с В. С.. Ищецът твърди, че е изключителен собственик на процесните 2 имота въз основа на сключената сделка, но ако се окаже, че неговият праводател не е бил собственик, ищецът твърди, че е придобил същите по давност като присъединява и владението на последния, упражнявано от 28.10.2010г., както и на неговите предходни праводатели, доколкото не е губил владението върху имотите след получаването им от В. С.. Счита, че следва да се приложи кратката петгодишна придобивна давност, тъй като е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, какъвто се явява и неговият праводател до 31.07.2014г., когато срещу него е предявен ревандикационният иск от Е. А.. Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск, ищецът обосновава с вписаното съдебно решение, с което ответницата е призната са собственик на 1/8 идеална част от процесните имоти, което му пречи да упражнява правото си на собственост върху процесните имоти в пълен обем.

Разпечатката съдържа 23 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23dfa5d1-d583-498f-92a5-25b036b8f3b7