Решение № 79 от 27.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Плевен, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20224400500873 по описа за 2022 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1533/19.10.2022г. по гр.д. № 1714/2022г. на ПлРС съдът е приел за установено в отношенията между страните, че И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – село *********** дължи на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. *********, със законен представител Н.Х.Б. – Изпълнителен директор и С.А.П. – Изпълнителен директор на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД сума в размер на 11 418,79лева, представляваща главница по Договор за банков кредит № 025LDR006224/19.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2021г. – датата на ИМ по заявлението от заповедното производство до окончателното погасяване на задължението, КАТО ОТХВЪРЛИЛ ИСКА за сумата от 1 642,10лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 15.05.2019г. до 07.09.2021г.; сума в размер на 95,60лева - обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 15.05.2019г. до 12.03.2020г.; сума в размер на 16,63 лева 1 договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.; сума в размер на 568,04 лева - обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 14.05.2019г. до 07.09.2021г.; сума в размер на 41,24 лева, представляващи законна лихва за периода от 08.09.2021г. до 20.09.2021г.; както и за сума в размер на 24,00лева, представляващи разноски за връчване на покана за изпълнение като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Осъдил И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – село ********* да заплати на „“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.*********, със законен представител Н.Х.Б. – Изпълнителен директор и С.А.П. – Изпълнителен директор сумата от 263,50 лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5998 по описа за 2021г. на Плевенски районен съд разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Осъдил И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – село *********** да заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.*********, със законен представител Н.Х.Б. – Изпълнителен директор и С.А.П. – Изпълнителен директор сумата от 476,05лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Осъдил “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. *********, със законен представител Н.Х.Б. – Изпълнителен директор и С.А.П. – Изпълнителен директор да заплати по сметка на РС Плевен сума в размер на 76,80 лева, на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.2 ГПК.

Недоволни от така постановеното решение са останали Първа инвестиционна банка АД, гр.София, ЕИК 831094393, които чрез юрк.П. К. го обжалват в отхвърлителните му Части, като се иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове изцяло, както и да им присъди всички разноски по делото, включително и за заповедното производство и за юрисконсултско възнаграждение. Основното оплакване във въззивната жалба е, че неправилно съдът е приел, че Договорът за банков кредит от 19.01.2016г. е нищожен и на осн. чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Твърдят, че ПлРС е уважил иска по чл.422 ГПК за главница от 2

11 418,79лв. – сбор от главниците от общо 28 погасителни вноски и е отхвърлил претенцията им за 1 658,73лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 07.09.2021г., 95,60лв. - обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 15.05.2019г. до 12.03.2020г., 16,63лв. - договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 568,04лв. - обезщетение за забава за просрочени плащания от 14.05.2019г. до 07.09.2021г., 24,00лв. разноски за връчване на покани, 41,24лв. законна лихва върху главницата за периода от 08.09. 2021г. до 20.09.2021г., което е неправилно и незаконосъобразно. Решението в тази Част да се отмени и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена исковата молба, като се приеме за установено вземането на Първа инвестиционна банка АД към И. Х.

Д., ЕГН ********** за договорна лихва в размер на 1642,10лв., за наказателна лихва в размер на 95,60лв. , за договорна лихва в размер на 16,63 лева , за наказателна лихва в разме на 568,04лв., за законна лихва в размер на 21,24лв. и за 24,00лв. разноски за връчване на покани.

Оплакват се, че първоинстанционният съд е приел за основателно възражението за неравноправност на клауза , определяща ГПР, поради факта, че е посочена само чистата му стойност , но не и как е формирана тя.

В Договор № 025LD-R-006224 за банков кредит, сключен на 19.01.2016г. - т.5 дава сведение, че към датата на сключване на договора ГПР е в размер на 9,23 %, а Общите условия, неразделна част от Договора за кредит, раздел I, ОПРЕДЕЛЕНИЯ - б."б" - давя ясна формулировка:

„Годишен процент на разходите по кредита" изразява общите разходи за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита /лихви, такси, комисиони за управление и другите разходи съгласно Закона за потребителския кредит/, свързани с Договора за потребителски кредит, които Кредитополучателя трябва да заплати, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.

Твърдят също така, че Годишния процент на разходите е изнесен и в Погасителния план - /9,23%/, също неразделна част от Договора за кредит.

По този начин считат, че е спазено изискването заложено в диспозитива на решението на СЕС по дело № С-186/16г. - чл.4, пар. 2 от Директива 93/13г., че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при Договорите за кредит финансовите 3 институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие.

Според нормата на чл.19 от Закон за потребителския кредит Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждение от всякакъв вид/, изразени като Годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите съгласно чл. 19 ал.4 от ЗПК не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута , определена с постановление на МС на Република България. Към датата на сключване на процесния Договор за кредит, размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0.00 % плюс десет пункта отгоре. В случая определения в договора размер на ГПР от 9.23 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/.

Следователно посочената клауза не е нищожна на осн. чл.19 ЗПК. В следствие на което не е нищожен и Договор № 025LD-R-006224/19.01.2016г. за банков кредит.

Молят съда да отмени Решение № 1533 от 19.10.2022г., постановено по гр.д. № 20224430101714 на Районен съд - Плевен в отхвърлителната ЧАСТ, с която е отхвърлен иска на Банката срещу И. Х. Д., за договорна лихва в размер на 1642,10лева, за наказателна лихва в размер на 95,60лева , за договорна лихва в раазмер на 16,63 лева, за наказателна ллихва в разме на 568,04лева ,за законна лихва в размер на 21,24 лева и за 24,00 лева разноски за връчване на покани.Молят да им присъди всички направени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, както и разноските по заповедното производство.

Ответницата И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – село *********** не е подала Отговор в срок и не изразява становище в съдебно заседание.

Въззивна жалба е подала и ответницата чрез адв.В. М. от ПлАК срещу решението в Частта, с която съдът е приел за установено в отношенията между страните, че И. Х. Д. дължи на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.*******, 4 със законен представител Н.Х.Б. - Изпълнителен директор и С.А.П. Изпълнителен директор на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД сумата в размер на 11 418,79лв., представляваща главница по Договор за банков кредит № 025-LD-R006224/19.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и в Частта за присъдените разноски.

Твърди, че Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е допустимо, а по същество е неправилно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Счита, че ищецът не е доказал пълно и главно, по какъв начин - в брой или по банков път, ответницата И. Д. усвоила до 28.01.2016г. сумата от 15 000 лева, преведена на основание нищожният Договор за потребителски кредит.

Първоинстанционният съд в нарушение разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК е обърнал доказателствената тежест. При липса на валидни писмени доказателства, районният съд е приел за установено по делото, че ответницата е усвоила сумата 15 000 лева без да излага съображения на кои дати и по какъв начин - в брой, на каса или с платежни нареждания е погасила стари задължения към конкретни кредитори.

Оплаква се, че от заключението на в.л. Т. И. по допуснатата от съда съдебно икономическа експертиза се установява, че в счетоводните записвания при ищеца е посочено погасяване на задължения по Договори за кредит и кредитна карта, сключени между ищеца и ответницата, както и задължения към Пощенска банка, но счетоводните записвания при ищеца не са годно писмено доказателство по делото, тъй като изхождат единствено от него и установяват само изгодни за него факти. В съдебно заседание вещото лице заявило, че такива първични счетоводни документи, подписани от ответницата, установяващи,че тя се е разпоредила до 28.01.2016г. със сумата 15 000лв., преведена по разплащателната сметка не са й представени, нито са изрично отбелязани в счетоводните записвания при ответника, следователно първоинстанционният съд неоснователно е приел за доказано по делото от ищеца, че И. Д. е получила без основание и усвоила сумата от 15 000лв.

Навежда доводи, че необосновано на доказателствата по делото и в нарушение разпоредбата на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК, първоинстанционният 5 съд е приел, че ответницата И. Д. е била надлежно уведомена за настъпила предсрочна изискуемост, преди датата на подаване заявлението по чл.417 и чл. 418 ГПК. Връчено е съобщение на сестра й, която не е от домашните й, но ПлРС е приел, че ответницата е редовно уведомена.

Излага съображения, че съдът правилно е приел Договорът за нищожен на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това е приел, че на основание чл.23 от ЗПК, ответницата дължи връщане само на непогасената и усвоена част от главницата по кредита, но не лихви, такси и разноски.

Видно от диспозитива на решението първоинстанционният съд, противно на съображенията в мотивите, е приел за установено между страните, че главницата от 11 418,79 лева се дължи на основание Договор за банков кредит № 025LD-R006224/19.01.2016г., ведно със законната лихва, в противоречие с констатацията на съда, че процесният Договор е нищожен, т.е. изначално не е породил валидно облигационно правоотношение между страните по него.

С оглед установената от съда нищожност на Договора за кредит, претендираното от ищеца вземане, за което се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, не е възникнало на предявеното договорно основание и в предявения размер. Поради това предявеният иск за главница с правно основание по чл.422 от ГПК е следвало да бъде отхвърлен.

Моли съда да отмени Решение № 1533 от 10.10.2022г., постановено по гр.д. № 1714/2022г. на Районния съд - Плевен VIII гр.св., в ЧАСТТА, с която е уважен установителния иск по чл.422 ГПК за главницата в размер на сумата 11 418,79 лева, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „АД , ЕИК 831094393, срещу И. Х. Д., както и в осъдителната Част относно разноските и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.