Решение № 1563 от 07.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

И. Д. Дрингова мл. с. Лазар Василев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от И. Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100501142 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 12478/27.05.2022г., депозирана от ответниците М. Б. И., ЕГН ********** и И. В. Б., ЕГН **********, двамата чрез адв. С. С., с адрес гр. Варна, ул. „Б.Т.“ ***, срещу решение № 260125/28.02.2022г., постановено по гр. дело № 14759/2020г. по описа на ВРС, XXXI-ти състав, с което са уважени предявените при обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 от ЗС от ищците В. С. П., К. Г.

А., С. Г. С., М. С. З., С. З. З., М. З. З. и М. М. С. 1/ за предаване владението на собствените на ищците ид. ч. от имот с ид. № *** по КККР на гр.

Варна, находящ се в гр. Варна, с. о. „М.“, целият с площ от 563 кв. м., при граници и съседи по к. к.: ***, ***, ***,

***; 2/ е отменен КНА № 79, т. І, рег. № 2441, д. № 316/2020г. на нотариус с район на действие РС Варна вписан в СВ с вх. № 26348/19.10.2020г., акт № 97, т. LXX, дело № 15520/2020г., с който ответниците са признати за собственици на процесния имот, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК и 3/ е отхвърлена претенцията им спрямо ищците за признаване по реда на чл. 72, ал. 3 от ЗС правото им на задържане върху процесния имот с ид. № *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, с. о.

“М.“, целият с площ от 563 кв. м., при граници и съседи по к. к.

***, ***, ***, *** до

1 заплащане на сумите за направени от тях, като добросъвестни владелци, подобрения, а именно: изба, изградена през 1986г. с площ от 13.10 кв. м. на стойност 4 000 лв., жилищни стаи и веранда - дървена конструкция, изградени през 1986г. с площ от 22 кв. м. на стойност от 2 500 лв., външна тоалетна дървена, изградена през 1986г. с площ от 2.5 кв. м. на стойност 250 лв., бетонни пътеки изградени през 1986г. с площ от 60 кв. м., ширина 1 м. и стойност от 2 200 лв., кладенец изграден през 1986г. с пръстени и бетонна пътека на стойност 1 500 лв., череши 2 бр. на по 20г. – 300 лв., малки череши 2 бр. на по 6г. – 250 лв., сини сливи 2 бр. на по 15г. – 140 лв., дюли 2 бр. на по 25г. – 80 лв., бадем 1 бр. на 25г. – 75лв., 2 бр. киви на по 18г. – 50 лв., лешници и финап 4 бр. – 90 лв., смокиня 1 бр. и 3 бр. дрян – 110 лв., асма 2бр. чукани и желязна конструкция 500 лв. и круша петровка 1бр. на 30г. – 30 лв.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение. Считат, че са доказали право на собственост върху процесния имот, на осн. § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ. Излагат, че с издадения КНА № 79, т. І, рег. № 2441, д. № 316/2020г. на нотариус с район на действие РС Варна вписан в СВ с вх. № 26348/19.10.2020г., акт № 97, т. LXX, дело № 15520/2020г., е налице едно правилно и законосъобразно нотариално удостоверяване. Намират, че разполагат с право на задържане на процесния имот. Твърдят, че не е налице неоснователно владение върху имота и ищците нямат правен интерес от оспорване на КНА. Не е установено по делото, процесният имот да е реституиран в полза на ищците, поради което за същите не е налице процесуална легитимация да водят ревандикационен иск. Молят за обезсилване на постановеното решение, а в условията на евентуалност за отмяна, поради неправилност.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намират за правилно и законосъобразно. Претендират разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по активно и пасивно обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от В. П., К. А., С. С., М. З., С. З., М. З. и М. С. срещу М. И. Б. и И.

В. Б. за приемане за установено, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, целият с площ от 563кв.м., при съседи: ***, ***, *** и

*** и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху процесния имот, както и искане да се отмени констативен нотариален акт №97, т. LXX, дело 15520/2020г. вх. peг.26348 дв. вх. peг.26017 на Служба по вписванията - гр. Варна, с който ответниците са признати за собственици по давностно владение на процесния недвижим имот.

В исковата молба се излага, че с решение №822/02.10.2001г. на ОбПК гр.Варна, като наследници на В.Д.К., б.ж. на гр.Варна, им е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници по отношение на недвижим имот, целият с площ от 8дка, представляващ нива от 5 дка и лозе 2 от 3 дка, находящ се в м.„М.то“, в землището на кв.„ВладиС.о“, гр.Варна, съставляващ имот пл.№ 89 по Комбинирания план на м.“М.то“ от 1997г., попадащ в територия по §4 от ЗСПЗЗ. По сега действащата кадастрална карта на гр.Варна имот пл.№ 89 по Комбинирания план на м.„М.“ от 1997г., землище на кв. „Вл. В.“ обхваща няколко поземлени имота, предоставени и закупени от бивши ползватели или възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на В.К.. Един от тези имоти, попадащ частично в границите на горепосочения стар имот пл.№ 89, е ПИ № 470 по ПНИ на с.о.„М.“, сега поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Варна, целият с площ от 563 кв.м., при съседи: ***, ***, *** и

***.

Твърдят, че целият поземлен имот с идентификатор *** е бил закупен неправомерно по реда на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от наследниците на бившия ползвател И. Б. И., поради което ищците са завели отрицателен установителен иск за собственост. С решение № 484/14.02.2007г., постановено по гр.д. № 1627/2006г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, оставено в сила от ВОС и влязло в законна сила на 27.02.2008г., съдът е приел за установено спрямо наследниците на И. Б. И. М. И. Б., В. И. Б. и К.Я. И., че настоящите ищци - В. С. П., К. Г. А., С. Г. С., наследниците на Злати Киров З., М. С. Г. и М. М. С. са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.„ВладиС.о“, съставляващ поземлен имот № 470 по ПНИ на с.о.“М.“, с площ от 546кв. м., на осн.чл.97 ал.1 от ГПК /отм./.

След влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, както и след изменение на КККР на гр. Варна, за имот с идентификатор *** със заповед №18-4151-29.05.2015г. на Началника на СГКК-Варна, в полза на ищците - всички наследници по закон на В.К., е била издадена заповед №ПР01/04.02.2016г. на кмета на район „Вл. В.“ при Община Варна, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в законна сила на 14.03.2016г., с която им се възстановява правото на собственост по отношение на 546 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.№*** по КККР на гр.Варна (идентичен с ПИ №470 по ПНИ на с.о.„М.“), целият с площ от 606 кв.м., при граници и съседи:

***, ***, ***, ***. В заповедта се посочва, че възстановяването на идеалните части от имота се извършва в съсобственост с наследниците на И. Б. И..

Със съдебно решение № 520/13.02.2017г., постановено по гр.д. № 15210/2015г. на PC-Варна, XXIV-ти състав, влязло в законна сила на 19.03.2018г., съдът е отхвърлил предявения от съпрузите М. И. Б. и И. В. Б. срещу наследниците на В.Д.К., б.ж. на гр.Варна, установителен иск за признаване за установено между страните, че са собственици на целия поземлен имот с идентификатор *** от кк на гр.Варна, на основание давностно владение, осъществено в периода от 16.02.1990г. до деня на подаване на исковата молба - 08.12.2015г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

С решение № 70/22.01.2020г. по в.гр.д.№1654 от 2019г. по описа на ОСВарна, процесният поземлен имот с идентификатор *** по КК на 3 гр.Варна, целият с площ от 563 кв.м., при съседи: ***, ***. *** и *** е допуснат до съдебна делба между съсобствениците - настоящи ищци, при съответните квоти, като съделителите М. И. Б. и И. В. Б. са били изключени от делбата, тъй като съдът е установил, че те нямат собственост в процесния имот. Това съдебно решение е влязло в законна сила на 30.06.2020г. и е било отбелязано своевременно под № 81, т.XI, вх. peг.19503, к.д.3832, дв. вх.peг.19256 от 14.08.2020г. на Служба по вписванията - гр.Варна.

Въпреки наличието на три съдебни решения, водещи до извод, че М. И.

Б. и И. В. Б. нямат собственост в имот с идентификатор *** от КК на гр.Варна, същите са се снабдили с констативен нотариален акт № 97, т.LXX, дело 15520/2020г., вх.peг.26348, дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията - гр.Варна, на основание чл.587, във вр. чл.588 от ГПК и гл.II и III от ЗКИР, че са собственици на гореописания поземлен имот, придобивайки го в СИО.

Междувременно ищцата В. С. П., в качеството си на наследник по закон на В.Д.К., на 30.09.2019г. е подала заявление peг. № АУ096215ВН на Община Варна, с което е поискала от Община Варна да издаде протокол за въвод във владение за гореописания поземлен имот като извърши въвода ефективно, т.е. с уведомяване и присъствие на лицата, които се намират в имота. Такъв въвод във владение до настоящия момент няма осъществен и няма издаден протокол за него.

Наличието на неправомерно издаден КНА №97, т.LXX, дело 15520/2020г., вх. peг.26348, дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията – гр.Варна, в който акт са обективирани привидни права на собственост в полза на ответниците по отношение на ПИ с идентификатор *** от КК на гр.Варна, както и факта, че М. И. Б. и И. В. Б. все още владеят процесния поземлен имот обусляват правния интерес на ищците от завеждане на ревандикационен иск спрямо ответниците, както и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на КНА №97 т. LXX, дело 15520/2020г.вх. peг.26348 дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията - гр.Варна.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който считат предявените искове за неоснователни. Възразяват, че държат вещ, която не е идентична по площ, граници, местонахождение, с тази, която се претендира в ИМ. Твърдят, че ПИ с идентификатор *** с площ от 563кв.м. при граници по КК: ***, *** и

***, описан в нот. акт №79, т.1, peг.№2441, дело

№316/16.10.2020г. вписан в Службата по вписванията–Варна, акт №97, т.LXX, дело №155208/2020г., стр.№70, вх.рег.№26348/19.10.2020г., е идентичен с имота, предоставен за ползване на наследодателя им И. Б. И., б.ж. на гр.Варна, починал на 10.04.1991г., съгласно протокол №29 на ИК на 26.12.1985г. и удостоверение №17/02.01.1986г. за представяне на право на ползване на земя с протокол №29/26.XII.1985г. на ИК на ВНС за одобряване на лицата, включени в приложения списък №1 и списък №2.

Считат, че в решение №484/14.02.2007г. на ВРС, 35 с-в, по гр.д.

4

№1627/06г. на ВРС, неправилно се приема за установено, че ответниците не са собственици на имот, представляващ реална част от имот с №470 в м.„М.“, в гр.Варна, с площ от 546 кв.м., защото по делото не са приети и приложени доказателства за заплащане на имота в посочения от закона срок.

Възразяват срещу твърдението, че съпоставен със сега действащата кадастрална карта на гр.Варна, стар имот пл. № 89 по комбинирания план на м.“М.“ от 1997г., землище в кв. „Вл.В.“ обхваща няколко поземлени имота, предоставени и закупени от бивши ползватели. Един от тези имоти, попадащ частично в границите на посочения стар имот с пл. № 89 е ПИ №470 по ПНИ на с.о.“М.“, сега е поземлен имот с идентификатор *** по кк на гр.Варна, целият с площ от 563 кв.м.

Твърдят, че наследодателката на ищците В.К. не е имала имоти в тази местност. Земята е следвало да се върне стига тя да е в съответните реални граници, но към датата на поисканата от ищците реституция -17.01.1992г., по преписка със заявление №30191, всичко в местността „М.то“ е било раздадено, препарцелирано, оградено, застроено и облагородено. Имотът, владян от ответниците, не попада нито в цялост, нито частично, в стар имот пл.№89 е ПИ №470 по ПНИ на с.о. „М.“.

С удостоверение №17/02.01.1986г. е предоставено право на ползване на И. Б. И. на земя, в изпълнение на ПМС №11/02.03.1982 г. на МС на НРБ върху имот, представляващ хавра с площ от 0.6дка. в местността „Завоя“ при граници: Й.С. и Р.А.. Ответникът М. И. Б. е син и наследник на К. И.а и И. Б., брат и наследник на В. И., и съпруг на ответницата И. Б.. Парцелът е предоставен на И. Б. от 02.01.1986г. с удостоверение №17 по ПМС 11 с право на ползване на земя и тогава представлява хавра. През 1981г. са направили големи промени в имота, които включват ограда, изчистване на мястото, направа на кладенец, насъждения и постройка от 13,38кв.м. Наследодателите на ответниците са стопанисвали имота от 1986г. Подавали са заявления, декларации, плащали са данъци. На 29.06.1992г. парцелът е вписан, като в молбата до кметство ВладиС.о са описани всички насъждения, както и постройката. На 29.09.1994г. са заплатени за парцела общо 24300лв., от които към кметство ВладиС.о - 3600лв., към община Варна - 2700лв. и към кметство ВладиС.о основна цена 18000лв.