Решение № 47 от 06.07.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Търговище, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223500600041 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

Делото е образувано по жалба на адвокат Н.С. – повереник на частния тъжител и граждански ищец М. М. М. против Присъда № 5 от 21.01.2022 год., постановена по НЧХД № 532/2021 год. на Районен съд - Търговище, с която съдът е признал подсъдимите Т. АНДР. Й. и ИВ. Й. ИВ. за невиновни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения по чл. 148, ал. 2, във връзка с ал 1, т.

1 и 2, във връзка с чл. 147, ал. 1 НК и са отхвърлени предявените граждански искове срещу подсъдимите.

В жалбата не е посочен от какъв порок страда първоинстанционната присъда. Жалбоподателят моли да бъде отменена присъдата на Районен съд – Търговище и да бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и по двете повдигнати обвинения за всеки един от тях, да им бъдат наложени справедливи наказания, като заедно с това бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер. Въпреки изразената във въззивната жалба готовност за представяне на допълнителни съображения към изброените оплаквания в изготвената жалба, в срока по чл.

320, ал. 4 от НПК, писмени доводи не са постъпили по делото, включително и не са направени доказателствени искания.

От защитника на подсъдимите адв. А.Д. е постъпило възражение срещу въззивната жалба от 19.04.2022 г. и молба от 07.06.2022 г., с което се моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло. Поискано е 1 извършването на оглед на приобщения към делото видеозапис от минутите на процесния случай на ул. „Паисий“ в гр. Търговище. Според адв. Д. с извършването на оглед на записа ще се потвърди недостоверността на свидетелските показания на свидетелите на обвинението, доколкото същите свидетели са влизали и излизали неколкократно в работилницата, а не са стояли на тротоара, пиейки кафе. Защитникът на подсъдимите прави също доказателствено искане за допълнителна видеотехническа експертиза, както и видеоидентификационна експертиза на същия видеозапис, която да идентифицира лицата от записа.

Производството по НЧХД № 532/2021 год. на Районен съд-Търговище е образувано след като с Решение № 34 по ВНЧХД № 119 от 2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище е била отменена Присъда № 7 от 22.03.2021 г. по НЧХД № 71 от 2021 г. на Районен съд – Търговище и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 335, ал. 2, във връзка с чл 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от повереника на частния тъжител адв. Н.С. и лично от частния тъжител М.М..

Адв. С. счита, че в предходните съдебни инстанции са събрани множество доказателства, сочещи към това, че М.М. нито е прередил подсъдимия И., нито е отправял обидни думи към него. На следващо място, адв. С. твърди, че единственият свидетел, който твърди, че е чул обидни думи е братът на подсъдимия, като това следва да се отчете при преценката на достоверността на тези показания. Според адв. С. от видеозаписа става ясно, че за минутадве, докато подсъдимият е избирал нови гуми, гумаджията е обслужил тъжителя, което не може да бъде квалифицирано като пререждане.

Повереникът счита, че подсъдимите са споделили в социалните мрежи невярна информация, като И. много добре е знаел, че същата е невярна, а майка му – подсъдимата Й. по никакъв начин не е изследвала достоверността . Моли съдът да постанови решение, с което да признае подсъдимите за виновни, да ги осъди според обвиненията, повдигнати в тъжбата и да уважи предявените срещу тях граждански искове в размер на 1500 лева за всеки един от тях по повдигнатите обвинения.

Защитникът на подсъдимите адв. А.Д. поддържа подаденото възражение срещу въззивната жалба и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият И. поддържа изложеното от защитника му.

Подсъдимата Й. също се присъединява към казаното от своя защитник.

Допълва, че не е искала с публикацията си да унижи тъжителя, но ако е искала е можела да го направи. В последната си дума твърди, че не е набедила никого, а е изнесла една истина.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкуност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от страните, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно чл. 314, ал. 1 НПК намери за установено от фактическа страна следното:

2

На 09.01.2021 г. около 15 часа подсъдимият И.И. заедно с брат си А. И. били пред сервиза за вулканизация и монтаж на гуми на ул. „Паисий“ в град Търговище и чакали реда си, за да бъдат обслужени – да им бъдат сменени две гуми, поставени върху джанти. Пред тях имало и други клиенти и те чакали реда си. Св. Ах. и св. А. И. влезли в склада, за да изберат гуми. След като гумите били избрани, св. А. взел техните гуми и подс. И. и брат му започнали да чакат избраните гуми да бъдат монтирани. В това време дошъл тъжителят и св. Б., влезли в работилницата с гума и заедно с намиращия се в работилницата св. Хр. Д. попитали майстора – св. Ахмедов дали ще им направи гумата и оставили гумата до машината. Работникът взел гумата на тъжителя и я направил преди гумите на подсъдимия И. и св. А. И..

Подсъдимият И. възприел това за пререждане, афектирал се и задал въпрос на тъжителя „Защо ме пререждате?“. Тъжителят си взел гумата, запътил се към автомобила си и при качването в колата си изрекъл думата „дрисльо“ по адрес на подс. И..

След като подс. И. и св. А. И. се прибрали в дома си, те споделили случката със своята майка – подсъдимата Т.Й.. Възмутена от станалото, подсъдимата решила да сподели случая в социалната мрежа „Фейсбук“, като написала“: „Днес между 14.30 ч. и 15.00 ч. на гумаджийницата на улица Паисий, синовете ми са били прередени от цивилни служители на МВР Търговище – М. и неизвестен“. Написала също, че: „на въпроса защо ни пререждате?, зададен от големият ми син, М. е използвал благозвучната българска дума „дрисльо““. Тази нейна публикация била споделена по-късно от подсъдимия И. на стената си и в групата „Бъдеще за Търговище“ в социалната мрежа „Фейсбук“.

На 09.01.2021 г. тъжителят М. М. М. открил във „Фейсбук“ публикация от подсъдимата Т.Й., в която са изписани извършени според нея действия от негова страна, като директно го назовава по име. Публикацията била със следния текст: „Днес между 14.30 ч. и 15.00 ч. на гумаджийницата на улица Паисий, синовете ми са били прередени от цивилни служители на МВР Търговище – М. и неизвестен. На въпроса защо ни пререждате?, зададен от големият ми син, М. е използвал благозвучната българска дума „дрисльо“…“.

Непосредствено след това, тъжителят М. видял, че гореизложната публикация била споделена от подс. И.И. в групата „Бъдеще за Търговище“ в социалната мрежа „Фейсбук“. Според тъжбата тъжителят М. останал изумен и крайно огорчен от изложеното в публикациите, с накърнено име, чест и достойнство, поради обстоятелството, че нито един факт от изнесеното в публикациите не отговаряло на истината. Тези две публикации тъжителят М. приел като клевета, която го злепоставила пред голям брой хора. Според тъжбата твърдението, че полицейският служител М., е той, поради обстоятелството, че в състава на МВР Търговище няма друг служител с тази фамилия, използвайки служебното си положение е прередил гражданин, обидил е един от тях, като използвал думата „дрисльо“, било сведено до знанието на огромен брой хора, посредством социалните мрежи. Веднага след публикациите на тъжителя започнали да се обаждат негови приятели и познати, които питали дали е вярно написаното.

3

Непосредствено след публикацията срещу М.М. започнала дисциплинарна проверка, Във връзка с публикацията подс. Й. провела разговор онлайн с Началника на РУ Търговище. Била проведена и лична среща между него и подсъдимите.

Вследствие на публикациите на подсъдимите И. и Й. тъжителят М. се почувствал крайно огорчен и с потъпкано достойнство именно поради това, че изнесените в публикациите обстоятелства достигнали до знанието на много хора, тези обстоятелства не отговарят на действителните факти, като по този начин бил наклеветен от подсъдимите с крайно негативни последици за него.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от обясненията на подсъдимите И.И. и Т.Й., показанията на св. А. И. и писмените материали по делото, приобщени към доказателствения материал в хода на първоинстанционното производство. Подсъдимият И. потвърди, че е споделил публикацията на майка си – подс. Й., като заяви, че написаното в публикацията отговаря на истината. Заяви, че целта му е била: „не да накърни имиджа на господин полицая, а да покажа в светлината, в която не трябва да бъде нито един полицай“. Подсъдимата Й. потвърди, че тя е написала във „Фейсбук“ посоченото в тъжбата. Направила го, защото случилото се според нея е недопустимо. Целта на подсъдимата е била не да опозори или оклевети тъжителя, а да даде гласност на случилото се, тъй като: „всички сме хора, имаме сърца, души, чувства и т.н.“. Както подсъдимият И., така и св. А. И. са категорични, че тъжителят е изрекъл по отношение на подсъдимия И. думата „дрисльо“. Действително, подсъдимите и св. А. И. са близки роднини, но това не означава, че показанията му, както и обясненията на подс. И. следва да не бъдат кредитирани по делото като недостоверни. Гласните доказателства в тази група са ясни, последователни, категорични, кореспондиращи както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

По делото се оформи втора група гласни доказателства – показанията на св. А. Б., св. Х. Д., св. И.И., дадени в производството пред първата инстанция.

Тези свидетели заявиха, че не са чули тъжителя да употребява думата „дрисльо“ по адрес на подсъдимия И.. Свидетелите А. и Д. потвърдиха, че тъжителят е занесъл гумата си на А. и въпреки че преди него чакали реда си подсъдимият И. и неговият брат – св. А. И. По този начин тази част от техните показания също потвърждава гореизложената фактическа обстановка, а именно, че подсъдимият И. и неговият брат са били прередени от тъжителя.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите И., Д. и Б., дадени пред районния съд, според които тъжителят не е употребил думата „дрисльо“ по адрес на подсъдимия И.. И свидетелят И.И., и свидетелят Х. Д. са полицейски служители – колеги на тъжителя и като такива са заинтересовани от изхода на делото. Освен това тези показания не кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Също така е налице противоречие в показанията на тази група свидетели – според свидетеля Х. Д. той и тъжителят отишли вътре в работилницата до св. А., за да говорят с него и да го питат дали ще може да 4 монтира гумата, която носят. Според свидетеля Б. обаче, той е бил с тъжителя и го придружил до „гумаджийницата“, като помогнал на тъжителя при разтоварването на гумата. Според този свидетел тъжителят не е говорил с гумаджията (св. А.), като твърди, че бил през цялото време до тъжителя. На първо място, свидетелят А. Б. не се е намирал през цялото време до тъжителя М.. Това се установява от фотоалбума към заключението на вещото лице В.В. по изслушаната съдебнавидео-техническа експертиза. В него на снимки 62-65 се вижда, че тъжителят (посочен от вещото лице в заключението като лице № 1) тръгва към автомобила си с готовата гума, без да бъде придружаван от свидетеля А. Б. (когото страните посочиха в съдебно заседание на предявената им снимка № 43, стр. 17 от заключението, че е облечен в зимно яке, което в долната си част е червено, а отгоре сиво). На следващо място, от фотоалбума също така се установява, че свидетелят Х. Д.

(посочен от вещото лице в заключението като „лице № 2“ и от страните в съдебно заседание, че лице № 2 е този свидетел) е бил в работилницата без тъжителят да го придружава. На снимки от 1 до 6 свидетелят Х. Д. отсъства, като за първи път същият се появява на снимка № 7 в лявата част на кадъра откъм работилницата, т.е. до този момент св. Д. се е намирал вътре в работилницата. Тъжителят не се намира в близост до св. Д. по същото време на същите кадри. М.М. за пръв път се появява в кадър на снимка № 5, намирайки се до колата си, т.е. той току-що е слязъл от нея. Единственият период, в който тъжителят М.М. не присъства на снимките след това е на снимки 45 до 59, като на снимка 44 се вижда, че той върви в посока към работилницата, а на снимка 60 и сл. се вижда как излиза от работилницата и тръгва към автомобила си, носейки готовата гума. Няма как да се приемат за достоверни показанията на св. Д., че същият е бил вътре в работилницата заедно с тъжителя М., за да говори със свидетеля А. относно работата по гумата на М.. Тези разминавания в показанията на свидетелите Д. и Б. са нелогични и противоречат на правилата на формалната логика. Поради описаните противоречия, съдът не кредитира тези свидетелски показания като изцяло недостоверни.