Решение № 5163 от 15.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5163 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110213629 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от срещу Наказателно постановление № РД-05-0116/13.07.2021 г., издадено от директора на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.

209а, ал. 4, вр. ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т. 11 от Раздел I от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-132/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на посочен номер и дата на издаване на НП; погрешна правна квалификация, като отделно се излагат и съображения за маловажност на нарушението.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП като изтъква, че в НП липсва номер и дата на издаването му, а само е посочен изходящ номер и дата, което е различно. Сочи, че това е съществено процесуално нарушение, тъй като затруднява преценката за компетентност на подписалият го и за спазване на срока по чл. 34 ЗАНН. Оспорва и извършването на самото нарушение, като сочи, че управителят е направил всичко възможно да приключи дейността на заведението в указания в заповедта срок, но не е могъл да изгони клиентите. Отделно от това допълва, че проверката е била извършена в 23:15 часа, което е съвсем кратък срок след установения край на работното време и е имало клиенти единствено на една маса, поради което настоява в условията на алтернативност за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна – СРЗИ /доколкото към момента на приключване на съдебното следствие не са влезли в сила измененията на ЗАНН обн. в ДВ, бр. 109/2020 г./ не изпраща 1 представител, като в придружителното писмо са изложени съображения по същество, в които се претендира потвърждаването на НП.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.03.2021 г. в 23:15 часа свидетелят Л. Д. – на длъжност старши инспектор в отдел „Превенция на зависимостите“ в СРЗИ извършила проверка на място в ресторант „, находящ се в гр. стопанисвано от . При проверката св. Д. установила, че ресторантът е отворен и работи с клиенти в 23:15 часа, като на една маса има клиенти, които консумирали храни и напитки. На място бил управителят на заведението и той разяснил на свидетелката, че касата е приключена преди 23:00 часа, но не могъл да изгони клиентите.

При така установената фактическа обстановка, на 05.03.2021 г. св. Л. Д. съставила АУАН на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, вр. на т. 11 от Раздел I от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД01-132/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването . В акта нарушението било описано като работа с клиенти в 23:15 часа. Актът бил съставен в присъствие на законния представите на нарушителя и на свидетели при установяване на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който не изложил писмени възражения срещу акта, а единствено написал, че има такива. Но в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не подал възражение срещу констатациите по акта.

С оглед така съставения акта, на 13.07.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от директора на СРЗИ, като в него е посочено, че жалбоподателят е нарушил на т. 11 от Раздел I от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01132/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ , а наказанието на жалбоподателя е наложено на основание чл. 209а, ал.4, вр. ал. 2 ЗЗ. Като в НП нарушението било описано по идентичен начин с АУАН, като било допълнено, че ресторантът работи с клиенти в 23:15 часа в нарушение на противоепидемичните мерки.

Видно от отбелязването върху приложеното по делото Наказателното постановление, то е връчено на жалбоподателя на 02.09.2021 г. Жалбата срещу НП е изпратена по пощата до СРЗИ на 09.09.2021 г., поради което съдът е приел за ирелевантно отбелязването върху НП, че е влязло в сила на 10.09.2021 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Д., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката потвърждава, че лично е посетила обекта и в ресторанта е установила клиенти на една маса в 23:15 часа. Тя споделя и за проведения с управителя на заведението разговор относно приключването на касата преди 23:00 часа.

Жалбоподателят не оспорва наличието на клиенти в заведението в посочения час, а доводите му за отмяна на НП са преимуществено правни.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок /актуален към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съществено нарушение на процесуалните правила, като и наказващият орган неправилно е оценил обществената опасност на нарушението.

Установяването на административното нарушение е извършено от компетентен орган на основание чл. 231, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 213, ал. 1 от Закона за здравето – св. Д., на длъжност "" в СРЗИ. Налагането на административното наказание също е извършено от компетентен административнонаказващ орган на основание чл. 231, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 213, ал. 1 от същия закон – д-р

Съдът намира за неоснователни основаните доводи на жалбоподателя, че в НП не е посочен негов номер и дата на издаване. Видно от самото НП, в горната му лява част е вписан не само номер, но и дата на НП. Доколкото същите са инкорпорирани в документа, който е подписан от наказващия орган, съдът намира, че същите са достоверни и изпълняват изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 НП. Дали номерът е посочен като изходящ, входящ или друг е без значение, доколкото чрез него може да се индивидуализира документа. А освен това в случая видно от датата на НП и инкриминираното деяние, не се поставя и въпроса за антидатиране на НП.

Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като е посочен вида на обекта /ресторант/, датата и часа на проверката и установеното нарушение – работа с клиенти след 23:00 часа. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация.

Свидетелите по акта са индивидуализирани чрез техните имена, ЕГН и адрес.

Конкретизирано е и наказаното лице, както и адреса на обекта, където е установено нарушението.

Но съдът намира, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т. 6 ЗАНН, което е свързано с неправилно посочена нарушена разпоредба в АУАН и в НП.

Съгласно актуалната редакция на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на нарушението и на издаване на НП, „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.

4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева.“ Като ал. 2 предвижда санкция от 500 до 2000 лева, ако нарушителят е юридическо лице.

В практиката си по идентични случаи, касационната инстанция е достигнала до извода, че всъщност чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа състав на административно нарушение, а не конкретната разпоредба на заповедта на министъра на здравеопазването или овластяващата норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба е бланкетна и препраща към общ административен акт, /в случая Заповед № РД-01677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването и последващите й изменения/ относно въведената и неизпълнена противоепидемична мярка, според практиката на АССГ не означава, че с този акт са въведени административни нарушения. В този смисъл е и Решение № 1781 от 17.03.2022 г. на АССГ по адм. д. № 107/2022 г. Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, тези заповеди са общи административни актове, с които са въведени определени задължения за спазване на противоепидемични мерки спрямо неопределен брой лица. Но неизпълнението на тези задължения е въведено като административно нарушение именно в чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.

Но разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ изобщо не е спомената като нарушена в АУАН в 3 противоречие с чл. 42, т. 5 от ЗАНН, а в НП е посочена единствено като основание за издаването му, а изрично като нарушени нормативни актове са цитирани Заповедите на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗЗ. Посочването на погрешна правна квалификация на нарушението винаги е основание за отмяна на НП на основание чл. 57, ал.

1, т. 6 ЗАНН.

Освен това съдът намира, че в случая неправилно наказващият орган е издал НП вместо по реда на чл. 28 от ЗАНН да предупреди нарушителя.

Съгласно Раздел I, т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването - Преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса. С последващото изменение на заповедта със Заповед № РД-01-132/18.12.2020 г. не е изменяна инкриминираната т. 11, но със Заповед № РД-0152/26.01.2021 г. е удължен срока на действието на противоепидемичните мерки до 30.04.2021 г. Освен това с тази заповед е изменен и текста на т. 11, като срокът на забраната за работа на заведенията е ограничен до 28.02.2021 г. А с т. 6 от последната цитирана заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-718/26.02.2021 г. текстът на т. 11 се изменя по следния начин „11. Посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пианобарове, бар-вариете и нощни барове, се допускат при използване на не повече от 50% от капацитета им, не повече от 6 човека на маса, носене на защитни маски за лице от персонала и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 23.00 часа. От 1.04.2021 г. се допускат и посещенията в дискотеки, бар-клубове, пиано-барове, бар-вариете и нощни барове.“

По делото несъмнено е установено, че провереният обект е ресторант, следователно попада в приложното поле на Раздел I, т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването включително и последващите й изменения. Към датата на нарушението в сила е била последната цитирана редакция на разпоредбата, позволяваща работа на заведенията за хранене при ограничено работно време в границите между 6.00 и 23.00 часа. Следователно, като в 23:15 часа на 05.03.2021 г. ресторантът е работил с клиенти, е допуснато нарушение на въведената в страната противоепидемична мярка от страна на дружеството, което го стопанисва.