Решение № 130 от 25.02.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1819/2025
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 23.05.2026
- Състав
- Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.1, т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- член 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.430 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Благоевград, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:
Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210101819 по описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№1819/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на С. Г. Т., ЕГН **********, гр.С адв. Д. Г., срещу „К, седалище и адрес на управление гр.СБипредставлявано от Со седалище и адрес на управление гр.Со/сграда представлявано от И
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2024г. между С. Г. Т., ЕГН **********, в качеството й на „кредитополучател“ от една страна и „в качеството му на „кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит №3082749, по силата на който Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 3 500 лв., при следните условия: лихвен процент - 52%; годишен процент на разходите (ГПР) - 66.37%; срок на погасяване - 24 месеца; обща сума за връщане – 5 753.13 лв.
Твърди се, че едновременно със сключването на договора за заем, ищцата е сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество - „А за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 3 175.43 лв.
Навежда се, че сключването на договора за поръчителство е било задължително условие за сключване на договора за кредит, а възнаграждението за поръчителя представлява скрито възнаграждение за кредитора, който е едноличен собственик на дружеството – поръчител, с цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водещо до оскъпяване на кредита. Кредиторът бил овластен да получи и възнаграждението за поръчителя. Горните обстоятелства обуславяли извод, че се касае до разход свързан с договора за кредит, който обаче не бил включен в ГПР по договора за кредит, поради което посоченият в договора размер на ГПР не отразявал реално приложимия в отношенията между страните. Поради това договорът бил недействителен поради противоречие със закона доколкото в същия не бил посочен действителният ГПР – на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради противоречие с добрите нрави, в нарушение на принципите на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.
Предвид изложеното, се иска от съда да прогласи за нищожен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК Договор за потребителски кредит №3082749 от 25.11.2024г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. Г. Т.; както и да прогласи за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД Договор за предоставяне на поръчителство от 25.11.2024г., сключен между „Аи С. Г. Т..
В отговора на исковата молба ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен.
1
Не оспорва, че на 25.11.2024г. между С. Г. Т. в качеството на заемополучател и „Кр в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №3082749, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 3500 лв., платим на 24 месечни вноски, при ГРП в размер на 66.37%, и обща дължима сума, подлежаща на връщане – 5 753.13 лв.
Не се оспорва, че между С. Г. Т. и „Ай е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит, срещу дължимо възнаграждение в размер на 3 175.43 лв., платимо разсрочено на месечни вноски.
Настоява се, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ разход по кредита“.
Твърди се, че в договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението на поръчителя, като това можело да стане по сметка на „К или по сметка на „А.
„Кредисимо“ ЕАД не било титуляр на вземането, а само получавало сумите от името и за сметка на „А
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В отговора на исковата молба ответното дружество „К оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че на 25.11.2024г. между С. Г. Т. в качеството на заемополучател и „Кр в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №3082749, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 3500 лв., платим на 24 месечни вноски, при уговорен ГПР в размер на 66.37%, а общата дължима сума, подлежаща на връщане – 5 753.13 лв.
Настоява се, че доколкото сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било задължително, то и цената по същия не се включвала в ГПР. Освен това, към момента на сключване на договора за кредит, кредитодателят не разполагал с информация за размера на дължимото възнаграждение по бъдещия договор за предоставяне на поръчителство.
Навежда довод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство имал характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на понятието разходи по кредита. Вземането за възнаграждение по този договор възниквало в полза на „А, а не в полза на „К
Настоява се, че дори договорът за предоставяне на поръчителство да бъде обявен за нищожен, то това не водило до недействителност на договора за кредит.
Ответникът „К е предявил евентуален насрещен иск, по който съдът да се произнесе в случай на уважаване на иска за прогласяване нищожност на договора за кредит.
В насрещната искова молба кредиторът „К сочи, че по процесния договор за кредит кредитополучателят С. Т. има непогасени задължения.
Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят е извършвал плащания по кредита в общ размер на 1 840 лв., като посочената сумата е разпределена за погасяване на следните задължения: сумата от 327.85 лв. – за главница; сумата от 586.26 лв. – за възнаградителна лихва; сумата от 19.76 лв. - за обезщетение за забавено изпълнение; сумата от 150 лв. - за такси по Тарифа; сумата от 756.13 лв., разпределена към „А за погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство.
В случай на уважаване на предявения иск от С. Г. Т. срещу „К за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №3082749/25.11.2024г., е предявен насрещен осъдителен иск от „К срещу С. Г. Т. за заплащане на сумата от 1 660 лв. - главница, представляваща остатъкът от чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №3082749/25.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
В отговора по насрещния иск С. Т. не оспорва и признава предявения насрещен иск.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното 2 заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответните дружества не изпращат свои представители в съдебно заседание. В писмени становища пледират за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, както и за уважаване на насрещния иск. Молят за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за липса на предпоставките по чл.38 от ЗАдв за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на насрещната страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.11.2024г. между „К като заемодател и С. Г. Т. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит №3082749 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно Приложение №1 към Договора: размер на отпуснатия заем - 3 500 лв.; вид на кредита: потребителски кредит с условие с погасителен план; срок на кредита – 24 месеца; брой погасителни вноски – 24; първа погасителна вноска – 31.12.2024г.; последна вноска – 30.11.
2026г.; лихвен процент по кредита – 52%; ГПР – 66.37%; общ размер на всички плащания – 5 753.13 лв.
На 25.11.2024г. между С. Г. Т. като потребител и „Акато поръчител е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен кредит, както следва: - задължение за връщане на заемната сума в размер на 3500 лв.; - задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за плащане на всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит; - задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава за плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари /чл.2/. По силата на чл.1, ал.2 за поемане на задължението по ал.1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, като същото е уговорено в размер на 3 175.43 лв., платимо разсрочено на вноски, на посочени падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем. Уговорено е, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство /чл.8, ал.5/.
Не е спорно между страните, че С. Т. е извършила плащания към „К в общ размер от 1 840 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска за прогласяване нищожността на договора за кредит:
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 66.37%. Според съда обаче възнаграждението за поръчителя представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР. При включването на дължимото възнаграждение за поръчителя, ежемесечно начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо 3 скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда възлиза на 145.13%, който надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
Разпечатката съдържа 44 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23ddcaa5-2864-4787-9409-2048b73f500c