Решение № 2707 от 20.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2707 гр. Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20203110110772 по описа за 2020 година

Производството се развива, след като с влязло в сила Решение № 1588/08.12.2022г. по в.гр.д. № 1896/2022г. на ВОС е обезсилено постановеното по делото Решение № 453/24.02.2022г., поради настъпила в хода на производството смърт на ответницата С. С..

Същото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Х. Ч. и М. К. Ч. срещу Н. М. Н., Р. К. Н., Л. Б. К., А. Д. К., Н. И. Д., както и М. Т. Г. и М. Т. П. - в качеството им на процесуални правоприемници, конституирани на осн. чл. 227, ал. 1 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса С.

М. С., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал. от 1, предл. III от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за замяна, обективиран в нот.акт №141, том 2, рег.№1233, дело 316/29.06.2019г. на нот.№321-Й. Ц., сключен между Н. М. Н., Р. К. Н., Л. Б. К. и А. Д. К. от една страна и С. М. С. и Н. И. Д. от друга страна,поради накърняване на добрите нрави.

Ищците излагат твърдения в исковата си молба, че са придобили правото на собственост върху поземлен имот с площ от 311 кв.м., находящ се в **** с идентификатор ***, заедно с изградените в имота жилищна сграда - еднофамилна на един етаж с идентификатор ***с площ от 48 кв.м. и селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м. с идентификатор ***. Сочат, че са закупили същия от И.

М. Т., която се легитимирала като собственик на основание НА №72, том I, рег.№3654, дело №55/05.05.2015г. на нот. №116, като от тази датата владеят и ползват необезпокоявано имота.

Твърдят, че през есента на 2019г. разбрали, че Н. Н. и съпругата му Р.

Н., както и Л. К. и А. К. завели срещу тях ревандикационен иск, по който било образувано гр.д. №10161/2019г. по описа на ВРС с искане да бъдат признати за собственици на основание договор за замяна, оформен с НА №141, том II, рег.№1233, дело 316/29.06.2019ф. и да им предадат владението върху 4/9 ид.ч. от имота. С този договор за замяна Л. К., А. К., Н. Н. и Р. Н. прехвърлили на Н. Д. и С. С. земеделска земя - нива с площ от 1 .400 дка, съставляваща имот 1

№15035 по плана на земеразделяне на м-ст "Джевезлика" с цена имота 157.80 лева, като в замяна на прехвърления им имот С. С. и Н. Д. прехвърлили правото на собственост върху 4-9 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 10135/5506.410 с площ от 311 кв.м. с данъчна оценка 6194.48 лева.

Излагат твърдения, че процесната сделка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, които били нарушени поради пълната липса на еквивалентност на насрещните престации, която на практика била пълна липса на престация от страна на ответниците Л. и А. К., Н. и Р. Н.и. Видно било, че съотношението между цената на заменените имоти била близо 40 пъти по-ниска от прехвърления процесен имот и като последица договорът не бил произвел вещно-прехвърлително действие. Затова, че е налице нееквивалентност на насрещните престации, водещи до нарушение на добрите нрави, който порок водел до нищожност, говорел и факта, че само пет дни преди сключване на сделката, с която ответниците се легитимирали като собственици на основание замяна, Н. Н. и съпругата му Р. Н., Л. К. и А.

К. закупили имота, обект на замяната с НА №126, том II, рег.№1188, дело 302/24.06.2009г. за сумата от 100 лева. Затова, че е налице нищожна сделка говорели и други обстоятелства. От 26.06.2009г. до 28.06.2019г. първата група заменители никога не били декларирали имота в съответната община и служба кадастър и не били заплащали данъци за него. Аналогично били положението и със заменителите С. С. и Н. Д., които и до настоящия момент не били влезли във владение на заменената нива, находяща се в землището на с.Константин, общ.Елена и още по-малко я били регистрирали в съответните административни служби.По изложените съображения молят за уважаване на иска и обявяване на договора за замяна за нищожен, с присъждане на съдебно-деловодни разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от Н. И. Д., с който иска се оспорва като недопустим и неоснователен. Становището за недопустимост се обосновава с твърдения за липса на активна процесуална легитимация на ищците, тъй като страни по процесния договор за замяна са само ответниците,а легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Сочи се, че установителният иск е насочен към установяване на действителното правоотношение като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Посочва се решение №1 по гр.д. №3512/2008г. ВКС, I г.о.,с което е прието, че когато искането за прогласяване нищожността на сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страна по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо поради липсата на правен интерес. В този смисъл се сочи и решение №224/23.10.2018г. по гр.д.№1634/2018г. ВКС, III г.о. Излага се, че ищците можели да се легитмират като заинтересована страна въз основа на притежавания от тях НА за собственост на процесния имот, но евентуалното прогласяване на договора за замяна за нищожен, щяло да върне заменените имоти в патримониума на заменителите, явяващи се ответници по делото и нямало да засегне ищците. Това правело предявения иск недопустим с оглед предявяването му от страна без правен интерес.

В евентуалност предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага се, че българското законодателство допуска сключването на договорите да се подчинява на автономията на волята и на свободата на договарянето. Цената 2 като елемент от съдържанието на правната сделка също подлежала на свободно договаряне. Съпоставените стойности на заменящите се имоти били данъчните им оценки, които не кореспондирали с пазарните им стойности.

Освен това единият от заменящите се имоти макар и с по-ниска данъчна оценка бил прехвърлен в цялост, докато насрещният имот бил в ид.ч. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата на ищците като недопустима и алтернативно като неоснователна и недоказана.

Депозиран в рамките на срока по чл. 131 от ГПК е отговор на исковата молба от Н. М. Неделчев и Р. К. Неделчева, в който са изразили становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи се, че исковата молба е нередовна, тъй като липсвала представителна власт на пълномощниците на ищците. Пълномощните били бланкови с липсващо съдържание и без дата. На следващо място се твърди, че искът е недопустим.

Излага се, че между Н. Н., Р. Н., А. К. и Л. К. от една страна и ищците от друга страна се водело гр.д. №10161/2019г. по описа на ВРС за установяване от страна на първите четирима собствеността върху 4/9 ид.ч. в рамките на този правен спор ищците по настоящото дело въвели възражение за нищожност на сделката, с която ответниците се легитимирали като собственици и в тази връзка били направени доказателствени искания. Затова по това възражение щял да се произнесе решаващият състав по гр.д.

№10161/2019г. Наред с това ищците нямали правен интерес от установяване на твърдяната нищожност със сила на пресъдено нещо, тъй като при вече въведено възражение между същите страни във връзка с принадлежността на правото на собственост, установяване на същото обстоятелство със СПН на решението по настоящото дело нямало с нищо да подобри правното им положение. Оспорва се да налице пълна липса на еквивалентност на престациите по сделката от 29.06.2009г. и твърденията, че заменителите не били декларирали имота, не били влезли във владение и че не били регистрирали имотите в адм. служби и кадастъра. Твърди се, че извършената сделка била израз на свободата на договаряне, прогласена в чл.9 ЗЗД и не била нищожна. При сключването й страните били взели предвид всички фактори, а именно, че едните заменители дават само идеални части от имот и то по-малко от половината, че върху имота има построени сгради, които не са собственост на праводателите заменители. На следващо място погрешно се правело сравнение между стойностите на данъчната оценка на двата заменени имота, като не се отчитали други техни характеристики, като състояние, големина и квадратура, предназначение, начин на ползване, възможност за бъдещи приходи/рента/ и редица други, както и че стойността на данъчната оценка имала значение единствено за отношенията на собствениците с държавата/общината. Излага се, че дори и да се приеме, че има известна нееквивалентност на престациите, то тогава отново не била налице нищожност. Това било така, защото еквивалентността на престациите и поточно какви са те в представите на страните, имал значение за квалифицирането на договора като възмезден или безвъзмезден. Ако престациите били нееквивалентни при сключването на договора и страните ясно съзнавали това, без да е налице порок на волята, явно била налице някаква друга мотивация, поради което договорът следвало да се квалифицира единствено като безвъзмезден. Но както една безвъзмездна сделка не била нищожна де юре, така и при възмездна сделка с нееквивалентност на престациите договорът не бил нищожен, както и не накърнявал добрите нрави и пораждал напълно валидни правни последици.

Дори и да установявала нищожност на сделката то евентуално ответникът прави възражение за нейната привидност с твърдение, че била осъществена сделка по продажба срещу справедлива продажна цена.

3

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Л. Б. К. и А. Д. К. също са депозирали отговор по иска, в който са изразили становище за недопустимост и неоснователност на същия. Поддържат се възраженията на ответниците Н. и Р. Н.и относно нередовността на исковата молба и недопустимостта на иска.

Излага се, че съдът ще се произнесе по твърденията на ищците по гр.д.

№10161/2019г. в мотивите си без да е нужно въпроса да се решава със силата на пресъдено нещо. От друга страна ищците нямали правен интерес да обявяват за нищожна сделка, по която не били страни, тъй като тяхното правно положение нямало да се различава с нищо, ако съдът по другото дело в мотивите си се произнесял по нищожността, както те поискали. Оспорва се да налице пълна липса на еквивалентност на престациите по сделката от 29.06.2009г. и твърденията, че заменителите не били декларирали имота, не били влезли във владение и че не били регистрирали имотите в адм. служби и кадастъра. Твърди се, че извършената сделка била израз на свободата на договаряне, прогласена в чл.9 ЗЗД и не е нищожна. При сключването й страните взели предвид всички фактори, а именно, че едните заменители дават само идеални части от имот и то по-малко от половината, че върху имота има построени сгради, които не са собственост на праводателите заменители. На следващо място погрешно се правело сравнение между стойностите на данъчната оценка на двата заменени имота, като не се отчитали други техни характеристики, като състояние, големина и квадратура, предназначение, начин на ползване, възможност за бъдещи приходи/рента/ и редица други, както и че стойността на данъчната оценка имала значение единствено за отношенията на собствениците с държавата/общината.

Излага се, че дори и да се приеме, че има известна нееквивалентност на престациите, то тогава отново не била налице нищожност. Това било така, защото еквивалентността на престациите и по-точно какви са те в представите на страните, имал значение за квалифицирането на договора като възмезден или безвъзмезден. Ако престациите били нееквивалентни при сключването на договора и страните ясно съзнавали това, без да е налице порок на волята, явно била налице някаква друга мотивация, поради което договорът следвало да се квалифицира единствено като безвъзмезден. Но както една безвъзмездна сделка не била нищожна де юре, така и при възмездна сделка с нееквивалентност на престациите договорът не бил нищожен, както и не накърнявал добрите нрави и пораждал напълно валидни правни последици.