Решение № 2482 от 23.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2482 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100109173 по описа за 2023 година

П. Ц. П. е предявил срещу Прокураура на Република България иск с правно основание чл.2 ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът П. Ц. П. сочи, че през пролетта на 2014 г. (без конкретизация на дати) е задържан в гр. Силистра във връзка с издадена срещу него Европейска заповед за арест (ЕЗА) от Република Франция, Апелативен съд гр. Мец по преписка № 12/169/000001. По образуваното ч.н.д. № 123/2014 г. на ОС Силистра съдът е отказал изпълнение на заповедта поради непредставяне от страна на френските власти на допълнително изискана информация.

На 17.06.2014 г. П. Ц. е задържан отново за срок от 24 часа от МВР, а на 18.06.2014 г. за срок от 72 часа от прокурор при СГП във връзка с издадена ЕЗА от Република Франция. Отбелязано е, че срокът на задържането му следвало да изтече в 2:40 часа на 20.06.2014 г. В 8:50 часа на 20.06.2014 г. било констатирано, че искането от страна на френските власти е вече разгледано от ОС Силистра по ЧНД 123/2014 г. и било постановено незабавното му освобождаване. Фактическото освобождаване е станало в 10:30 часа на 20.06.2014 г., т.е. срокът на задържане е бил с 13 часа по-дълъг от нормативно предвидения.

1

На 13.11.2022 г. П. П. бил задържан отново от органите на МВР на основание издадена от прокуратурата на гр. Мец, Република Франция, ЕЗА с цел привеждане в изпълнение на влязло в сила неприсъствено решение от 03.03.2016 г., постановено по дело № 563/2016 г. на Апелативен съд гр. Мец, с което на подсъдимия било наложено наказание 4 години лишаване от свобода.

На 14.11.2022 г. с постановление на прокурор от СГП П. Ц. П. бил задържан за срок от 72 часа и било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража”. По образуваното ЧНД 4901/2022 г. на СГС, 21 с-в, на П. П. била определена мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 2000 лв., изменена в “домашен арест” по образуваното пред САС ВНЧД 1269/2022 г.

Ищецът сочи, че на 05.12.2022 г. от СГП било внесено искане за допускане на изпълнение на ЕЗА, издадена на 28.09.2018 г. от Прокуратурата в гр. Мец. По образуваното ЧНД 5336/2022 г. СГС, 11 с-в, е прието, че в заповедта липсва изискуемото съдържание за престъпленията, за които е осъден - време, място и степен на участие на исканото лице. Отказано било издаване на ЕЗА. Решението било потвърдено от САС по ВНЧД 392/2023 г.

Ищецът сочи, че въпреки констатираните нередовности от първостепенните съдилища съответната прокуратура протестирала отказа на съда да издаде ЕЗА, като същевременно бездействала и не представила доказателства относно твърдяното старание и трайна упоритост при укриване. Ищецът твърди да не е бил търсен от страна на полиция/прокуратура и разчитали на случайно задържане при преминаване на границата. Превод на заповедта от 28.09.2018 г. на езика на задържания бил наличен едва на 15.11.2022 г., т.е. след задържането му на Аерогара София на 13.11.2022 г. Т.е. задържането било упражнено въз основа на ЕЗА без изискуемо съдържание и без на задържаното лице да му бъдат разяснени правата за защита.

Ищецът твърди, че от 2014 г. бил подложен на постоянен стрес, че спрямо него се провеждало наказателно преследване без да е бил надлежно уведомен за протичането му и без да знае какви действия би могъл да предприеме, за да защити правата си. Твърди взетата мярка за неотклонение “домашен арест” за период от 6 месеца да е била прекомерна при липса на доказателства за пропорционалността на ограничението и възможността да се укрие или да извърши престъпление. Ищецът твърди, че в нарушение на чл. 5 ЕКПЧОС и чл. 6 от ХОПЕС, както и на чл. 12 от Рамково решение 2

2002/584/ПВР спрямо него били приложени неефективни, неадекватни и непропорционални правни действия. По делата не били представени данни за предприетите действия за надлежно уведомяване на П. П. за провеждано срещу него наказателно производство, както и за постановеното неприсъствено решение, въз основа на които била издадена ЕЗА, за възможностите за обжалване и искането за възобновяване на наказателното производство. Прокуратурата следвало да прецени и обезпечи, че постъпилата ЕЗА отговаря на изискванията на рамковото решение преди да пристъпи към осъществяване на наказателна репресия. Ищецът твърди в резултат на неправомерните действия на Прокуратурата претърпял и да продължавал да търпи силен стрес, чувство за отчаяние и несигурност. Бил нервен, имал притеснения от финансово естество. Загубил доверие в органите на българската правоохранителна система. Страхувал се за малолетното си дете.

Твърди, че развил посттравматично стресово разстройство като късен отговор на преживения стрес. За защита по посочените наказателни производства заплатил и адвокатско възнаграждение в общ размер 14800 лв. По изложените съображения П. Ц. П. претендира осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати на основание чл. 2, ал. 1 т. 1 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. и 14800 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и законна лихва за забава върху претендираните главници, считано от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

В отговор на исковата молба Прокуратурата на Република България оспорва предявените искове. Прави възражение за давност по отношение на претенцията за вреди по повод издадена ЕЗА от 2014 г. и задържането на ищеца. По повод ЕЗА от 28.09.2018 г. счита, че няма незаконосъобразност в действията на ответника и че не е пасивно легитимиран да отговаря за твърдяни нарушения. Задържането в периода 13-14.11.2022 г. е с цел привеждане на присъдата в изпълнение, а мярката “домашен арест” е изпълнявана по решение на съда и този период следвало да се приспадне от постановената присъда на френския съд. При привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда изпълняващата държава не можела да откаже признаването на съдебния акт, а при задачно осъждане изключенията се преценявали от съда в различно производство. Оспорва да е налице нарушение на Рамково решение 2002/584/ПВР. Оспорва настъпването на 3 твърдяните вреди и наличието на причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата. СГП е била ангажирана въз основа на искането от страна на молеща държава-членка на ЕС да инициира процедура по екстрадиционно производство пред СГС, П. П. е бил обявен за международно издирване по линия на Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” на МВР, регистриран бил в Шенгенската информационна система за установяване и задържане с цел привеждане в изпълнение на влязлото в сила неприсъствено съдебно решение № 563/2016 г. Отказа да се изпълни ЕЗА бил на формално основание и съдът бил длъжен да изиска оригиналните документи от издаващата държава и да възложи превода им на български език.

Прокуратурата не разполагала с правомощие да проверява правилността и доказателствената обезпеченост на обвинението, обосноваността и законосъобразността на постановената присъда. Гаранциите по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА счита за неприложими. Ищецът е регистрирал адрес след задържането му - на 21.11.2022 г., за да претендира мярка “домашен арест”, като не е пребивавал на адресите в гр. Силистра, където е издирван за изпълнение на ЕЗА, поради което изводът, че ищецът се е укривал не бил неоснователен.

Продължителността на изтърпяване на мярката за неотклонение “домашен арест” не зависела от действията на прокуратурата, а от компетентния съд, мярката не била отменена като незаконосъобразна, а поради отпаднала необходимост. По отношение на претендираните вреди възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимущестевни вреди, както и на претенцията за имуществени вреди по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П.а, поддържа предявените искове. Ответникът, чрез прокурор Христова, оспорва исковете.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице от 20.05.2014 г. на ТД „Национална сигурност“ – Силистра, ДАНС, П. П. е задържан за срок от 24 часа въз основа на издадена ЕЗА от 20.05.2014 г. от съдия-следовател към Окръжен съд в гр.

Мец. На 20.05.2014 г. въз основа на Постановление на прокурор към ОП гр.

Силистра П. П. е задържан за срок до 72 часа считано от 06.00 часа на 20.05.2014 г. По НЧД 121/2014 г. съдебно заседание е проведено на 21.05.2014 4 г. С определение от 21.05.2014 г. съдът е постановил вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, като съдът е взел предвид наличието на опасност П. Ц. да се укрие при съобразяване, че е обвинен в извършване на множество престъпления и тяхната наказуемост с „лишаване от свобода“ в немалък размер.

По образуваното НЧД № 123/2014 г. на ОС Силистра с определение от 26.05.2014 г. е отказано изпълнение на ЕЗА, издадена от Апелативен съд гр.

Мец, пр. преписка 12/169/000001. Изменена е мярката за неотклонение на П.

П. от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Съдът е отбелязал, че служебно е изискал оригинала на заповедта и гаранции от издаващата държава по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, че лицето ще бъде върнато в България, след изслушването му на френска територия. Такива гаранции не са постъпили.

Отчетено е, че условията за предаване по чл. 36 ЗЕЕЗА са налице, но липсват задължителни такива по чл. 41, ал. 3.

На 17.06.2014 г. П. П. е задържан за срок от 24 часа на основание обявяването му за издирване в ШИС по повод издадена ЕЗА от компетентните власти на Република Франция, като за следващ период от 72 часа П. П. е задържан от дежурен прокурор, считано от 2:40 часа на 18.06.2014 г. В постановление от 20.06.2014 г. на СГП по преписка 10085/2014 г. е отразено, че срокът е неправилно определен като е следвало да включва и срока на полицейското задържане. Въз основа на допълнително изискана информация на 20.06.2014 г. е констатирана идентичност на ЕЗА с тази, по която е налице произнасяне с влязло в сила решение на ОС Силистра, поради което не е следвало да се образува ново производство. Постановено е незабавно освобождаване на П. П..

С постановление от 14.11.2022 г. по пр. пр. № 21382/2022 г. на СГП е наредено задържане под стража за 72 часа на П. П. считано от 14.11.2022 г., основание ЕЗА от 28.09.2018 г. на прокуратура в гр. Метз. Отразено е задържане на 13.11.2022 г. за срок от 24 часа на П. П. на Аерогара София. В мотивната част на искането по чл. 43, ал. 2 ЗЕЕЗА е посочено, че целта на мярката е осигуряване на участието на лицето пред СГС по предстоящото производство. Посочено е, че П. П. е обявен за международно издирване, постановено е влязло в сила неприсъствено съдебно решение на 03.03.2016 г. по дело № 563/2016 г. на окръжен съд в Метц с наложено наказание 4 години 5 лишаване от свобода за пет извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл. 36 ЗЕЕЗА. Посочено е, че е изискан превод на заповедта на български език, депозиран в СГП по електронна поща на 15.11.2022 г. С определение от 17.11.2022 г. по НЧД 4901/2022 г. на СГС е оставено без уважение искането за вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ като вместо това е определена парична гаранция в размер на 2000 лв. Съдът е приел, че в издадената ЕЗА са посочени пет отделни и разнородни по своя характер престъпления за които П. П. е обвинен без яснота за извършването им – т.е. липсвал основен реквизит по чл. 37, ал. 1 т. т. 5 ЗЕЕЗА, наред с това не е налице и реална опасност от укриване. Отчетено е, че П. П. живее на адрес със своето семейство, ангажиран е с трудова дейност – износ на череши за чужбина. С определение от 22.11.2022 г. по ВЧНД 1269/2022 г. на АС София първоинстанционното определение е изменено в мярка „домашен арест“.

Съдът приема, че макар и в по-кратка форма, се съдържа изложение на фактите, представляващи законови реквизити, както и че са налице всички формални изисквания при описание на деянията, за които лицето е осъдено, поради което изложеното от първоинстанционния съд не отговаря на обективните факти. Съдът е мотивирал, че П. П. е знаел за наказателното дело в Република Франция от 2014 г. по повод първата ЕЗА. Няма данни как е търсен, не се констатира активност на прокуратурата и се е разчитало на случайно задържане. Приел е, че са налице упорити действия да се отклони от наказателен процес в чужда държава, поради което е изменил мярката за неотклонение от „гаранция“ в „домашен арест“.