Решение № 7486 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7486 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100510315 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Българска национална телевизия, чрез адв. Я.Н., срещу решение № 9981/29.05.2025г., постановено по гр. дело № 75453/2024г. по описа на СРС, 72-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца Р. Ч. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № РДС-10-525/01.11.2024г. на Генералния директор на Българска национална телевизия, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Редактор-видеообмен“ в Дирекция „Новини и актуални предавания“, направление „Новини“, отдел „Видеообмен“ в телевизията и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата 11 311.74 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.11.2024г. до 12.03.2025г., и сумата 183.81 лева – обезщетение за периода от 13.03.2025г. до 30.04.2025г., през който ищецът работила на по-нископлатена работа, ведно със законната лихва върху главниците считано от 18.12.2024г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят намира, че обжалваното съдебно решение било неправилно и необосновано. Правилна била преценката на първоинстанционния съд, че процедурата по дисциплинарно наказване на ищеца била проведена законосъобразно, а изпращайки имейла от 05.08.2024г. същата нарушила задължението си да пази доброто име на 1 работодателя си, коментирайки пред трето лице поведението на прекия си ръководител М.Д.. СРС обаче допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила – не отделил с доклада си спорните от безспорните факти и не обсъдил всички твърдения и възражения на страните и доказателствата в цялост, в т.ч. съдържанието на проведения конферентен разговор на ищеца с представители на екипа на EBU в Женева. Нарушен бил и материалният закон – по делото било установено, че ищецът извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доброто име и престижа на работодателя, нарушила правилника за вътрешния трудов ред. Извършеното представлявало тежко и грубо посегателство от нейна страна на гласуваното й от работодателя доверие, но неоснователно първоинстанционният съд заключил, че най-тежката дисциплинарна мярка не била обоснована, тъй като липсвали вреди. Жалбоподателят намира, че следва да се акцентира не върху настъпването на вредите, а върху нарушеното доверие, организационния ред и авторитета на работодателя. Относно накърнената репутация и авторитет на телевизията, респ. нанесената вреда на институцията, се позовава на показанията на св. Д.. Сочи наличието на умисъл в поведението на ищеца, която съзнателно укрила доказателства – прикрила кореспонденцията, след като й било връчено искането по чл. 193 КТ изтрила имейла от 04.10.2024г., препятствала разследването и нарушила принципите за лоялност и добросъвестност, което работодателят намира за особено укоримо. Ищецът провела несъгласувана с ръководството на БНТ комуникация с висши представители на EBU, отправяйки искания за кадрови промени. В имейла – официална служебна кореспонденция от а д р е с [email protected], нарушавайки вътрешната йерархия, целенасочено отправила до чуждестранния партньор внушения за некомпетентност на своите ръководители и за системна намеса от страна на директора на новините. Стореното било извън правомощията й и с тези си действия подкопала субординационната структура в организацията. Излага съображения и на ролята на БНТ на национална обществена телевизия, което я правело обект на засилен обществен интерес. По тези и други обстойно изложени във въззивната жалба доводи намира извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина за тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ и обуславящо налагането на най-тежкото предвидено от законодателя наказание – дисциплинарно уволнение. Сочи съдебна практика. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това – предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Р. Ч. Д., чрез адв. З., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Въззивникът направил своя и в собствен интерес интерпретация на обжалваното решение, която не съответствала на изложените от първоинстанционния съд мотиви. Оплакванията за 2 допуснати от СРС процесуални нарушения били основани на цитирана в жалбата съдебна практика и не ставало ясно кои свои задължения първоинстанционният съд не изпълнил, доколкото конкретни такива не били посочени. В обжалваното решение СРС обсъдил с ясни и подробни аргументи всички събрани по делото доказателства.

Правилна била преценката на първоинстанционния съд, че изпращайки имейла до г-жа Л.К. ищецът по никакъв начин не компроментирала лоялното си отношение към работодателя, нито се възползвала от оказаното й доверие. Злоупотреба с доверието, умисъл и преднамерени действия не се установявали, цитираните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина не били доказани. Ищецът имала безупречна професионална репутация, без предходни дисциплинарни прояви, контекстът на комуникацията й с EBU не бил извън компетенциите й, породен бил от объркване, дължащо се на липсата на комуникация с временно назначената контактна фигура – г-жа В.. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, по следните мотиви:

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК. Докладът на делото е пълен и точен. Извършена е кратка систематика на твърденията на страните досежно релевантните факти, дадена е правната квалификация на исковете и разпределението на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти. Предвид липсата на направено признание на страна за факт, съдът не е бил длъжен да отделя факти за безспорни по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК. Следователно релевантните факти, посочени от СРС като подлежащи на доказване такива, са спорни между страните, а въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения във връзка с доклада са неоснователни.

От представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 4935/30.08.2001г., допълнителни споразумения съм същия, копие от страниците на трудовата книжка на ищеца и др. по делото се установява, че страните били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявала при ответника длъжността „Редактор-видеообмен“ в отдел „Видеообмен“, направление „Новини“, Дирекция „Новини и актуални предавания“.

Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се установява, че 3 трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от ответника с процесната заповед № РД-10-525/01.11.2024г. на Генералния директор на Българска национална телевизия, с която на ищеца Р. Ч. Д. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че:

1/ на 05.08.2024г., в 17.34 часа, от служебната електронна поща [email protected] изпратила имейл до служебната електронна поща [email protected] на Л.К. – представител на екипа на новинарски обмен в Европейски съюз за радио и телевизия /EBU/ в Женева, в който коментирала, правила изявления и изказвала мнения за прекия си ръководител М.Д. и за К.В. – член на екипа н а EBU, както и без да изложи пред преките си ръководители или пред Генералния директор на БНТ наличието на проблеми, затруднения в работата с други колеги от екипа, директно сторила това пред външни партньори на работодателя. Работодателят цитирал в заповедта конкретни текстове от съдържанието на електронното писмо, а именно: „не искам да причинявам на бюрото за новинарски обмен на БНТ повече проблеми, отколкото вече имаме“, „най-простото решение на нашия проблем е да Ви помолим учтиво да замените нашия MER, като по този начин прекъснем всички опити за вмешателство в нашата ежедневна работа, за неуважение към простите дългогодишни правила, които спазваме откакто започнахме работа в БНТ и EBU“, „подчертах на А., че реалният проблем, който виждам в този случай е фактът, че К. не се свърза с нас – тя се обърна директно към директора на новините“, „Може би Мариела умишлено ни избягва (бюрото за новинарски обмен)?! Или тя напълно не разбира каква е нашата роля в редакцията…“, „въпросът остава – защо К. не ни се обади?“, „След кореспонденцията между отговорния редактор за предизборната кампания и К. тя ни писа, а аз й отговорих, като й казах, че съм говорила с А. и за нашия разговор с главния редактор и т.н. Помолих я за в бъдеще да спазва правилата, за да не утежнява още повече работата ни и мислех, че с това ще приключи. Защото това не беше началото. Имаше и други случаи, в които тя се опитваше да се намеси.

Отново чрез директора на новините.“, „Вече ти разказах за посещението на К., докато бях във ваканция през юли. Ние мислим, че щеше да е съвсем нормално, ако е в сградата, просто да ни посети (моите колеги)“, „Наистина съм разтърсена и дълбоко разочарована от цялата тази история“, „Не съм сигурна дали този имейл и евентуалните действия, които бихте предприели, няма да влошат ситуацията. Така че може би трябва да те помоля да не правите нищо. Просто трябваше да обясня.

Нека нещата останат такива, каквито са. Да изчакаме и да видим.“. С тези си действия работодателят приел, че ищецът уронила доброто му име и престиж, доколкото пред външен контрагент/партньор на работодателя коментирала служители и проблеми. Стореното квалифицирал като нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ, вр. чл. 126, т. 9, пр. последно КТ.

2/ На 19.08.2024г., между 14.30-15.15 часа, на платформата Microsoft Teams, 4 провела конферентен разговор с представители на екипа на EBU в Женева Л.К. и Сан Педро, с които обсъждала отново горните обстоятелства и правила изявления в негативен аспект за служители на работодателя. Същото приел за установено от имейл от 06.08.2024г., 17.51 часа, изпратен от Л.К. [email protected] до ищеца на служебен имейл [email protected], с копие до други служители от екипа на EBU в Женева – [email protected], sanpedro@ eurovision.net, както и имейл от 06.08.2024г., 18.14 часа, от служебен имейл на работодателя [email protected] до [email protected], имейл от 07.08.2024г., 11.53 часа, от [email protected] до [email protected], имейл от 08.08.2024г., 14.11 часа, от [email protected] до [email protected], имейл от 09.08.2024г., 09.49 часа, от [email protected] до [email protected], в които се обсъжда организиране на конферентен разговор в платформата Teams, за обсъждане на ситуацията, посочена в имейла на ищеца от 05.08.2024г. Стореното работодателят също квалифицирал като нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ, вр. чл. 126, т. 9, пр. последно КТ.

3/ На 04.10.2024г. не уведомила работодателя в писмените си обяснения с вх. № 20-01-3512/1/04.10.2024г., във връзка с искането на такива с вх. № 20-013512/03.10.2024г., че на 19.08.2024г., от 14.30 часа до 15.15 часа, провела конферентен разговор на платформата Microsoft Teams с представители на екипа на EBU в Женева Л.К. и Сан Педро, с които обсъждала обстоятелствата, посочени от нея в имейла от 05.08.2024г., 17.34 часа. Пояснил, че ищецът в обясненията си посочила други конкретни теми, но липсвала информация, че в рамките на този разговор изразявала негативно мнение относно други служители в екипа на работодателя, както и че поискала К.В. да бъде сменена с друг член от екипа. Работодателят приел, че със „скриването“, ищецът го излъгала, с което злоупотребила с доверието му, тъй като се очаквало тя да действа добросъвестно и добронамерено, депозирайки поисканите й писмени обяснения. Стореното работодателят отново квалифицирал като нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ, вр. чл. 126, т. 9, пр. последно КТ.