Решение № 256 от 25.10.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. *, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря МадлеН.М.това в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500279 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от

Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Районна прокуратура-гр. *, Териториално отделение-гр. * и въззивна жалба подадена от Н.М., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С. С., срещу Решение № 65 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1244/2023 г. по описа на Районен съд-гр. *, 3-ти състав, допълнено с Решение № 130 от 15.05.2024 г. по същото дело, с което Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Н . М . сума в размер на 12000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т.

5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 10.10.2022 г. до 16.07.2023 г. и от датата на подаване на исковата молба-17.07.2023 г. до окончателното й 1 изплащане, като искът е отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв от 20000,00 лв., както и сума в размер на 1800,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал.

1 от НК, като искът е отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв от 3600,00 лв. Със същото прокуратурата е осъдена да заплати сумата от 1490,00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Въззивната жалба на прокуратурата е насочена срещу осъдителните части на решението. В нейната обстоятелствена част се твърди, че крайният извод на районния съд е формиран след неправилен анализ на доказателствата по делото. Поддържа се, че другата страна не била представила никакви доказателства подкрепящи твърденията за причинени й тежки имуществени и неимуществени вреди. Решението се намира за несправедливо поради прекомерния, според прокуратурата, размер на присъдените обезщетения. Твърди се, че по време на провеждане на съдебното производство пред наказателния състав на районния съд, подсъдимият е бил задържан в следствен арест, но по друго дело. Предвид това се счита, че не ставало ясно дали лицето се чувства увредено от това задържане или от наложената му по процесното наказателно производство мярка за неотклонение гаранция. Насочва вниманието към това, че лицето е било осъждано общо четири пъти, поради което то имало изградени трайни престъпни навици и следвало да има по-нисък интензитет на отрицателни преживявания при възбудено срещу него наказателно преследване. Отделно от това се сочи, че по делото в качеството на обвиняеми са били привлечени три лица, поради което дори да е имало забавяне на наказателното производство, това се дължало на множеството обвиняеми. Въпреки това не се намира, че не е спазено изискването за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Излага се, че в досъдебното производство не са били провеждани интензивно действия по разследването с участие на обвиняемия.

За прекомерен се счита размерът на адвокатските възнаграждения претендирани в двете съдебни инстанции. Във връзка с това се твърди, че договори и фактури, които да подкрепят исканите размери не са били приложени в кориците по първоинстанционното и въззивно наказателно дело от общ характер. Прави се собствен доказателствен анализ на показанията на 2 разпитаните по гражданското дело свидетели.

Въз основа на изложеното се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за отхвърляне в цялост на предявените искове. В случай, че исковете бъдат уважени, се моли размерът на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да бъде значително намален. Възразява се за прекомерност на претендирания размер за адвокатско възнаграждение по гражданското производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Н.М., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С. С., е подал отговор на въззивната жалба на прокуратурата. С него жалбата се счита за неоснователна. Изразява се несъгласие с изложеното, че по делото не били представени доказателства за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Във връзка с това се посочват конкретни факти, изложени от разпитаните пред районния съд свидетели, от които следвало обратният извод. В подкрепа на това се сочи, че били и констатациите изложени в заключението на вещото лице. Твърди се, че макар да е бил задържан по друго дело, то това било последица от обстоятелството, че искането му за това задържане било обосновано с наличието на процесното наказателно производство, което тогава било висящо. В противовес на изложеното от прокуратурата се поддържа, че наказателното производство не било проведено в разумен срок. Размерът на претендираните адвокатски възнаграждения се намира за съобразен с наредбата и правилно съотнесен към тежестта на повдигнатото обвинение.

Претендира се за присъждане на направените пред първоинстанционния и настоящия граждански съд разноски.

Въззивната жалба на Н.М. е насочена срещу частта от решението, с която исковата му претенция за неимуществени вреди е отхвърлена над уважения размер от 12000,00 лв. до предявения такъв от 20000,00 лв. Счита се, че в тази част първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Сочи се, че макар при оправдателна присъда да не е необходимо да се събират доказателства за наличието на причинени от производството, по което тя е постановена, вреди, то в случая такива били събрани. Прави се извод от показанията на свидетелката И.а, че след като жалбоподателят е бил задържан той бил травмиран и непрестанно мислел за делата, по които е обвиняем. Последица от 3 това задържане се сочи, че бил и направен от приятелката му аборт. Посочват се изрично вредите, които е претърпял М.. Твърди се, че наказателното производство е продължило повече от 6 години. Допълва се, че районният съд не е извършил преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Излага се, че съдът само бланкетно е посочил събраните по делото доказателства, без да извърши необходимия за това анализ. Изрично се посочват кои не обсъдени от съда факти се намират, че са от съществено значение за определянето на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. Предвид това се сочи, че не е достатъчно съдът само формално да посочи критериите възприети в съдебната практика за определяне на размера на обезщетението без да ги свърже с конкретните обстоятелства по делото.

Въз основа на изложеното, моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 12000,00 лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лв., като вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се за присъждане в пълен размер на направените от него разноски в първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България не е подала отговор на въззивната жалба на Н.М..

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивните жалби са подадени в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирани страниищец, респ. ответник в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за всяка от тях краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими за разглеждане. Същите отговарят на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което са редовни.

В проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят М. се явява лично и с адвокат С., които поддържат подадената жалба и оспорват тази на прокуратурата. Считат за занижен определеният размер на обезщетение, поради което молят за 4 присъждането му в целия претендиран размер. Излагат, че М. е бил задържан във връзка с процесното наказателно дело. Явява се прокурор от Окръжна прокуратура-гр. *, който поддържа подадената от прокурора от районната прокуратура жалба, респ. оспорва тази на другата страна. Насочва вниманието към това, че насрещната страна е с обременено съдебно минало и че по време на процесното наказателно дело М. е бил задържан по друго, с оглед на което не е възможно да се разбере по кое от делата е търпял страдания. Не счита, че е доказана причинно-следствената връзка между процесното обвинение и вредите. Евентуално, предвид това, че при оправдателна присъда прокуратурата винаги е отговорна, моли за съществено намаляване на определения размер на обезщетение.

Окръжен съд-гр. *, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивните жалби предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. * гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба подадена от Н.М., в качеството му на ищец, действащ чрез процесуалния си представител адвокат С. С., срещу Прокуратурата на Република България, в качеството й н а ответник. С нея са предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, за осъждане на прокуратурата да заплати на ищеца сума в размер на 20000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за периода от 10.10.2022 г. до 16.07.2023 г., както и законна лихва от момента на подаване на исковата молба (17.07.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата поради незаконно повдигнато и поддържано обвинение и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, за осъждане на прокуратурата да заплати на ищеца сума в размер на 3600,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди поради незаконно повдигнато и поддържано обвинение.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена съдебно-психологична експертиза, заключението 5 по която не е оспорено от страните.

С първоинстанционното съдебно решение № 65 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1244/2023 г., допълнено с решение № 130 от 15.05.2024 г. по същото дело, Районен съд-гр. * е уважил предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 10.10.2022 г. до 16.07.2023 г. и от датата на подаване на исковата молба-17.07.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение, като искът е отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв от 20000,00 лв. и е уважил предявения осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1800,00 лв., като искът е отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв от 3600,00 лв. Със същото прокуратурата е осъдена да заплати сумата от 1490,00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Изложените във въззивната жалба на прокуратурата доводи за неправилност на съдебното решение по отношение на иска за неимуществени вреди въззивният съд намира за основателни, а по отношение на иска за имуществени вреди за неоснователни. За неоснователни въззивният съд приема доводите за неправилност на решението на районния съд посочени във въззивната жалба на М..