Решение № 42 от 11.04.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр. Лом, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20221620200063 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2200024 от 03.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „Д.

СЕКЮРИТИ“ ЕООД – Лом, ЕИК **** в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“, в обект на контрол, охрана на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ – Лом, находящ се в гр. Лом, обект на „Д. Секюрити“ ЕООД се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Р. С. Д., е прекратило трудовото си правоотношение с Г. И. С. на длъжност „охранител“, считано от 22.11.2021 г., като не е начислило и изплатило обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, който не е погасен по давност, в 1 размер на 8 дни.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание се явява адв. Р.Б. от МАК. Същият моли съда да отмени издаденото НП, както и да присъди на дружеството направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 18.01.2022 г. свидетелите З.А. и Л.Р. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект охрана на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ – Лом, находящ се в гр. Лом, ул.

****, стопанисван от „Д. Секюрити“ ЕООД. При проверката инспекторите констатирали, че дружеството в качеството си на работодател, е прекратило трудовото правоотношение на Г. И. С. на длъжност „охранител“, считано от 22.11.2021 г., но не му е начислило и изплатило обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, в размер на 8 дни. За извършената проверка е съставен протокол с № ПР2201929, който е връчен на представляващия дружеството Р. С. Д.. На 24.01.2022 г. в присъствието на управителя Р.Д. е съставен АУАН № 12-2200024 от св. З.А. в присъствието на свидетелите Л.Р. и С.Ш. за нарушение на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 КТ. Актът е подписан от управителя на дружеството без възражения, а в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. На 03.02.2022 г. наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП - № 12-2200024, с което наложил на дружеството работодател имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „ При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“ Чл. 228, ал. 3 КТ предвижда и срока, в който следва да бъде изплатено обезщетението – „не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено“.

В настоящия казус трудовото правоотношение на работодателя „Д.

Секюрити“ ЕООД с работника Г. И. С. е прекратено на 22.11.2021 г., но видно от всички събрани по делото доказателства, работодателят не е изплатил на работника обезщетение за неползвания от него платен годишен отпуск в размер на 8 дни. Въпросното обезщетение е следвало да се изплати до края на м. декември 2021 г., но това не е направено. Всъщност това нарушение на трудовото законодателство не се и оспорва от жалбоподателя. Процесуалният му представител адв. Б. навежда аргументи за маловажност на случая, които обаче не могат да бъдат споделени. Действително, според разходен касов ордер № 31 от 20.01.2022 г., на Стефанов е изплатено обезщетение в размер на 194,98 лв., но едва впоследствие, след констатирането на нарушението, като очевидно катализатор за това е била именно извършената от контролните органи проверка. Вярно, обезщетението е изплатено преди съставянето на АУАН, но въпросният касов ордер не е представен на контролните органи при проверката на документи, извършена на 24.01.2022 г. Не е представен и с възражение, каквото дружеството е могло да направи в 7-дневен срок от съставянето на АУАН, а едва с жалбата срещу издаденото наказателно постановление. Няма как АНО да обсъди нещо, което не е стигнало до знанието му и съответно да приложи чл. 415в, ал. 1 КТ. Тази поощрителна разпоредба предвижда възможност, ако нарушението е отстранено веднага, работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Но нарушението следва да е отстранено веднага след като е установено. В случая не само, че нарушението /неизплащане на обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск/ не е отстранено веднага, но доказателството за отстраняването му е представено едва след издаването 3 на наказателно постановление. В този смисъл следва да се възприеме аргументацията на процесуалния представител на АНО, че разходният касов ордер е издаден само с цел да се избегне, респ. намали административнонаказателната отговорност. Затова и не може да намери приложение чл. 415в, ал. 1 КТ.

Дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, който предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…, Жалбоподателят е нарушил чл.

224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 КТ, тъй като е прекратил трудовото правоотношение на Г. С. на 22.11.2021 г., но не му е изплатил обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД. Имуществената санкция е определена на 1500,00 лв., което е минималният размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 КТ и не може да се приеме за несправедливо наказание. За съда не съществува възможност да го намалява повече. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт Кръстева, не може да се приложи и института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя – сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Ето защо съдът намира, че правилно е наложена имуществена санкция в минималния размер от 1500.00 лв.

С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от 3АНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2200024 от 03.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Монтана, с което на „Д. СЕКЮРИТИ“ ЕООД – Лом, ЕИК ****, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че е прекратило 4 трудовото си правоотношение с Г. И. С. на длъжност „охранител“, считано от 22.11.2021 г., като не е начислило и изплатило обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, който не е погасен по давност, в размер на 8 дни, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН „Д. СЕКЮРИТИ“ ЕООД – Лом, ЕИК **** да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5