Решение № 450 от 11.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000418 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му изходяща от „ЗАД ДБ:**”АД, ЕИК ********* гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№ * въззивна жалба против постановеното по т. дело № 218/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 181 от 23.05.2024 г., с което „ЗАД ДБ:**”АД, ЕИК ********* гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№ * е осъдено да заплати на С. О. М., ЕГН **********, гр. С.

З., ул. „С. з.“ № ** сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и 1240 лв. разноски по делото, а по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата от 1200 лв. за ДТ.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните 1 доказателства намери за установено следното:

На 12.06.2023 г. в СзОС е постъпила изходяща от С. О. М., ЕГН **********, гр. С. З. искова молба против „ЗАД ДБ:**”АД, ЕИК ********* гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 19.10. 2020 г., около 12,10 ч. на АМ „Т.“ при км. ***+*** А. А. А. управлявал лек автомобил „О. А.“, рег. № ** **** **. Поради моментно силно влошаване на здравословното му състояние той изгубил управление над превозното средство. То напуснало отляво по посоката му на движение пътното платно и се ударило в средната разделителна мантинела и предпазен парапет на ЖП надлез. Във връзка с катастрофата бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****-****-***. Образувало се и досъдебно производство, което в последствие било прекратено с влязло в сила Постановление от 14.12. 2020 г . на Районна прокуратура, гр. Ч..

От инцидента пострадала ищцата, която била пътник в автомобила.

Първоначално тя била прегледана от екип на ФСМП, гр. Ч.. Той констатирал неподвижна, оточна и болезнена лява раменна става, порезна рана на челото около 3 см. и външно кървене. Поставил на пострадалата шийна яка и периферен инфузионен път и е транспортирал до УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД, гр. С. З.. Там тя била приета в спешното отделение. Направили й редица изследвания и прегледи, от които са установило наличието на травми в областта на главата и лявата раменна става и ограничени движения в лявото рамо, фрактура на лява раменна кост и други. Поставили на ищцата имобилизация на лявата ръка и е освободили за домашно лечение.

По време на същото болките в увредения крайник продължавали, а и получила схващания и болки във врата. Наложило се извършване на преглед от невролог, който й поставил диагноза - увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Предписал й е медикаментозна терапия, която да приема в домашни условия.

По- надолу в исковата молба е посочено, че ПТП-то и получените от него травми причинили на С. М. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания.

От травмите в областта на главата тя страдала от постоянно главоболие и замаяност. Болките се провокирали и засилвали при всяко физическо усилие 2 и натоварване. Чувствала се разсеяна и дезориентирана. Изпитвала и болки в шийната област и врата, което водело до затруднения при извършването на движения с главата.

Счупването на лявата раменна кост също било придружено от силни болки. В следствие на същото тя не можела свободно да движи левия горен крайник. Чувствала умаляване, дискомфорт и мравучкане в областта на ръката. Не е можела да лежи на лявата си страна. Имала слабост в лявата ръка и й липсвала сила. Всичко това пречело да върши физическа работа.

Изпитвала затруднения при обличане, не можела сама да се обслужва, а била зависима от грижите на своите близки.

От болките станала изнервена, раздразнителна и неспокойна. Чувствала се подтисната и тъжна от факта, че не можела пълноценно да се грижи за домакинството.Станала неуверена и започнала да се страхува от МПС.

На база изложеното е направен извод, че следва да бъде обезщетена за така описаните болки и страдания.

По този повод е посочено, че към момента на инцидента за управлявания от виновния водач лек автомобил имало валидно сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, което водело до извод, че същото следва да заплати дължимите от водача обезщетения на основание чл. 432 КЗ.

По тази причина ищцата отправила на 01.03. 2021 г. до застрахователя претенция за обезщетяване на претърпените от нея вреди. По същата обаче в законоустановения срок плащане не последвало.

На тази база е направени извод, че за ищцата е налице интерес да предяви искането си за заплащане на обезщетението пред съда и респективно е поискано ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва от 01.03. 2021 г.

Ответникът с отговора не оспорва, че МПС-то, в което е пътувала ищцата е застрахована при него, но изразява становище за. неоснователност и недоказаност на иска.

В подкрепа на това са изложени доводи, че за настъпване на процесното ПТП от страна на водача не е извършено никакво нарушение на правилата за движение по пътищата, т.е. не може да се говори за наличие на противоправно 3 поведение. Говори се и за липса на вина, защото се касаело за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което застрахованият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди. В тази връзка се споменава, че това обстоятелство се признава и от самата ищца в ИМ при условие, че се говори за прилошаване преди като причина за ПТП-то.

Наред с това в отговора е оспорено ищцата да е получила описаните в ИМ травми, същите да са пряка и непосредствена последица от ПТП-то и са направени твърдения за лиса на данни за лечение на същите.

Направено е възражение, че ако все пак се приеме, че застрахованото лице следва да отговаря за причинени на ищцата вреди то претендираното обезщетение е в завишен размер, а и че след определянето му следва да се намали поради съпричиняване на вредоносния резултат. Същото се свързва с неизползването на обезопасителен колан и с непровеждане на адекватно лечение.

В ДИМ от страна на ищцата е взето становище по направените с отговора защитни възражения. По отношение на доводите за липса на противоправно поведение, вина и т.н. с оглед твърденията за настъпване на инцидента поради прилошаване е направено позоваване на чл. 493, ал.2, т.6 от КЗ.

Отговор на ДИМ не е подаван.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса на съпричиняване.

Заявено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици и начина на понасяне на същите. В тази връзка съдът е отчел вида и характера на вредите, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалата и е приел, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран 4 размер от 30 000 лв..

Върху присъдените суми е начислена и законна лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 01.03.2021 г.

Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата до ПАС.

С нея решението се обжалва в цялост и се иска отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска, евентуално намаляващо присъдените обезщетения. В подкрепа на тези искания се направени няколко възражения. Първите се базират на твърдението за липса на елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, обуславящи отговорността на застрахованото при жалбоподателя лице и по - точно на причинно-следствена връзка. За втората група възражения е посочено, че се правят при условията на евентуалност и са обусловени от обстоятелството, че съдът може да приеме, че елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД са налице. Първото от тях е свързано с доводи за неправилно определяне справедливия размер на дължимото обезщетение, с оглед принципите на чл.52 ЗЗД. Акцентира се, че решението не е съобразено с приетото в Постановление № 4/1961г., № 4/1968г. и № 17/1963г. на Пленума на ВС. Следващите са за несъобразяване на съда с наличието на съпричиняване. В тази връзка на първо место се сочи, че пострадалата ищца е пътувала без поставен обезопасителен колан. Наред с това се излагат и съображения, че е провеждала неправилно лечение и възстановяване от уврежданията, с което е допринесла за задълбочаване на същите. На тази база е направено искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска, респективно намаляване на присъденото обезщетение.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени 5 на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В него е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият 6 обезщетение да не е доволен от размера му.