Решение № 233 от 18.04.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Разград, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №

20233330100010 по описа за 2023 година

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от Р. С. И., с която са предявени обективно съединени искове срещу „***************“ ЕООД за заплащане на сумата 4500 лв. трудово възнаграждение за периода май-декември 2022 г., на сумата 166,90 лв. обезщетение за забава за времето от 26.04.2022 г. до 29.12.2022 г. и 311 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск и разноските по делото. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по трудов договор от 26.04.2022 г., че трудовото му правоотношение е било прекратено на 29.12.2022 г.

Ответникът счита исковете за неоснователни. Признава съществуването на трудовото правоотношение. Твърди, че ищецът е ползвал част от платения си годишен отпуск, както и че ответникът е заплатил трудовото възнаграждение и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника въз основа на трудов договор №27/26.04.2022 г. до 30.12.2022 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение поради закриване на част от предприятието.

В трудовия договор е уговорен размера на трудовото възнаграждение – 710 лв. основно възнаграждение 7,20%допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и 26 работни дни платен годишен отпуск. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е записано, че работодателят дължи и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 13 работни дни.

По делото са представени разчетно-платежна ведомост за месеците март – декември 2022 г. за отдел магазин Разград. В тези ведомости са записани начислените, удържаните и подлежащите на плащане суми на ищеца и на свидетеля К.Й.П.. За ищеца тези суми са съответно: за м.март – 555,40 лв., за м.април – 93,26 лв., за м. май – 590,62 лв., за м.юни – 590,62 лв., за м.юли – 590,62 лв., за м.август – 590,62 лв., за м. септември – 590,62 лв., за м.октомври – 590,62 лв., за м.ноември – 439,49 лв., за м.декември – 534,31 лв.

Работодателят е представил и бележки, в които са описани суми съответно за м март срещу 600 лв. е записано Р. заплата; за м. април – срещу 120 лв. – заплата Р.; за м.май - 600 лв. заплата; за м.юни – 600 лв. заплата; за м. юли – 600 лв. заплата; за м.август – 600 лв. заплата, за м.септември – 600 лв. заплата, за м.октомври – 600 лв. заплата, за м.ноември 600 лв. заплата и 430 лв. заплата и за м.декември – 600 лв. заплата. Във връзка с начина и причината за съставяне на тези записки е разпитан свидетелят Г.Г.. Същият работи при ответника, но в офиса в гр.Търговище. В показанията си съобщава, че трудовата функция на служителите в офисите е да монтират автомобилни стъкла и да получават дължимите за тях 1 пари от клиентите. От тези пари те плащат разходите на съответния офис, а когато им бъде наредено си вземат трудовите възнаграждения от тях. На този свидетел ищеца носел в запечатан плик остатъка от оборота и документите за извършените плащания.

Представен е и банков превод от ответника до ищеца от 26.01.2023 г. за сумата 534,31 лв. с основание работна заплата – м. 12.2023 г.

В декларация №3 за връчване на трудова книжка от 29.12.2022 г. освен, че е получил трудовата книжка, ищецът е декларирал и това, че няма финансови претенции към фирмата.

Според заключението на назначената по делото експертиза за времето от 27.04.2022 г. – 30.12.2022 г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение в размер на 6 414,71 лв., от които чистата сума за получаване е 5 040,78 лв. В счетоводството са били осчетоводени като платени 5 114,31 лв., като конкретно 4580 лв. са отчетени като платени в брой на основание бележки за отчетени приходи и разходи, а 534,31 лв. – като платени по банков път. Размерът на полагащия се платен годишен отпуск за времето на съществуване на трудовото правоотношение е 20 работни дни. 7 от тях са отчетени като ползвани за времето 16.12.2022 г. – 29.12.2022 г., като в молбата за това няма подпис на ищеца, а заповедта за разрешение за ползването е подписана от управителя на дружеството. За останалите 13 дни неизползван платен годишен отпуск размера на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 449,75 лв., същото е начислено във ведомостите за заплати за м.декември и е заплатено с банковия превод. Според заключението на база предоставени и разгледани документи няма неплатени суми за периода 27.04.2022 г. – 30.12.2022 г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на сумата 4500 лв. трудово възнаграждение за периода майдекември 2022 г. е неоснователен. Основното задължение на работодателя по трудовото правоотношение е да заплати трудовото възнаграждение.

Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, като изброяването в чл.270, ал.3 от КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно.

Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, каквито са ведомостта и платежното нареждане, удостоверяващи плащане, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др.

В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства. /В този смисъл - Решение № 69 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М.Г.; Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В.Р.; Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б./. Посочено е още, че когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, каквито са ведомостта и платежното нареждане, удостоверяващи плащане, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др.

В съответствие с тази практика Съдът следва да вземе предвид всички доказателства по делото, в т.ч. и направеното от ищеца признание в декларацията, че няма финансови претенции към фирмата, съпоставено със създадената система за извършване на прихващания между приходите, които трябва да бъдат отчетени от служителите и възнагражденията, които им се дължат и да отхвърли предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и този за заплащане на сумата 166,90 лв. обезщетение за забава при условията на чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е неоснователен и доказан. Част от полагащия се на ищеца платен годишен отпуск е ползван от същия, а за неползваната част е платено обезщетение по чл.224 от КТ по банков път /ведно с остатъка от трудовото възнаграждение за м.декември/.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника и направените по делото разноски в размер на 1200 лв. – платени като адвокатско възнаграждение /за което е представен платежен документ на л.46 – стр.2/.

Воден от гореизложеното, Съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от Р. С. И., ЕГН ********** с адрес гр.Разград, *************** срещу „***************“ЕООД, ЕИК 204915734 със седалище гр.Шумен и адрес на управление ул.*************** за заплащане на сумите 4500 лв. трудово възнаграждение за периода май-декември 2022 г., 166,90 лв. обезщетение за забава за времето от 26.04.2022 г. до 29.12.2022 г. и 311 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск като НЕОСНОВАТЕЛНИ И

НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Р. С. И., ЕГН ********** с адрес гр.Разград, *************** ДА ЗАПЛАТИ на „***************“ЕООД, ЕИК 204915734 със седалище гр.Шумен и адрес на управление ул.*************** сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3