Решение № 125 от 02.10.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. В., 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

В. Р. Г. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500269 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение Решение №475/14.06.2023г.по гр.дело №276/2022г. по описа на Районен съд – В. е предоставено упражняването на родителските права върху детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г., на майката М. Л. И., ЕГН: **********, от гр.В.

Определено е местоживеенето на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г. да бъде при неговата майка М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В.

Определен е режим на лични отношения на бащата И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г., както следва :

1. Бащата И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г. има право да вижда и взема при себе си детето А. М., ЕГН: **********, роден на 1

27.02.2012 г. в Г., както следва : всяка първа и последна събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа на съботния ден и от 10.00 часа до 17.00 часа на неделния ден, без преспиване и в присъствие на майката, след което да го връща на майката по местоживеене. по 20 дни през лятната ваканция, които лични отношения да се осъществяват в Република Б.

Осъден е И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г. да заплати на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г., чрез неговата майка и законен представител М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В., месечни издръжки в общ размер на 3 600.00 лева, за периода от 27.01.2021 г. до 27.01.2022 г.

Осъден е И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г., да заплаща на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г. чрез неговата майка и законен представител М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В., месечна издръжка в размер на 350.00 лева, считано от 27.01.2022 г., до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за даването на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие, на всяка месечна вноска.

Дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г., на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г. чрез неговата майка и законен представител М. Л.

И., ЕГН: **********, от гр. В. да се издаде паспорт за задгранично пътуване, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

Дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Гърция, на детето А. М., ЕГН:

**********, роден на 27.02.2012 г. в Г. чрез неговата майка и законен представител М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В. за пътувания от Република Б. до държавите - членки на Е. с. Р. С. А., С.а. щ. Р. С. М. Р. А. Р. Т. Ш. к. и до гр. Дубай, столица на емирство Д. от Обединените арабски емирства, за период до навършване на пълнолетие на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г.

Оставено е без разглеждане искането на майката М. Л. И., ЕГН:

**********, от гр. В., да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на 2 бащата И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г. да бъде издадена лична карта на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г., като недопустимо и е прекратено производството по делото по същото искане.

Допуснато е предварително изпълнение на настоящето решение, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, в частта на исканията с правно основание чл.

127 а от СК и в частта на исковете на присъдените издръжки.

Осъден е И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г., да заплати на М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В., направените разноски по делото в общ размер на 1 380.00 лева.

Осъден е И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г., да заплати в полза на Районен съд В. сумата в общ размер на 648,00лева за държавна такса върху присъдените издръжки.

По реда на чл. 242 от ГПК е постановено предварително изпълнение на настоящето решение в частта на исканията с правно основание чл. 127 а от СК и в частта на присъдените издръжки.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от адв.К. А. Г. със съдебен адрес : Гр.В.- като особен представител на Й. М., роден на 30.05.1983г. гражданин на Република Г. в частта, в която Видинският Районен съд е осъдил ответника да заплати издръжка за минал период, общо в размер на 3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, за периода от 27.01.2021 г. до 27.02.2022 г., както и относно размера на присъдената издръжка за бъдещ период в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева, а така също и в частта, в която съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето, чрез неговата майка и законен представител да пътува от Р Б. до държавите - членки на ЕС, Република С. С. М. А. Т. Ш. и Д. за период до навършване на пълнолетие на детето.

Поддържа се ,че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения както на материалния , така и на процесуалния закон.

Видно от доказателствата по делото, предявени са с исковата молба от М. Л. И. искове с правно основание чл.127, ал.2 във връзка с чл.142, ал.1 във връзка с чл.143, вр. чл.149 и чл.127”а“ от СК.

Поддържа се ,че Съдът не е обсъдил направеното оплакване за нередовност на исковата молба. Същата е заведена от лицето М. Л. И., чрез 3 адвокат Х. С., без да е посочено в какво качество е заведена исковата молба — лично от ищцата или лично и като майка и законен представител на малолетното си дете А. М., предвид предявените обективно съединени няколко иска. Намирам, че това е процесуално нарушение, което прави исковата молба нередовна, но това обстоятелство нито е обсъдено, нито е отстранено в хода на производството по делото.

На следващо място се сочи,че Съдът неправилно е уважил изцяло предявените искове за издръжка в размер на 300,00 лева за минал период, считано една година преди завеждане на иска и 350 лева месечно от завеждане на иска. По делото не били ангажирани доказателства, доказващи иска за минал период и обстоятелството, че бащата не е полагал грижи за детето и не е заплащал издръжка или други средства за отглеждането му.Наред с това нямало данни за доходите на бащата, дали същият се намира в трудови правоотношения, дали работи и има доходи, достатъчни да покрият тази сума.

Фактът, че по делото е представено пълномощно, издадено от бащата на майката говорел, че страните са имали комуникация помежду си относно детето.

Поради горното се иска да се постанови постановите решение, с което да се отмени решението на Видинския Районен съд в тази му част, като се реши спора по същество и се остави без уважение предявеният иск за издръжка за минал период. Ако се приеме, че издръжка за минал период се дължи, то тогава се иска да бъде определена към минималния размер по закон, който за периода е 180,00 лева, а така също да бъде определен за срок от шест месеца, а не от една година.

По отношение на издръжката за бъдещ период се поддържа,че по съображенията, изложени по-горе ,този размер следвало да бъде намален от 350,00 лева на 200,00 лева предвид липсата на доказателства и обосновка за издръжка в такъв размер.

По отношение на исковете с правно основание чл.127а от СК било видно, че към доказателствата с исковата молба било представено пълномощно от бащата, по силата на което детето има право да пътува зад граница, което правело иска неоснователен. На практика Съдът се бил произнесъл по един иск, който е признат преди предявяването му с издаване 4 на пълномощно от ответника ,по силата на което майката може да извежда и да пътува с детето до навършване на пълнолетие от негова страна.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени решение № 475/14.06.2023г., постановено по гр.дело №276/2022 г. по описа на Районен съд - В. в частта, в която Видинският Районен съд е осъдил ответника да заплати издръжка за минал период, общо в размер на 3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, за периода от 27.01.2021 г. до 27.02.2022 г., както и относно размера на присъдената издръжка за бъдещ период в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева, а така също и в частта, в която съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето, чрез неговата майка и законен представител да пътува от Р Б. до държавите - членки на ЕС, Република С. С.

М. А. Т. Ш. и Д., за период до навършване на пълнолетие на детето, като се иска да се постанови решение, с което се отмени решението с което ответникът е осъден да заплати издръжка за минал период, общо в размер на 3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, за периода от 27.01.2021 г. до 27.02.2022 г.,или ако се приеме, че иска е основателен в тази му част, се присъди издръжка за минал период от 180,00 лева, определена за срок от шест месеца, а не от една година, като се намали размера на присъдената издръжка за бъдещ период от 350,00 лева на 200,00 лева, а така също се остави без уважение иска за разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето, чрез неговата майка и законен представител да пътува от Р Б. до държавите членки на ЕС, Република С. С. М. А. Т. Ш. и Д., за период до навършване на пълнолетие на детето.

Въззиваемата М. И. оспорва жалбата в с.з.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Пред Районен съд-В. е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 127а, ал. 2 от СК и чл. 31а, ал. 2 от ЗБЛД, от М. Л. И. против И. М..

Твърди се в исковата молба, че по време на фактическото съжителство на страните се родило детето А. М.. Страните живеели в Република Г., като ответната страна припознала детето и дала разрешение същото да пътува до Република Б. и други държави. Страните не живеят съвместно от 2017 година, когато ответната страна заминала да живее на друго място. Предвид това и 5 поради липса на помощ за отглеждане на детето ищцата и детето се завърнали в Република Б. След завръщането на ищцата и детето в Република Б. същата многократно правила опити за контакти с ответната страна, които били без успех. Ищцата искала от ответната страна да й направи пълномощно за издаване на паспорт и лична карта на детето, но ответникът категорично отказал да стори това. Въведени са обстоятелства, че издаденият паспорт на детето е изтекъл на 19.11.2019 г.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се предостави упражняването на родителските права върху детето А. М. на майката, както и местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката, да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето съгласно посочения в исковата молба и бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в месечен размер от 300,00 лева, считано от 27.01.2021 г. до 27.01.2022 г., както и да заплаща месечна издръжка в размер на 350.00 лева, считано от 27.01.2022 г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й, ведно със съответната законна лихва при просрочие.

Иска се да се постанови решение, по силата на което да се даде заместващо съгласие на родителя И. М., за издаване паспорт за задгранично пътуване и лична карта на детето А. М. и да се даде заместващо съгласие за разрешаване на детето да пътува, със съгласието на неговата майката и законен представител М. Л. И., за пътувания от Република Б. до държавите членки на Европейския съюз, Република С. А. С. а. щ. Република Северна М., Република А. Република Т., Ш. конфедераця и до гр. Д., столица на емирство Д. от Обединените арабски емирства.

Иска разноски по производството.

Ответната страна редовно призована, при изпълнени условия на хипотезата на чл. 48 от ГПК, не се явява. Назначеният особен представител на същата оспорва допустимостта и основателността на исковата молба.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. В откритото съдебно заседание, провело се на 17.03.2023 г., е изслушано мнението на детето. Проведено е социално проучване от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ В., докладът от което е приет по делото.