Решение № 1622 от 05.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Велико Търново, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20244110100876 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена от "В. О. Й." ООД – град *** срещу Г. П. П. искова молба. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че последното е извършвало услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води, включително за обект в град ***, ул. ***, за който в ищцовото дружество има разкрита партида, с абонатен № *** на името на Г. П. П..

Сочи, че за ползваните от ответника горепосочени услуги в периода от 11.04.2018 година до 06.03.2023 година са издадени 24 броя фактури, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 812.08 лева. Твърди, че задължението за заплащане на стойността на консумирана вода по фактурите не е било изпълнено в срока по чл.

33, ал. 2 от ОУ. Посочва, че същите са одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 година и публикувани в централен и местен ежедневник. Развива съображения, че на основание чл. 44 от ОУ върху неплатените суми по отделните фактури е начислена мораторна лихва, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до 27.11.2023 година, чийто общ размер възлиза на 182.82 лв. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 3799/2023г. на ВТРС, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл.

1

415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за вземанията си.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по горепосочените фактури за сумата в размер на по 812.08 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от 11.04.2018 година до 06.03.2023 година, както и за сумата в размер на 182.82 лева - мораторна лихва за забавено плащане за периода, считано от 30 дни след дата на издаване на всяка една от фактурите до 27.11.2023 година, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 3799/2023г. на ВТРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът развива съображения за погасяване по давност на част от задълженията по посочените фактури. Навежда доводи, че е коректен потребител в облигационното правоотношение, както и че е посочил друг адрес за кореспонденция, поради което не е получил поканата за доброволно изпълнение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният по делото иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основанието и размера на вземането си за главница и лихви, т.е. изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво количество, както и за пречистване и отвеждане на отпадни води по отношение на имота, ползван от ответника в град *** за процесния период, както и реалното й отчитане, а също така й наличието на главен дълг, съответно - изпадане на ответника в забава. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си последици.

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е ползвател на предоставяните от ищцовото дружество *** услуги за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация за имот в град ***, ул. ***, ***, включително, че в ответното дружеството е разкрита 2 партида с абонатен № *** на името на ответника. В тази насока са и приложените заверени копия на НА № ***, том ***, рег. № ***, дело№ 217 от 2017 година на пом.нотариус по заместване М. С. при нотариус С. К., рег. № *** при НК на РБ, Заявление за промяна на партида № *** от 14.08.20218 година и Акт за демонтаж и монтаж на водомер № *** от 15.05.2018 година /л. 21 – 78/. Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ДР на Закона за регулиране водоснабдителните и канализационни услуги, потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. По делото е приложено и заверено копие на извлечение от електронен карнет – неоспорен от ответника, в който са отразени начислените за имота и доставени в обекта услуги, чиято цена се претендира, въз основа на монтирания в имота водомер.

Основателно се явява възражението на ответника за погасяване на част от претендираните вземания по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват задълженията за периодични плащания, каквито са задълженията за цената на *** услуги /ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Чл. 114, ал. 1 ЗЗД пък предвижда, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и доколкото се касае за срочни задължения, давността започва да тече от момента на настъпване на падежа на всяко вземане. Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните *** услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Предвид изложеното и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания е подадено на 14.12.2023 година, задълженията по фактурите с падеж на плащане преди 14.12.2020 година, респективно – с дата на издаване преди 14.11.2020 година, са погасени по давност, т.е. за 11 от посочените в исковата молба фактури на обща стойност 226.18 лева. С погасяване на главното задължение се погасяват и начислените акцесорни задължения за лихва за забава по тези фактури, възлизащи на обща стойност 105.66 лева.

Непогасени по давност обаче са останали задълженията по фактурите, посочени в исковата молба, издадени в периода от 31.12.2021 година до 31.03.2023 година на обща стойност от 585.90 лева. По делото липсват твърдения, а и доказателства за плащане на задълженията по тези фактури на падежа на всяко едно от тях.

Основателността на главния иск има за последица и основателност на акцесорната претенция за лихва за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ *** операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ***услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С изтичането на този срок за плащане и по аргумент от разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД потребителят изпада в забава и без покана, като дължи заплащане на лихва за забава върху непогасената 3 главница. Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на он-лайн калкулатор, съдът намира акцесорната претенция за обезщетение за забава за доказана в размер на 77.16 лева за периода от 31.01.2022 година, съответно от изтичането на 30дневен срок от издаването на всяка следваща фактура до 27.11.2023 година.

Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за сумата в размер на 585.90 лева – главница за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за обект в град ***, ул. ***, с абонатен № ***, за периода от 02.07.2019 година до 06.03.2023 година и за която сума са издадени фактури в периода от 31.12.2021 година до 31.03.2023 година и за сумата в размер на 77.16 лева – мораторна лихва за забавено изпълнение на главницата по съответните фактури за периода от 31.01.2022 година, респективно – от падежа на всяка една от издадените фактури до 27.11.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1538 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 година по Ч.гр.д. № 3799/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново. В останалата част предявеният по делото иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на по 226.18 лева – главницата за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за обект в град ***, ул. ***, с абонатен № ***, за периода от 11.04.2018 година до 02.07.2019 година и за сумата в размер на по 105.66 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от издадените фактури до 27.11.2023 година, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението се явява неоснователен /поради погасяване на вземанията по давност/, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна, доколкото давността не се прилага служебно. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да бъдат възложени на ответниците общо в размер на 175.00 лева, от които 75.00 лева - внесена държавна такса, 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, респективно - за заповедното производство дължат заплащането на разноски в общо в размер на 75.00 лева за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. П. от град ***, ул. ***, с ЕГН **********, че дължи на "В. О. Й." ООД, със седалище и адрес на управление град ***, ул. ***, с ЕИК *** СУМАТА в размер на 585.90 лева /петстотин осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ – главницата за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за обект в град ***, ул. ***, с абонатен № ***, за периода от 02.07.2019 година до 06.03.2023 година, за която сума са издадени фактури в периода от 31.12.2021 година до 31.03.2023 година, СУМАТА в размер на 77.16 лева /седемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ – мораторна лихва за забавено изпълнение на главницата по съответните фактури за периода от 31.01.2022 година, респективно – от падежа на всяка една от издадените фактури до 27.11.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1538 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 19.12.2023 година по Ч.гр.д. № 3799/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново.

ОТХВЪРЛЯ предявения от "В. О. Й." ООД, със седалище и адрес на управление град ***, ул. ***, с ЕИК *** срещу Г. П. П. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗА СУМАТА в размер на 226.18 лева /двеста двадесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ – главницата за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за обект в град ***, ул. ***, с абонатен № ***, за периода от 11.04.2018 година до 02.07.2019 година и ЗА СУМАТА в размер на по 105.66 лева /сто и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ – мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от издадените фактури за този период до 27.11.2023 година, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1538 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 година по Ч.гр.д. № 3799/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново, поради погасяване на задълженията по давност.