Решение № 871 от 16.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Стара Загора, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530102254 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи, предвидена в чл. 9, ал. 1 от договор за паричен заем № *********/******** г., като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Ищцата Н. Ю. П. твърди, че на ********г. сключила потребителски договор за кредит №********* с ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД за сумата от 700,00 лв. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 176,40 лв. или 25% от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит №*********. Счита, че клаузата по чл.9 ал.1, с която е договорено допълнително плащане към кредитора от Договора, е неравноправна, следователно и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължава потребителя да заплати сума, в размер на 25% за услуга, която не е извършена. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 ЗЗП, тъй като фигурира 1 в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „Би енд джи кредит“ ЕООД. Съгласно т.7.3 от Общите условия, бързото разглеждане на искането за кредит означава приключване на процедурата но разглеждане на искането и произнасянето по одобрението в рамките на 2 /два/ часа от момента на подаването на самото искане. От една страна, прегледът на необходимия набор от документи, подготвящи отпускането на потребителски кредит, не би трябвало и в общия случай да трае повече от два астрономически часа, което прави излишно начисляването на изрична такса за бързина, още повече, че небанковите институции за кредитиране са известни като фирми именно за бързи кредити. От друга страна, ако с този вид услуга се цели приоритетното /уж/ обслужване на кредитоискатели, то възниква въпросът доколко логично изглежда човек, изпаднал в очевидна нужда, доброволно да се съгласи да увеличи дълга си с още 176,40 лева или 25% от сумата на заема си. Съгласно чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената в чл.10, ал.1 такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Освен това горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент -0.1%, плюс 10%, което означава, че лихвите и разходите по кредита не можело да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, били нищожни на основание чл.19, ал.5 ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 176,40 лева, от Договор за паричен заем №*********.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на иска. Твърди, че с тази клауза не се накърнявали добрите нрави. Нямало и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би 2 могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Изискването на чл.11, т.10 ЗПК било да бъде наличен Годишния процент на разходите /ГПР/, сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в закона било неоснователно. Съвсем неправилно се приемало, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия са част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита: „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Следвало да се отбележи, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия.

Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответника, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Действията присъсвали в Стандартния Европейски формуляр /СЕФ/ като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП.

Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител - адвокат с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.

Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата молба се установява, че между тях не са спорни правнорелевантните обстоятелства, че между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитодател, и 3 ищцата Н. Ю. П., като кредитополучател, е сключен на ******** г. договор за кредит № ********* с включени клаузи за бързо разглеждане на кредита - и двете страни сочат наличие на договор за заем с еднакъв номер и описват съдържанието на оспорената клауза. Съгласно договора за паричен заем № ********/******** г. /л. 5-6 от делото/, сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата Н. Ю. П., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 700,00 лв., с погасителна вноска – 98,00 лева, брой на погасителни вноски – 8, с уговорена такса за бързо разглеждане на кредита от 176,42 лв.

/чл. 9, ал. 1 от договора/.

При така установената фактическа обстановка. Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

„Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Не се спори между страните, че „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски паричен заем № *********/******** г., т.е. налице е възникнало заемно правоотношение между кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД и кредитополучателката - ищца, по силата на което ищцата е получила сумата в размер на 700,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва и еднократна такса за бързо разглеждане на кредита от 176,42 лв. След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и кредитополучателката - ищца, предоставяне на заемната сума в размер на 700,00 лв., следва се прецени дали атакуваната в исковата молба клауза на договора е действителна, вкл. с оглед формираната съдебната практика по същата клауза на ответника „Би енд Джи Кредит“ ООД обективирана напр. в решение № 669/18.05.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 525/2023 г.

1/ По отношение на таксата за бързо разглеждане е налице нищожност на тази клауза обективирана в чл. 9, ал. 1 от договора и тази сума от 176,42 лв. не се дължи от ищцата поради следните съображения:

В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на 176,42 лв., т.е. в конкретния договор за заем било уговорено, че при предоставена заемна сума от 700,00 лв. ищцата дължала такса за експресно разглеждане на документи в размер на 176,42 лв. - 25% от заемната сума. Дори само така съпоставени тези суми водят до извода за неравноправност на таксата за бързо разглеждане на документи.

Клаузата в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тя нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса представлява 1/4 размера на 4 отпуснатия кредит /в договора е посочено, че тя е в размер на 176,42 лв./. В случая не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него /така определение № 896/07.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч гр.д. № 550/2018 г./. Освен това в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. По делото се установи, че към момента на сключване на договора за кредит претендираната сума за бързо обслужване на кредита 176,42 лева е била фиксирана по размер, значително надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява повече от 1/4 от главницата и цели недължима облага на кредитора /така определение № 596/09.05.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1167/2019 г., определение № 924/20.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 549/2018 г., определение № 908/12.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 538/2018 г., определение № 34/ 17.01.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 582/2018 г./. В определение № 870/29.11.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 540/2018 г. също е прието, че така фиксирана по размер 1/4 от размера на получения заем е нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума и се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.