Решение № 2087 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100511142 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20035391 от 12.05.2022 г. на СРС, 69 с-в, по гр. д. № 73419/2019 г. са отхвърлени предявените от Б. Д. В., ЕГН ********** срещу адвокат А. Г. Ч., л. н. ****, РАК, искове с правно основание чл. 82 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 250 лв. за претърпени вреди в резултат неизпълнение на договор за оказване на правна защита и съдействие с № 0134440/20.11.15 г. по адм. д. №11688/2015г. на АССГ, както и за заплащане на сумата от 279, 59 лв., представляваща претърпени вреди от неизпълнение на същия договор за защита правата му по същото дело, поради бездействие и допусната от адвоката груба небрежност, в резултат на което за ищеца е била преклудирана възможността да представи доказателства по делото и да прави доказателствени искания пред съда и изгубена възможността за спечелване на делото, за заплащане на сумата от 670, 41 лв., претърпени загуби вследствие неизпълнение на договорни задължения по договор за процесуално представителство и защита с № 0134467/21.04.2016 г. по адм. д. № 6496/2016 г. на ВАС, поради неуведомяване на ищеца за влязло в сила решение и за действията, които следва да предприеме в резултат на това, както и за заплащане на сумата от 50 лв. - претърпени загуби от ищеца в резултат неизпълнение на същия договор за процесуално представителство, поради това, че адвоката не е уведомила ищеца за изхода от спор - постановеното решение.

Решението се обжалва от ищеца Б. Д. В. с доводи, че е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че не е ясно на какво основание съдът е приел, че отговорът на ответникът е подаден в срок. Съдът е игнорирал факта, че ответницата не е изпълнила в цялост договора за защита и процесуално представителство. Сочи, че по време на водене на делото в АССГ адвокатката е била неоткриваема, не го е информирала за хода на делото, не се явявала в съдебно заседание, не го е уведомила за решението на АССГ, което му е изпратила по имейл на 09.04.2016 г., без коментар.

1

Срокът за обжалване е 14 - дневен и е било нереалистично да се търси нов адвокат за осъществяване на представителството. Поддържа, че съдът не е съобразил посочените обстоятелства, като липсата на комуникация с адвоката са довели до негативни последици за него. Не са налице доказателства, че адвоката го е уведомил за решението на ВАС, което, според данните по делото, е получено от нея като негов представител. Съдът необосновано е кредитирал показанията на свидетеля на ответницата И.П., като не е съобразил показанията на свидетеля К. В., дадени по гр. д.

№ 1671382018 г. на СРС, 47 с-в, от които става ясно как е изпълнявала ответницата възложената й работа. Поддържа, че не е бил в кантората на адвокат и не е получавал консултации във връзка с изпълнението на договора. Ответницата не е доказала изпълнение на задълженията си по договорите, а съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства и неоснователно е приел, че неизпълнението на задълженията й за правна помощ и съдействие е останало недоказано. По тези съображения моли да се отмени изцяло решението и да се уважат исковете. Претендира направените разноски.

Въззиваемата страна - ответницата А. Г. Ч., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно постановено, в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Изложените в жалбата оплаквания не почиват на установената пред СРС фактическа обстановка. Сочи, че съгласно собствените му твърдения, ищецът не се е доверил на преценката й и сам е извършвал процесуални действия и проверки, отделно от тези, извършени от нея. Поддържа, че е изпращала по електронна поща необходимите документи по делата, като нито договора, нито закона я задължава да прави коментар на съдебните актове. Правилно съдът е приел, че ищецът е можел по всяко време на оттегли пълномощията към нея, което не е направил. Оспорват се твърденията за липса на обратна връзка и комуникация с клиента, както и възраженията срещу кредитиране на свидетелските показания на нейния свидетел от страна на съда. Поддържа, че ищецът е бил редовно уведомен за заседанието, в което е проведен разпита на свидетеля, не се е явил и по този начин се е лишил от възможност да проведе защитата си. Счита, че основателно СРС е приел твърденията на ищеца за неизпълнение на договорни задължени и произтекли от тях вреди за недоказани. Поддържа още, че не се установява и причинната връзка между нейното поведение в производствата и негативния резултат, като не е уточнено за водене на кое производство става въпрос - дали пред КЗД, АССГ или ВАС. Поддържа, че изводите на съда са съобразени със закона и събраните по делото доказателства в цялост и са обосновани. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

Като е съобразил твърденията на ищеца в исковата молба и след направени от 2 него уточнение в молба от 19.05.2021 г., СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове по чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 51 ЗАдв за имуществени вреди, търпени от ищеца от неизпълнението от страна на ответницата на два договора за предоставяне на правна защита и съдействие - с № 0134440/20.11.15 г. по адм. д. № 11688/2015 г. на АССГ и по договор с № 0134467/21.04.2016 г. по адм. д.

№ 6496/2016 г. на ВАС.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ищеца, че СРС не е обсъдил и съобразил в цялост събраните пред него писмени и гласни доказателства.

Пред СРС е представен договор за правна защита и съдействие с № 0134440 от 20.11.2015 г., с предмет извършване от адвоката А. Ч. на действия по изготвянето на жалба до АССГ и на правна защита и съдействие по административно дело пред АССГ.

Пълномощното за представителство е в кориците на адм. д. № 11688/2015 г. по описа на АССГ, приложено към делото. За извършване на посочените действия в договора е удоговорено възнаграждение в размер на 300 лв., заплатено в брой.

Според материалите по приетото пред СРС адм. д. № 11688/2015 г. по описа на АССГ, приложено АССГ, вх. № 44 - 00 - 4205/20.11.15 г., с която се обжалва Решение № 414/04.11.2015 г., по Преписка № 239/2014 г., на 5 - членен заседателен състав на КЗД. В жалбата са развити подробни съображения и са направени доказателствени искания. В проведеното пред АССГ открито съдебно заседание от 25.02.2016 г. жалбоподателят не се е явил и не се е представлявал, въпреки, че е бил редовно уведомен. В това съдебно заседание доказателствените искания на жалбоподателя, направени от адв. Ч., са оставени без уважение, а съдът е приключил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение.

На 24.03.2016 г. съдът е постановил решение с № 2045/24.03.16 г., с което жалбата на ищеца е оставена без уважение. Предвид изхода от спора ищецът е осъден да заплати на ответниците по производството разноски. Решението е връчено на Б. В. чрез адв. А. Ч. на 07.04.2016 г.

В срока за обжалване решението е обжалвано чрез адв. Ч. с касационна жалба пред ВАС - с вх. № 11125/21.04.2016 г., по която е образувано адм. д. № 6496/2016 г. по описа на ВАС. Към касационната жалба е представен, приложен в кориците на адм. д. № 6496/16 г. на ВАС, договор № 0134467 от 21.04.2016 г. с предмет - оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на касационна жалба пред ВАС срещу решение на АССГ, 40 с - в по адм. д. № 11688/15 г. и процесуално представителство. За тези действия е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., изцяло заплатено на адвоката в брой в момента на сключване на договора.

В насроченото пред ВАС открито заседание, проведеното на 16.01.2017 г., касационният жалбоподател Б. В. (ищец по настоящото дело), се е явил лично и с адвокат Ч. - според отбелязването в протокола от открито съдебно заседание. Според изявленията в протокола от съдебно заседание на 16.01.2027 г. проведено пред ВАС, ищецът е подал собствена касационна жалба срещу решението на АССГ, освен изготвената от адвокат Ч., което опровергава твърденията му, че е не е бил своевременно уведомен за решението на АССГ или запознат с него. В откритото съдебно заседание адв. Ч. е поддържала касационните жалби подадени от нея и от ищеца - лично, както и доказателствените искания. Според протокола ВАС е приел представените писмени доказателства. В хода на проведените устни състезания адв. Ч. е поддържала и доразвила съображенията, изложени в касационната жалба, като защитната й теза е вписана в протокола от откритото съдебно заседание пред ВАС, а 3 адм. д. № 6496/16 г. по описа на ВАС е обявено за решаване.

С Решение № 1374/02.02.2017 г. на ВАС, 5 отделение, е потвърдено обжалваното решение № 2045/24.03.2016 г. по адм. д. № 11688/2015 г. на АССГ. Предвид изхода от спора, касационният жалбоподател (сега ищец) е осъден да заплати разноските на ответниците по делото. Решението на ВАС е окончателно.

Във връзка с указаната на ответника доказателствена тежест за установяване изпълнение на договорните му задължения пред СРС са изслушани показанията на свидетелката И.П.. Тя е заявила, че е работила като сътрудник на ответницата в периода и е запозната със случая на ищеца. Според показанията й адв. Ч. се е отнесла към него със същото внимание и старание, както с останалите поети от нея случаи делата са проучвани, с клиента е поддържана навременна и постоянна връзка, изготвяна е стратегия за защита. Свидетелката е дала показания, че адвокат Ч. не е давала гаранция за изхода по делата, като е предупреждавала клиентите, че има и други участници в процеса и изхода на делото не зависи само от нея. Според показанията й ответницата е консултирала ищеца В. по всички възможни начини, както и останалите си клиенти. Тя е узнала от ответницата, че по делата, по които ищецът е ангажирал адв. Ч., той е предприемал действия, без да ги съгласува с адвоката - подавал е жалби и документи.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че СРС не е взел предвид показанията на свидетеля К. В., дадени по гр. д. № 1671382018 г. на СРС, 47 с-в, от които ставало ясно как е изпълнявала ответницата възложената й работа по договорите, тъй като тези показания не са събрани по настоящото производство. Ищецът не е поискал пред СРС ангажиране на гласни доказателства. Събраните в друго производство такива не могат да се ценят от съда предвид нарушаване на принципа на непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес.

По съществото на спора, като съобрази становищата на страните във въззивното производство, съдът намира следното :

Според общата норма на чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 82 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно и в срок задължението си по договора, кредиторът има право да иска : изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да претендира обезщетение за неизпълнение, което включва претърпяната загуба и пропусната полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая претенциите се основават на твърдения за претърпени от ищеца загуби от неизпълнение на посочените по – горе два договора за правна защита и съдействие.